Решение № 9451 от 22.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9451 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110106852 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ищеца „ФИРМА” АД, ЕИК ****, срещу С. Г. М., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за сумата 4 260,92 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ****/14.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3 204,21 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.08.2020 г. до 01.06.2024 г. и сумата 1 194,11 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.09.2020 г. до 16.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29687/2023г. по описа на СРС, 176 състав.

В исковата молба се твърди, че между „ФИРМА“ (чийто правоприемник е „ФИРМА” АД) и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № ****/14.02.2020 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата кредит в размер на 4 000,00 лева, като последната се е задължила го да върне на 51 равни месечни вноски по 177,00 лева всяка. Поддържа, че въз основа на индивидуалния кредит профил на ответницата е определен годишен процент на разходите, като е предвидено, че кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент. Заявява, че сумата, предмет на договора, е преведена по личната банкова сметка на ответницата. Поддържа, че страните са постигнали споразумение за отсрочване на погасителните вноски по договора за кредит във връзка с обявеното извънредно положение в страната заради COVID-19 пандемията, за което бил съставен нов погасителен план.

Твърди, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита на 01.08.2020 г., към която дата е погасена 1 месечна вноска, като останалите непогасени задължения са станали предсрочно изискуеми на основание чл. 5 от договора, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска - 01.09.2020 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление на длъжника. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответницата С. Г.

М., чрез назначения особен представител адв. Я. П., с който исковете се оспорват като 1 неоснователни и недоказани. Релевира възражение за нищожност на клаузите, в които са уговорени годишния лихвен процент и ГПР, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Навежда твърдения, че не е настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит, доколкото липсват доказателства за изрично уведомление на длъжника.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 29687/2023г., по описа на Софийски районен съд, 176 състав се установява, че по подадено от „ФИРМА“ С.А., ****, чрез „ФИРМА“ С.А., клон Б., ЕИК **** заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 16817 по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата от 4 260,92 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното погасяване на дълга;

3 204,21 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 01.08.2020 г. до 01.06.2024 г.; 1 194,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.09.2020г. до 16.05.2023г.; 161,97 лева - държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК , като връчителят е установил, че длъжникът не живее на адреса. С оглед на това и на основание чл. 415, ал.1, т.

2 ГПК, съдът с Разпореждане № 1793/05.01.2024 г. е указал на заявителя възможността за предявяване на иск за установяване на вземанията, съответно на основание чл. 422 ГПК в указания срок, „ФИРМА” АД, ЕИК **** е предявил настоящите искове.

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит ****17*** от 14.02.2020г., ведно с погасителен план и общи условия, между „ФИРМА“ С.А., клон Б. – кредитор, и С. Г. М. – кредитополучател, с което се установява, че между страните по договора е налице облигационно отношение, въз основа на което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 4 000,00 лева, при следните условия: размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 0,00 лева, застрахователна премия в размер на 1 138,56 лева, такса ангажимент – 140,00 лева, при 48 бр. погасителни вноски, като месечната погасителна вноска е в размер на 169,84 лева и обща стойност на плащанията – 8 152,32 лева, ГПР – 37,39 %, при лихвен процент – 30,02 %.

Видно от т.2 на общите условия кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договор при фиксиран лихвен процент, която такса се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита. Съгласно т.5, изр. второ от общите условия при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Съгласно стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити общия размер на кредита е 4 000,00 лева, като нетната сума за получаване по сметка след удържане на такса ангажимент е 3 860,00 лева за срок от 48 месеца, при 48 бр. анюитетни вноски от по 169,84 лева, включващи месечната погасителна вноска, лихва и други разходи, или общо сумата от 8 152,32 лева. Фиксирания лихвен процент е 30,02 %, при ГПР 37,39 %, изчислен за 48 МПВ по 169,84 лева, с 30-дневен гратисен период и 30,02 % лихва. Кредитополучателят дължи еднократна такса ангажимент от 3,50 % от размера на кредита или 140,00 лева, удържана от кредита.

Видно от представеното и прието споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 04.06.2020г., се установява, че страните по договора се споразумяват заплащането на месечните погасително вноски № 2, 3, 4 по Договор за потребителски паричен кредит ****17*** от 14.02.2020г. да бъдат отложени за срок от 3 месеца (гратисен период), поради което размерът на месечните погасителни вноски се променя съгласно нов погасителен план, част от споразумението, като общата дължима сума по договора става 8 488,84 лева.

Представен е първоначален погасителен план, видно от който се установява, че на 2

19.02.2020г. е постъпила сума в размер на 169,84 лева.

Представена е покана от 26.08.2021г. за обявяване на предсрочна изискуемост до С. Г.

М., от която не може да се установи кога и дали същата е получена от ответницата преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.

По делото е приложено и удостоверение с изх. № ****/08.06.2023г., от което се установява, че търговското предприятие на „ФИРМА“ С.А., клон Б. е прехвърлено на правоприемника „ФИРМА“ АД.

От приетото без възражение от страните заключение по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че с преводно нареждане № 35-SS-**** от 17.02.2020г. кредитодателят е превел по сметка с IBAN: ****, с титуляр С. М. сумата от 3 860,00 лева, с основание „съгл. Договор ********“, от която била удържана таксата по т.2 от договора – Такса ангажимент, като кредитът бил изцяло усвоен.

Съгласно заключението на вещото лице, с оглед извършване на едно плащане от 169,84 лева на 19.02.2020г., към датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2023г., задължението на ответницата е в общ размер на 7 381,46 лева, от които 4 000,00 лева наплатена главница, в т.ч. 2 395,36 лева – падежирали вноски и 1 604,64 лева – предсрочно изискуема; 2 909,24 лева – неплатена възнаградителна лихва, в т.ч. 2 572,72 по падежирали месечни вноски, 24344 лева – по падежирали вноски за разсрочена лихва и 93,08 лева – по непадежирали вноски за разсрочена лихва; 306,18 лева – законна лихва за забава върху просрочената главница по месечните вноски от 01.08.2020г. до 16.05.2023г., 166,04 лева – застрахователна премия за периода 01.08.2020г.-01.02.2021г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните предпоставки: 1) наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния Договор за потребителски паричен кредит № PLUS****/14.02.2020 г.; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия кредит; 3) уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита;

4) настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; 5) наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва); вземанията да бъдат установени и по размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните суми.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа.

На първо място, поради настъпилото частно правоприемство между ищеца и заявителя, като ищецът е придобил търговското предприятие на клона на заявителя "ФИРМА С. А. ", П. - "ФИРМА С. А., КЛОН Б." КЧТ по реда на чл.15 от ТЗ, като същото е вписано по партидите на правоприемника, а и съгласно представеното удостоверение, съдът счита, че исковете са процесуално допустими, депозирани от надлежен ищец, в законоустановения срок, при наличие на всички абсолютни положителни процесуални предпоставки, съответно при липса на процесуални пречки.

Относно наличието на облигационно отношение между страните в производство, съобразно събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит в размер 4 000,00 лева, както и че на ответницата е била предоставена сумата от 3 860,00 лева от кредитодателя.

Видно от т.5, изр. второ от Общите условия, при просрочване на две или повече 3 месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. от ОСГТК на ВКС, постигнатата в договора уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да претендира вземането си в пълен размер, не поражда действие, ако заемодателят изрично не е заявил, че упражнява това право, което волеизявление да е достигнало до длъжника. От горното следва, че за да е налице предсрочна изискуемост като предпоставка за уважаването на иска по чл. 422 ГПК, по делото следва да е доказано, че заемодателят е упражнил правото си да направи вземането си предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. От това следва, че кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.