Решение № 156 от 19.08.2020, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е №

Гр. Велинград, 19.08.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на осми август през две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Мария Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 266 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.128, ал.1 от КТ; чл.220, ал.1 КТ; чл.224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца А.Н.К., ЕГН ********** ***, против "ОЙЛ ТРАНС ПЗ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Генерал Гурко“ № 22, оф. 2, представлявано от управителя В.Й.Б..

Предявени са ОСОИ с правна квалификация: чл.128 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 - за заплащане на следните суми: сумата от 766,20лв. – трудово възнаграждение за периода 26.09.2018г.-12.11.2018г., ведно със 120лв. мораторна лихва за периода от 12.11.2018г. до 01.05.2020г.; сумата от 510,0лв.

–представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ от 1 БТВ за неспазено предизвестие от един месец при уволнение поради закриване на част от предприятието и съкращаване в щата, в едно с 76,0 лв. мораторна лихва за периода от 12.11.2018г. до 01.05.2020г.; сумата от 263,0лв. – представляваща обезщетени по чл.224 КТ за останали 12 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно с 40 лв. мораторна лихва за периода от 12.11.2018г. до 01.05.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на искова молба окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 26 от 05.04..2018 год. е бил назначен на работа в ответното дружество на длъжност “обслужващ бензиностанция с място на работа БЕНЗИНОСТАНЦИЯ ВЕЛИНГРАД с трудово месечно възнаграждение в размер на 510 лева.

На

12.11.2018г трудовият му договор бил прекратен на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ с мотив „закриване на част от предприятието и съкращаване на щата“. При прекратяване на трудовия му договор работодателят не му изплатил:

1/.

Трудово възнаграждение по чл.128,ал.2 от КТ за периода от 26.09.2018г.до 12.11.2018 год. -за 32 работни дни в размер на 766,20 лева 2/.

Обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван годишен отпуск за 11 раб.дни съобразно отработеното време, в размер на 263,40 лв.

3/.

Обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 510 лв.

Многократно правил постъпки пред работодателя с молба да ми се изплатят дължимите се суми или част от тях. Първоначално представителят на работодателя му обещал да изплати поне дължимото се трудово възнаграждение при условие, че няма да претендира за другите обезщетения, но буквално преди два месеца, при поредно запитване относно изплащане на дължимото се трудово възнаграждение, получил категоричен отказ в изключително груба форма.

Поради това и счита, че има правен интерес от воденето на настоящия иск.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати следните суми: : сумата от 766,20лв. –т трудово възнаграждение за периода 26.09.2018г.-12.11.2018г., ведно със 120,0лв. мораторна лихва за периода от 12.11.2018г. до 01.05.2020г.; сумата от 510,0лв. –представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ от 1 БТВ за неспазено предизвестие от един месец при уволнение поради закриване на част от предприятието и съкращаване в щата, в едно с 76,0лв. мораторна лихва за периода от 12.11.2018г. до 01.05.2020г. ; сумата от 263,0лв.

– представляваща обезщетени по чл.224 КТ за останали 20 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно с 40,0лв. мораторна лихва за периода от 12.11.2018г. до 01.05.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на искова молба окончателното плащане. Претендира и разноски за настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Николай Бангеев от ПзАК на представителя по закон. В него оспорва исковете като неоснователни по следните съображения:

На първо място оспорва твърдението за неплатено трудово възнаграждение за периода 26.09-12.11.2018 г. Напротив, всички дължими към лицето суми били изплатени. Налице били издадени и подписани от служителя РКО, както и последно плащане по банков път. Дължимото трудово възнаграждение за визирания период било изплатено изцяло. В тази насока прилага копия от 3 бр.

РКО от 30.09. 16.10 и 31.10.2018 г. и платежно нареждане от 19.03.2019 г.

Действително, последното плащане било с известно закъснение, но това предполагало единствено начисляване на лихви. Твърди също, че във връзка с жалба на К. било извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“. Издадени бил два протокола - първия № ПР184 2423 от 13.12.2018 г. с писмени предписания.

