Решение № 724 от 31.07.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Сливен, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230104394 по описа за 2023 година

В молбата се твърди, че на 06.11.2022 год. около 10:55 ч. ищецът бил спрян от органи на МВР при управление на личния си автомобил. Изпробван бил чрез с дрегер „Драг тест“ за употреба на наркотични вещества при което бил отчетен положителен резултат, след което бил отведен в ЦСМП при МБАЛ „Иван Селимински“ гр. Сливен за кръвна проба. Полицейските органи му съставили АУАН № ***** год. и са иззети СУМПС № *****, СРМПС № ****, както и два броя регистрационни табели на автомобил с № *****. Сочи, че едновременно с установяване на административното нарушение са били издадени две заповеди за налагане на принудителни административни мерки, както следва: „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 ,есеца, като на основание чл. 60, ал.1 от АПК във вр. с чл.

165, ал.2, т.3 от ЗДвП е допуснато предварително изпълнение на заповедта;

„Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, с оглед на което са били отнети СРМПС 2 броя регистрационни табели. Допуснато било предварително изпълнение на заповедта.

Изтъква, че било образувано ДП №**** год. по описа на РУМВР Сливен, вх.№ 5956/2022 год. на РП- Сливен, след издадена Заповед за задържане от 06.11.2022 г. бил задържан за 24 часа.

1

Твърди, че била назначена и изготвена химикотоксилогична експертиза, според заключението, на която в биологичните проби е било установено наличие на кодеин и морфин, като експертизата приема, че наличието на тези вещества се дължи на приема на лекарствен продукт /кодеин, парацетамол/.

С постановление вх. № 5956/22 год. от 12.05.2023 год. Районна Прокуратура Сливен е прекратила наказателното производство по ДП № **** год. по описа на РУ на МВР-Сливен, вх. № 5956/2022 год. на РП- Сливен, като СУ МПС и СР МПС му били върнати.

Излага аргументи, че това е довело до проблеми в работата тъй като ищецът е шофьор и вследствие на издадените Заповеди от ОД на МВР Сливен и приложените принудителни административни мерки останал без работа и бил лишен от получаване на трудово възнаграждение в размер на 610 лева месечно.

Със Заповед № 736/11.11.2022 год. бил прекратен трудовият му договор на основание чл. 328, ал. 1, т.6 от КТ - липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. Още повече бил лишен и от възможността да ползва собствения си лек автомобил в продължение на седем месеца за времето, през което е останал без работа и заплата, както и бил препятстван да си намери работа като шофьор през този период.

Вследствие на това претърпял имуществени вреди- пропуснати ползи в размер на 4200 лева - заплата, която е следвало да получи за периода от 7 месеца от отнемането на СУМПС до връщането на СУМПС.

Твърди още, че с оглед действията на разследващите органи и прокуратурата по образуваното досъдебно производство, което впоследствие е било прекратено поради липса на извършено престъпление, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, което е станало достояние на целия му социален кръг- приятели, близки и роднини.

Тревожността и притеснения са довели до негативни чуства и психоемоционален срив. Периодът на емоционалния дискомфорт продължил повече от седем месеца, независимо от активното му поведение да предизвика проверки, относно забавянето на резултата от експертното заключение.

Настъпила и промяна в психическото му състояние по време на воденото 2 досъдебно производство, станал по- затворен, избягвал да говори на тази тема.

Настъпването на такава промяна било предвид наказанието, предвидено за такъв вид престъпление и факта, че ищецът не е осъждан до момента.

Наказателното производство се водило срещу него за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, което създало в изключително голяма степен чуство на унижение и срам у него, накърнено било доброто му име в обществото.

Изтъква, че преди наказателното преследване се ползвал с добро име, спазвал законите в страната, и е с чисто съдебно минало, бил уважаван, и притежавал авторитет сред роднини, близки и приятели. Образуваното наказателно производство се е отразило крайно неблагоприятно в емоционален аспект, претърпял морален тормоз в продължение на над седем месеца, претърпял постоянни тревоги и притиснения, рефлектиращи върху честта и достойнството му. Живял в постоянен страх и безпокойство от евентуално изтърпяване на предвидените наказания и мисълта, че може да влезе в затвора.

Твърди още, че наказателното производство е рефлектирало върху социалния му живот и личната емоционална сфера в живота и личната емоционална сфера, довело до характерова промяна, изразяваща се в промяна в живота и емоционалната сфера. След образуване на наказателното производство станал затворен и подтиснат.

Освен това претърпял вреди от извършената в рамките на наказателното досъдебно производство полицейска регистрация- изпитвал унижение от действията, като заснемане, вземане на пръстови отпечатъци, което му е причинило притеснения, душевен дискомфорт е житейски напълно обясним, още повече по отношение на лице с чисто съдебно минало, спрямо което е предприето незаконно наказателно преследване.

