Определение № 5097 от 22.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5097 гр. София, 22.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Даниела Стоянова

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002102747 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуален представител държавен инспектор А. В. против решение № 44/17.03.2026г. постановено по в.гр.д. № 593/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 114/01.11.2023г. постановено по гр.д. № 114/2022г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което на основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против А. И. В. с ЕГН [ЕГН] и А. Г. В. с ЕГН [ЕГН] искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с цена в размер на 76 888 лева, формирана като сбор, както следва:

- на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от А. Г. В. – 5 дружествени дяла, всеки по 200 лв., на обща стойност от 1000 лв. от капитала на „Електропроизводително предприятие“ ООД, ЕИК[ЕИК];

- на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от А. И. В. и от А. Г. В., с цена на иска 7 500 лв., в това число: недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], област Търговище, а именно: ***********, в кв. 14 по регулационния план на селото, утвърден със Заповед № З-0-46 от 30.10.2020г., с площ от 796 кв.м., заедно с построените в него навес и второстепенна постройка, при граници: улица, *********, ПИ №****** и ПИ №******, с пазарна стойност към настоящия момент 3500 лв.; недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], област Търговище, а 1 именно: *********, в кв. 14 по същия регулационен план на селото, с площ от 718 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради, при граници: улица, УПИ **********, ПИ № ******** и ПИ № **********, с пазарна стойност към настоящия момент 4 000 лв.;

- на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от А. И. В. и А. Г. В.: сумата в размер на 23370 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил, марка „БМВ“, модел „Х 6 3. СИ“, с рег. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 14.10.2008г., рама № W., двигател № *******;

- на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 и чл. 149 от ЗОНПИ от А. И. В. и от А. Г. В., с цена на иска 18236 лв., в това число: сумата в размер на 5553 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка и модел „Мазда 3“ с рег. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 30.01.2007г., рама № J., двигател № Y.; сумата в размер на 12 683 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 08.01.2008г., рама № J.;

- на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от А. И. В. вземане в размер на 26782 лв., като част от предоставения заем на „Т и К Сървисис“ ЕООД по договор за заем от 2015г.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че правилно и в изпълнение на дадените указания в решение по гр.д. № 2887/2024г., III ГО на ВКС, въззивният съд е определил стойността на наличното в края на проверявания период имущество на 260 291.47 лв. Неправилно обаче, в резултат на непълен и незадълбочен анализ на доказателствата и при несъобразяване на практиката на ВКС, въззивният съд е извел извод за размера на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците, без отчитане на каквито и да било разходи, надвишаващи в случая размера на нетния доход определен от вещото лице /ДСИЕ – вариант на ищеца/. Като разходи свързани със стопанската дейност съдът съобразил единствено размера на платените данъци и осигуровки общо за двамата ответници /ДСИЕ – вариант на ответника/. Това счита за определящо за крайния решаващ извод за установеното от съда несъответствие под законовия праг. Изтъква, че отчитането на разходите свързани с осъществяването на определена дейност би довело до коренно различен извод за размера на несъответствието, съответно за наличие на предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Така обосновава, че крайният извод на инстанцията по същество за размера на несъответствието е неправилен.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците А. и А. В., чрез процесуален представител адв. Ц. И. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

2

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, при повторно разглеждане на делото в производство по реда на чл. 294, ал.

1 от ГПК и в изпълнение на дадените с решение № 587/16.10.2025г. по гр.д. № 2887/2024г. на ВКС, III ГО указания, приел за установени следните факти: ответниците А. и А. В. са съпрузи, чийто брак е сключен на 23.12.2003г., от който имат две дъщери – А., [дата на раждане] и А., [дата на раждане]

На 22.07.2020г. КОНПИ е била уведомена за образуваното досъдебно наказателно производство, а с Протоколи от 28.07.2020г. е образувала проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ срещу обвиняемите за установяване значително несъответствие в имуществото на всеки от ответниците. Проверяваният 10-годишен период е определен от 28.07.2010г. до 28.07.2020г. В този период по силата на сключен на 02.11.2012г. договор, ответницата В. е кандидатствала за подпомагане по линия на „Програма за развитие на селските райони“, Мярка 112 „Създаване на стопанства за млади фермери за подпомагане по програма за развитие на селските райони, по който получила две плащания и субсидии по марката и „директни плащания“. През процесния период ответниците са придобивали и прехвърлили дялове в различни търговски дружества, недвижими имоти и МПС, от които налични в края на периода са били гореописаните. Въз основа на констатациите от извършената проверка и въз основа на взето решение № 2415/27.04.2022г. на КОНПИ е инициирано производството пред ОС – Търговище по искова молба на КОНПИ от 05.05.2022г. по реда на чл. 153 от ЗОНПИ срещу А. и А. В. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /след допуснато изменение/ на обща стойност 76888 лв.

