Определение № 507 от 06.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. София, 06.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002102602 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуален представител, против решение № 31 от 06.03.2023г., постановено по въззивно гр.дело №6/2023г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 62 от 28.07.2022г. по гр. дело № 18/2022г. на Сливенския окръжен съд и по този начин са отхвърлени исковете на КПКОНПИ по чл. 153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Ф. А. С. и С. В. С. на имущество на обща стойност 137 611,11 лева, за получаването на което не е установено законно основание.

Според касатора обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Оспорва решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на исковете, че не е налице значително несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Комисията излага съображения за наличие на основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т.

1 и т.3 от ГПК и формулира следните въпроси: 1. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ, равностойността на имущество, което не е налично в края на проверявания период и следва ли същото да се включи в анализа за определяне на значително несъответствие; 2. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по реда ЗПКОНПИ парични средства, които не са налични в края на проверявания период и представляват ли същите „имущество“, респ. следва ли същите да се включат в анализа за определяне на значително несъответствие; 3. Представляват ли доход сумите от продажбата на имущество, за което от събраните доказателства се установява, че ответника не е 1 разполагал със средства с установен законен източник за придобиването му. Според касатора така формулираните въпроси са решени в противоречиe с практиката на ВКСрешение № 29/12.04.2021г. по тр.д.1021/2019г. на ІІІ ГО и решение № 79/31.01.2018г. по гр.д.№1692/2017г. на ІV ГО. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не на последно място поддържа, че решението е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответниците в касационното производство – Ф. А. С. и С. В. С. не вземат становище.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима – постъпила е в срока по чл.283 ГПК, подадена е от надлежна страна с интерес от обжалване, срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното:

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество е предявила против Ф. А. С. и С. В. С. искове с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 137 611,11 лева. Комисията иска да бъдат отнети: недвижим имот-административна сграда, фурна и баня с РЗП 554 кв.м, намиращ се в [населено място]; парични суми, представляващи пазарната стойност към датата на отчуждаване на два недвижими имота в [населено място], на два товарни автомобила и на ценни книжа; суми, представляващи: стойността на погасен заем, касови вноски по сметки в търговски банки, изплатени лихви върху средства с неустановен източник и суми, представляващи погасителни вноски по кредити.

От фактическа страна е установено следното: Ф. С. е била привлечена като обвиняема по ДП № 159/2018г. по описа на РУ на МВР-Нова Загора, пр.пр.№50/2018г. на РП-Нова Загора, за извършено престъпление по чл.234, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 НК, което попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.15 ЗПКОНПИ; на 17.05.2018г. е образувана проверка за установяване на несъответствие в имуществото на Ф. С.; в хода на проверката е извършено изследване за периода от 17.05.2008г. до 17.05.2018г. на придобитото имущество, получените парични средства, банкова и осигурителна информация, извършени разходи на проверяваното лице и на съпруга й С. С.. Според Комисията е установено значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваните лица. С влязла в сила на 14.09.2018г. присъда, постановена по нохд № 250/2018 на РС-Нова Загора, С. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите обвинения. С решение от 30.04.2019г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Не се спори по делото, че ответниците С. са съпрузи, бракът им е сключен през 1988г. и имат едно общо дете.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на Комисията са изцяло отхвърлени, съставът на Апелативен съд-Бургас е извършил подробен анализ на събраните в производството писмени доказателства и съобразявайки заключението на приетата пред ОССливен икономическа експертиза е установил следното: В проверявания период ответниците са придобили следните недвижими имота: през м.ноември 2012г. административна сграда, фурна и баня с РЗП 554 кв.м в [населено място], [община] за 2 сумата 9 800 лева; пазарната стойност към датата на придобиване на имота е 15 300 лева, а към датата на завеждане на ИМ е 10 200 лева, според заключението на СИЕ. През м.ноември 2013г. са придобили нива с площ 7 600 кв.м, Трета категория с идентификатор *** в землището на [населено място], местност С. ш., за сумата 1 200 лева; според вещото лице, пазарната стойност на имота към датата на придобиване е 3 840 лева, а към датата на ИМ-6 630 лева. Върху този имот е учредена договорна ипотека в полза на П. С. за получен паричен заем в размер 6 080 лева, която е заличена през 2017г. поради погасяване на задължението. През м.декември 2013г. ответниците са придобили УПИ *** в кв.49 по плана на [населено място], общ.[населено място], отреден за жилищни нужди, заедно с построеното в имота жилище с площ 24 кв.м за сумата 2 150 лева; пазарната стойност на този имот според СИЕ е 3 200 лева към датата на придобиване, а към датата на ИМ-2 900 лева.