Вторият протокол № ПР1907381/27.03.2019 г. удостоверявал, че всички 16 бр. предписания са изпълнени. Предписанията по т. 1, 5, 10 и 15 касаели именно ищеца по настоящото дело и заявените претенции. Касаело се за официални удостоверителни документи /с формална и материална доказателствена сила/, които потвърждавали изложеното в настоящия отговор.

На второ място оспорва твърдението за наличие на неползван годишен отпуск през 2018 г. - 11 работни дни. Напротив, налице била изрична молба от ищеца за ползване на 12 дни платен отпуск, която му била разрешена от работодателя. Същата касаела периода 25.10.-09.11.2018 г. Ищецът не бил осъществявал трудови функции през това време, не бил на работа поради отпуск, като последния му бил платен. Следователно, претенцията за обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ била необоснована и несъстоятелна.  На трето място оспорва твърдението за наличие на неспазено предизвестие. В тази насока представя предизвестието от 10.10.2018г., връчено на лицето на 11.10.201 г. Следователно към момента на издаване на заповед № 14/12.11.2018 г. за прекратяване на трудовия договор срока на предизвестието бил изтекъл, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на 12.11.2018 г., а срокът на предизвестието е изтекъл преди това. Съгласно приложения към ИМ трудов договор, срокът за предизвестие бил определен на 30 дни. Следователно претенцията по чл.220 от КГ за „неспазено предизвестие“ била напълно несъстоятелна.

С оглед неоснователността на исканията за неплатени главници по т.1-3, неоснователни намира и претенциите за мораторни лихви - 120 лв. 40 лв и 76 лв.

По тези съображения се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни.

В о.з. ищецът редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.Кремова, подържа исковете и иска уважаване на същите. Твърди, че с представените от ответника доказателства за заплащане на трудови възнаграждения, всъщност били платени на ищеца тр.възнаграждения дължими за предходен период от трудовото правоотношение. При което и за процесните месеци не бил получил заплатите си. Твърди също, че ищеца не бил ползвал реално платен годишен отпуск, тъй като през времето в което се водел в отпуск, бил работил. Подробни съображения излага в писмена защита.

В о.з. ответникът, редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.Бангеев, поддържа възраженията си. Твърди на ищеца да са били заплатени всички дължи му се трудови възнаграждения за периода на действие на трудовия договор. В представените РКО изрично било посочено какво точно се плаща. Ищецът бил ползвал разрешения му от работодателя платен годишен отпуск, и не бил работил през това време, тъй като бензиностанцията на която е следвало да престира труд не е работела в същия период. Ангажира доказателства. Подробни съображения излага в защита.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Страните не спорят, а и от копие от Трудов договор № 26/05.04.2018г. и Заповед № 14/12.11.2018г., се установява между страните да е съществувало валидно трудово правоотношение в периода 05.04.2018г - 12.11.2018г., през което време А.К. е заемала длъжността “Обслужващ бензиностанция ” в ответното дружество, с място на работа –бензиностанция в гр.Велинград, на пълно работно време от 8 часа и при уговорен размер на основното трудово възнаграждение от 510лв. Със Заповед №14/12.11.2018г. на работодателя това трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 12.11.2018г. /датата на връчване на заповедта/ и на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ –поради закриване на част от предприятието и съкращаване в щата.

От представеното Предизвестие за прекратяване на ТД на работодателя "ОЙЛ ТРАНС ПЗ“ ЕООД отправено до ищеца К. е видно с него работника да е предизвестен за прекратяване на тр.правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ, като предизвестието е връчена на ищеца срещу подпис на 11.10.2018г. Видно от представената Молба за ползване на отпуск от 01.10.2018г., с нея ищеца К. е поискал да му се разреши да ползва 12 дни ПГО за периода от 25.10.2018г. до 09.11.2018г. Със Заповед № 34/25.10.2018г. работодателя е разрешил на ищеца да ползва платен год.отпуск в периода от 25.10.2018г. до 09.11.2018г.