Изтъква, че следва да се прибави и факта към претърпените неимуществени вреди задържането му в полицейския арест в продължение на 24 часа, като на същият е бил извършен полицейски обиск, поставен бил в принудителна изолация, което ограничавало правата му - например на лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на свобода и тайна на кореспонденцията, което следва да бъде обезщетено.

В настоящият случай са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратура на РБългария и на Областна 3 дирекция на МВР- Сливен за вреди, по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради следните съображения: незаконосъобразно обвинение против ищеца, осъществено с действията на Прокуратурата и на Областна дирекция на МВРСливен по повод образувано и водено наказателно производство, което е прекратено; настъпването на преки и непосредствени вреди от незаконния акт на прокуратурата по воденото досъдебно производство, неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, разстройване на психиката, емоционален стрес в продължение на повече от седем месеца в резултат на воденото срещу него наказателно преследване.

Изтъква, че е налице и причинно - следствена връзка между действията на ответника и настъпилия вредоносен резултат.

Позовава се на трайна съдебна практика, намираща приложение в следните съдебни актове: Решение № 425 от 01.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV ГО т.е. липсата на привличане по чл. 219 от НПК не е пречка за лицето да търси вреди по посочения по- горе фактически състав на ЗОДОВ;

Решение № 95/08.05.2011 г. по гр. д. № 849/2010 г., III г.о., ВКС, постановено по правния въпрос дали по реда на ЗОДОВ може да се претендира обезщетение за причинение вреди в резултат на наложена мярка за процесуална принуда задържане за срок от 72 часа.

С оглед горните твърдения, счита, че съобразно характера, интензитета и продължителността на увреждането, отнесени към тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство и другите, следва да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева, както и мораторна лихва в размер на 700 лв., считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване до завеждане на иска.

Претендира за присъждане на обезщетение за имуществени вредипропуснати ползи в размер на 4200 лева, заплатата, което е пропуснал да получи като шофьор, съгласно трудовия си договор, предвид прекратяване на трудовото му правоотношение, поради отнемане на свидетелството му за управление.

Предвид гореизложеното, моли съда да осъди ответните страни да му заплатят солидарно сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултата на образуваното срещу него наказателно производство ДП № **** г. по описа на РУМВР- Сливен, вх.

4

№ 5956/2022 г. на РП- Сливен, което е прекратено с Постановление от 12.05.2023 г., както и лихва за забава върху главницата в размер на 700 лева, начислена за периода от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на досъдебното производство до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане. Претендира за осъждане на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответниците да му заплатят солидарно сумата от 4200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство ДП № **** год. по описа на РУМВР Сливен, вх. № 5956/2022 год. на РП- Сливен, което е прекратено с Постановление от 12.05.2023 г. и в резултат на отнемането на СУМПС с АУАН и със Заповедта за ПАМ за периода от отнемането до връщането на СУМПС, ведно със законната лихва от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане. Претендира за заплащане на направените съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

При условията на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ОДМВРСливен, с който оспорва предявените осъдителни искове изцяло, както по основание, така и по размер, като считат същите за неоснователни и недоказани.

Сочат, че за основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Всички тези хипотези, представляват самостоятелни основания, въз основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга страна, това са изрично визирани хипотези, които не могат да се тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените.

Считат, че не е налице основание за ангажиране отговорността на ОДМВР- Сливен, доколкото не е осъществен фактическият състав на 5 отговорността по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като срещу ищецът не е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, не са налице доказателства, които да установяват действително търпените вреди като пряк и непосредствен резултат от повдигнато обвинение. В тази връзка считат, че ОДМВР не е пасивно легитимирана страна, която да отговаря по така предявената искова молба.

Считат за неоснователна претенцията на ищеца за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство.

Алтернативно оспорват размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство.

Сочат, че ищецът е осъждан.

Считат за недоказани негативните преживявания, които настъпват в резултат от водено наказателното производство, предвид което претендираното обезщетяване за неимуществени вреди в претендиралия размер е прекомерно и несъобразено със съдебната практика и критерия за справедливост.

Във връзка с претендираното обезщетение за вреди, в следствие на полицейското задържане за срок от 24 часа, правят възражение за подсъдност.

В конкретния случай се касае за полицейско задържане за 24 часа по смисъла на чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Заповедта за задържане е стабилен административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и за да се ангажира отговорността на издалия го орган. Следва актът да бъде отменен по съответния ред, а в случая няма данни ищецът да е обжалвал задържането си пред съда и то да е отменено като незаконосъобразно.