С влязла в сила на 26.03.2025г. по НОХД № 139/2021г. на ОС-Търговище присъда, двамата ответници са признати за виновни в извършването съответно: на престъпление по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК от ответницата В., която в качеството си на управител на „ТиК Сървисис“ ЕООД, в периода от 11.09.2014г.-12.09.2015г., е представила пред ДФ „Земеделие“ неистински документи и получила от ЕФРСР на 12.09.2015г. сумата от 153 627.45 лв. и на престъпление по чл. 256, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в съучастие с ответника В. – чрез използване на документи с невярно съдържание, направили опит да получат от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери – 61 600 лв., представляваща деклариран за възстановяване ДДС, от които реално получили сумата от 10 600 лв., преведени по сметката на А. В..

От заключение на СИЕ по делото било установено, че в началото на периода /28.07.2010г./, притежаваното от проверяваните лица имущество /имот в [населено място]; л.а. Ситроен К.

3 и суми по банкови сметки/ било в общ размер от 104 998.23 лв. /л. 2747/, а в края на периода /28.07.2020г./ общото налично имущество възлиза на 117 022.39 лв. /и включва имот в [населено място]; т.а. БМВ Х 6 3.СИ; УПИ в [населено място]; дялово участие в „Електроразпределително предприятие и суми по банкови сметки/. Разликата в стойността на имуществото в края на проверявания период /12024.16 лв./ се дължи на разликата в оценката на недвижимия имот в началото и в края на проверката. Установил, че недвижимия имот оценяван в началото и в края на проверявания период е един и същ апартамент, дарен на В. преди началото на процесния период.

В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания в отменителното решение, въз основа на анализ на доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, в приложение на закона и дадените в него легални дефиниции за „имущество“, за „нетен доход“ и за „значително несъответствие“, в съответствие със задължителните разрешения дадени в ТР № 4/18.05.2023г. по т. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС, съобразявайки и мотивите към решение № 13/13.10.2012г. по к.д. № 6/2012г. на КС, въззивният съд установил вида и стойността на придобитото от ответниците и членовете на семейството им имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в техния патримониум към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, което приел, че възлиза общо на 260 291.47 лв., включващо:

- вземане на А. В. в размер на 176 682 лв. по договор за заем с „ТиК Сървисис“ ЕООД, предоставен през 2015г. По заявеното от ответниците възражение за погасяване на това вземане по давност въззивният съд приел, че давността не се прилага служебно, а само по възражение на длъжника, а ответницата е кредитор по вземането;

- 5 дружествени дялове в „Електропроизводително предприятие“ ООД, собственост на А. В., всеки на номинална стойност от 200 лв., общо на стойност от 1 000 лв.;

- придобит по време на брака на ответниците чрез покупка от 06.07.2020г. недвижим имот, представляващ УПИ ****** в кв. 14 по регулационния план на [населено място], с площ от 1515 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради и второстепенни постройки, разделен след края на проверявания период на УПИ******** в кв. 14, с площ от 796 кв.м., заедно с построените в него навес и второстепенна постройка и на УПИ ************* в кв.

14, с площ от 718 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради, с пазарна стойност към датата на придобиването им в размер от 3580 лв. и

- придобити МПС - л.а. „Мазда 3“, рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност към датата на придобиването на 20.02.2017г. в размер на 6802 лв.;

- л.а. „Сузуки“, „Гранд Витара“, рег. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност към датата на придобиването на 08.11.18г., в размер на 12 683 лв.;

- т.а. „БМВ“, „Х 6 3.СИ“, рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност към датата на придобиването на 31.12.18г., в размер на 27020 лв.;

- вземания на ответниците от извършени допълнителни парични вноски /ДПВ/ в търговските им дружества, които не са били върнати към края на проверявания период, в общ размер на 26500 лв.;

- наличност по банкови сметки на ответниците в края на проверявания период в размер на 4 общо 6024.47 лв.

При определяне на нетния доход на ответниците въззивният съд очертал, че основният спорен въпрос по делото е дали при определянето му следва да бъде съобразен брутния им размер, деклариран с подадените от ответниците ГДД по ЗДДФЛ за съответните години от проверявания период или да се вземе предвид нетния им доход след приспадане не само на заплатени данъци и социални осигуровки, но и на „разходи за дейността“ по смисъла на чл.

Разпечатката съдържа 39 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad9dd080-4304-4151-8016-019244c9c9f2