Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1176 от 19.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 13702/2025
Вид
Определение № 1176
Подписан
19.01.2026
В сила
19.01.2026
Състав
Елена Иванова, Герасим Ангелов Пенчев, Иванина Иванова Пъстракова

Цитирани разпоредби

  • чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1176 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100513702 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

С Определение № 12557/01.10.2025 г. по гр. д. № 7802/2025 г. Районен съд - Пловдив е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Софийски районен съд, като е изложил мотиви, че в законоустановения срок е постъпило възражение от ответника, който е със седалище и адрес на управление в гр. София, за отвод поради местна неподсъдност на спора.

С Определение № 49365/30.10.2025 г. по гр. д. № 49955/2025 г. Софийски районен съд е повдигнал спор за подсъдност на основание чл. 122 ГПК. Изложени са мотиви, че предявеният иск е с правно основание чл. 405 КЗ като относно този иск е приложима изборната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, която разпоредба дерогира общата местна подсъдност по чл. 108 ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност съобразно нормата на чл. 122, изр. 2 ГПК, намира следното:

Предявеният иск в настоящото производство е с правна квалификация чл. 405 КЗ.

Към датата на подаване на исковата молба /29.04.2025 г./ ответникът – „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД е със седалище и адрес на управление – гр. София, а ищецът – А. Е. Я. е с постоянен адрес гр. Пловдив и настоящ такъв в гр. София.

Съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател (какъвто е ответникът), Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в 1 чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. По приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т. о., определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г. на ВКС, І т. о., възприета впоследствие и от останалите състави на ВКС, Търговска колегия, съгласно която особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопораждащ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. Въззивният съдебен състав споделя тази практика. С оглед на това, подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК е неприложима към настоящия казус, доколкото се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, в който случай не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка „Каско” е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

На следващо място, макар и ищецът да притежава качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗЗП, специалната подсъдност по чл. 113 ГПК не може да обоснове компетентност на Районен съд – Пловдив да разгледа спора, доколкото ищецът е с настоящ адрес в гр. София /видно от приложената по делото справка/, а подсъдността по постоянния адрес на потребителя /гр. Пловдив/ се прилага само когато липсва регистриран настоящ адрес.

Следвайки общата местна подсъдност по чл. 108 ГПК и доколкото в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК ответникът е възразил за местна неподсъдност на спора пред Районен съд – Пловдив, то местно компетентен да разгледа делото се явява Софийски районен съд.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 405 КЗ от А. Е. Я. срещу „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД е Софийски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд - Пловдив, ХХ граждански състав за сведение.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3