Видно от Протокол за извършена проверка № ПР184-2423/13.12.2018г. от ИТ -Пазарджик по повод констатирани нарушения на работодателя "ОЙЛ ТРАНС ПЗ“ ЕООД, са дадени предписания в 16 точки. Между тях в т.1 да гарантира изплащане на трудово възнаграждение за м.септември 2018г. на ищеца А.К., със срок за изпълнение -21.12.2018г. С последващ Протокол № 1907481/27.03.2019г. от ИТ –Пазарджик е констатирано, че при последващата проверка извършена на 07 и 19 март

2019г. всичките предписания дадени с протокол № ПР184-2423/13.12.2018г. са изпълнени.

По делото са представени 3 бр. РКО, видно от които е следното: с РКО от 30.09.2018г. на ищеца А.К. е изплатена срещу подпис сумата от 250лв. с основание – РЗ за септември 2018г.; с РКО от 16.10.2018г. на ищеца А.К. е изплатена срещу подпис сумата от 250лв. с основание – РЗ за септември и октомври 2018г.; с РКО от 31.102018г. на ищеца е изпратена сумата от 150лв. с основание за плащането-платен годишен отпуск.

Представено е от ответника и платежно нареждане за превод по банкова сметка *** К. на сумата от 334,26лв. с основание – РЗ-окончателно.

По делото са приети неоспорена от страните основно и допълнително заключение по ССЕ, изготвена от вл.Д.Т., които съдът кредитира като компетентни и безпристрастна и основана на доказателствата по делото и проверени разчетно-платежни ведомости и платежни документи в ответното дружество. Видно от допълнително заключение по ССЕ за периода 05.04.2018г - 12.11.2018г., в който е съществувало трудово правоотношение между страните, на ищеца са начислени за плащане по ведомост трудови възнаграждения в размер на общо 3031,96лв. – в сума за изплащане на база БТВ от 510,0лв. Сумата за заплати от 3031,96лв. е формирана като сбор от ТВ за всеки от месеците в периода м.04.м.11.2018г., в поредност както следва: м.04 -336,86лв.; м.05-446,18лв.; м.06 -399,83лв.; м.07- 401,41лв.; м.08- 401,41лв.; м.09 -450,68лв.; м.10 -400,90лв.; м.11 -132,69лв. и 62,0лв. за две извънредни смени. Специално за процесния период

26.09.2028г.-12.11.2018г. и за месеците –септември, октомври и ноември 2018г, на ищеца е начислено трудово възнаграждение в размер на общо 984,26лв. в сума за получаване, в това число: за м.09.2018г.-450,68лв.; за м.10.2018г. – 400,90лв. и за м.11.2028г. – 132лв. за 7 дни ПГО. В резултат на начисленията направени по ведомост за заплати и след приспадане на законово регламентирани удръжки за ЗО, ДОО и ДОД, на ищеца са изплатени с 11 бр.РКО, от които по 9 бр. са платени по 250лв., на 01.09.18г. са платени 297лв. и 31.10.18г. – 150лв., както и с 1 бр. платежно нареждане 334,26лв. - или общо 3031,96лв., в това число 132,68лв. за 7 дни ПГО - тоест толкова колкото ищецът е имал право да получи като заплащане за положения труд по трудовото правоотношение с ответника, които суми в момента са изплатени.

Вещото лице е установило, че с последното плащане извършено на 19.03.2019г. в размер на 334,26лв. на ищеца са изплатени 210,58лв. – неизплатена част от заплата за м.10.2018г. и 132,68лв. за 7 дни ПГО. В заключение по ССЕ са изчислени лихви за забава за тези неизплатени своевременно суми за периодите от 12.11.2018г. до 19.03.2019г.

/дата на плащане/, които са общо 11,88лв., в това число съответно: 7,17лв. – лихва за неизплатено ТВ и 4,71лв. – лихва за неизплатено възнаграждение за ПГО.