Решение № 2817 от 22.07.2026, Софийски районен съд

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на Н. В. Ш. с ЕГН**********, живеещ в гр.

***** ул. „И.С.А.“ *** на етаж *** в апартамент ***, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат М. В. М. от Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №25-4332-026239, издадено на 14. Х. 2025 година от Г. В.а Б., Началничка на I група „Административнонаказателна дейност“ в III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по

БУЛСТАТ********* със седалище и адрес на управление в гр. ***** ***, представлявана от директора .

Процесуалната представителка на жалбоподателя оспорва процесното наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Твърди се допускане на процесуални нарушения в издаването на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, макар да не е посочено изрично какви.

Жалбоподателят не съзнавал, че управлява моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като не бил собственик на същото.

Моторното превозно средство не било регистрирано на територията на Република България.

В открито съдебно заседание пълномощницата на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Процесуалната представителка на въззиваемата страна главен юрисконсулт С. Г. М. оспорва жалбата с писмени бележки, постъпили в съда на 07. V. 2026 година. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ

ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №********** е собственост на свидетеля Х. Т. Ж. с ЕГН**********. За горното явства документ за служебна промяна на регистрацията на превозното средство, представена по делото от наказващия орган с писмо, постъпило в съда на 30. III. 2026 година.

Според справка, предоставена от Гаранционния фонд с писмо, постъпило в съда на 02. IV. 2026 година, за същото превозно средство е сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на 10. ХII. 2024 година за срок от 0000 часа на същата дата до 2359 часа на 09. ХII. 2025 година. Договорът е прекратен в 0000 часа на 26. VI. 2025 година.

Съобразявайки горното, съдът приема, че за времето от 27. VI. 2025 година до 1300 часа на 20. IХ. 2025 година – датата на сключване на последващ застрахователен договор, за превозното средство не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

На 20. IХ. 2025 година свидетелят Х. Т. Ж. с ЕГН**********, собственик на незастрахованото моторно превозно средство, се намира извън гр. София заедно с майка си.

1

Последната си счупва петата, затова свидетелят се свързва с жалбоподателя – негов бивш съученик, и го моли да вземе автомобила му и да отиде при тях, за да им помогне.

В изпълнение на молбата на свидетеля в 11 16 часа на същата дата жалбоподателят управлява незастрахования лек автомобил на територията на Столична община в населеното място – гр. София, по ул. „Витиня“ с посока на движение от ул. „Мусала“ към с. Горни Богров. При достигане до №29 управляваният от жалбоподателя лек автомобил е спрян за проверка от свидетелите С.В.Ч. с ЕГН********** и А.К.М. с ЕГН********** – служители на V районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи. Двамата извършват рутинна проверка и така установяват, че за управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, описани по-горе, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

2. По издаването на обжалваното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение от свидетеля С.В.Ч. с ЕГН********** на 20. IХ. 2025 година, в присъствието на един свидетел – А.К.М. с ЕГН**********. Свидетелят заема длъжността полицай в V районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи и е компетентно длъжностно лице по силата на заповед №513з-4401, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 15. V. 2023 година.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта, Началничка на I група „Административнонаказателна дейност“ в III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по

БУЛСТАТ*********, компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №4332з-143, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 15. II. 2016 година, и Заповед №8121к-13318, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 23. Х. 2019 година, на 14. Х. 2025 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, равняващи се на 204.52 €, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането за нарушение на същата разпоредба.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 26. ХI. 2025 година – според придружителното писмо, с което административнонаказващия орган изпраща жалбата в съда, а жалбата e подадена в съда на 03. ХII. 2025 година.

2

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Относно спазването на формалните изисквания при издаването на процесния акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът приема, че:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма. Заповедите са представени по делото.

Нарушението, вменено на жалбоподателя, се твърди да е извършено на 20. IX. 2025 година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на същата дата – в деня, когато срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е започнал да тече. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 14. Х. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, и дори в рамките на инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършено. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Относно извършването на административното нарушение от обективна страна съдът приема, че:

Тълкувайки разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането, съдът стига до извод, че тя може да бъде нарушена от лице, което управлява чуждо моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая всички елементи от състава на нарушението се установиха безспорно:

От показанията на разпитаните свидетели се установи безспорно, че жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство.

От представена справка за промяна на регистрацията на превозното средство се установява безспорно, че същото е собственост на лице, различно от жалбоподателя, който го управлявал.

Писмото на „Гаранционен фонд“ явства недвусмислено, че към момента на извършване на проверката за моторното превозно средство не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът съобрази още, че нарушението е извършено в 1116 часа, а последващият застрахователен договор влиза в сила по-късно на същия ден – в 1300 часа.

Поради горното съдът приема, че писмените доказателства и свидетелските 3 показания безспорно сочат, че към процесния момент за моторното превозно средство не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От горното може да се направи извод, че жалбоподателят от обективна страна е извършил деяние (действие), което нарушава установения ред на държавното управление по смисъла на чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания.

Относно извършването на административното нарушение от субективна страна съдът приема, че:

По силата на чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания административното нарушение е деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно.

Затова съдът следва да обсъди наличието на знание у жалбоподателя за липсата на актуална застраховка „Гражданска отговорност“, съответно валиден договор осигуряващ застрахователно покритие, за да се произнесе по съставомерността на нарушението от субективна страна. Във връзка с горното съдът приема, че жалбоподателят е бил в състояние да предвиди възможността превозното средство да няма такъв договор. Като не е направил необходимото, да се снабди от правоимащото лице с документи, удостоверяващи наличието на валидно сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесното моторно превозно средство, с оглед изпълнение на друго свое задължение по Закона за движението по пътищата в качеството си на водач или да се информира от електронната страница на Гаранционния фонд, която страница има общодостъпен характер относно посочения факт, жалбоподателят сам се е поставил в положение, възпрепятстващо го да узнае обстоятелствата, свързани с осъщественото нарушение. Дори жалбоподателят да не е бил уведомен за липсата на валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, е бил длъжен и е могъл да узнае посочения факт.

Ето защо незнанието на тези обстоятелства, не предполага липсата на вина, а осъществяване на нарушението виновно при форма на вината небрежност.

Относно определянето на административното наказание съдът приема, че:

Правилно е приложена санкционната норма на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, която предвижда административно наказания „глоба“ в размер от 400.00 лева. Наказанието е фиксирано, затова съдът не може да изменя неговия размер.