В проверявания период ответниците са отчуждили два недвижими имота, които са били придобити от тях преди началото на проверявания период: на 09.10.2014г. са продали дворно място с площ 1 130 кв.м, съставляващо част от ПИ, за който е утреден УПИ *** в кв.37 по ПУП на [населено място], общ [населено място] за сумата 5 000 лева, който имот са придобили през 2004г. Според СИЕ пазарната стойност на имота е 19 800 лева. На 18.03.2015г. са продали имот № *** с площ 8 282 кв.м, намиращ се в землището на [населено място] могили, общ.[населено място] за сумата 1 250 лева; този имот ответниците са придобили през 2007г. Според заключението на СИЕ пазарната стойност на имота към момента на продажбата е 5 750 лева.

В проверявания период С. са придобили два товарни автомобила: на 27.11.2013г. - т.а.

Мерцедес 210Д с първоначална регистрация 14.11.1991г. за сумата 400 лева; според вещото лице пазарната стойност на автомобила е 3 000 лева, а към датата на ИМ - 1 650 лева. На 28.05.2014г. са придобили т.а „Опел Комбо“, с първа регистрация 24.10.1995г. за сумата 100 лева и с пазарна стойност към момента на придобиването 2 000 лева, а към датата на ИМ-1 100 лева, съгласно заключението на СИЕ.

За установяване на доходите, приходите, източниците на финансиране, разходите и придобитото имущество на проверяваните лица въззивният съд е съобразил заключението на в.л. Ч. по допусната СИЕ, според което в периода от 17.05.2008г. до 17.05.2018г. С. не са декларирали доходи по ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, нито има данни за сключвани трудови договори. Приходите им в проверявания период са от: пенсия на ответника С. в общ размер 24 344,31 лева; изплатена застрахователна премия по застраховка „Живот“ през 2016г. в размер 3 232,15 лева; изплатена застрахователна премия през 2018г. в размер 15 380,59 лева.

В началото на проверявания период наличността в банкови сметки е 895,15 лева, а начислените лихви по всички банкови сметки на двамата ответници са 2 625,71 лева. Съдът е прибавил последната сума към приходната част на анализа, приемайки, че липсват данни и не е доказано от страна на Комисията внасяните суми по банковите сметки на двамата съпрузи да са били с незаконен произход. От продажба на имоти С. са реализирали обща сума в размер 25 500 лева, а от получени банкови кредити имат приходи в размер 28 250 лева. Съдът не е включил нито в приходната, нито в разходната част на анализа сумата 6 080 3 лева- получения от П.С. заем, тъй като според данните по делото този кредит е гарантиран с вписана договорна ипотека върху имот на двамата съпрузи и по време на проверявания период ипотеката е заличена, т.е. заетата сума е върната. За 2015г. от ДФ „Земеделие“ е получена сумата 403,65 лева. Съдът е включил в приходната част на анализа и сумата 6 625,35 лева (сбор от сумите 5260 лева и 1365,35 лева), представляваща по банкова информация сума получена от трети лица, приемайки, че макар да не е уточнено основанието на преводите, не може да се презюмира незаконният й характер. Съдът е добавил в приходната част на анализа и сумата 2 901,82 лева от продажба на ценни книжа и сумите 400 лева и 250 лева, получени от бракуването на двата товарни автомобила. В обобщение съдът е приел, че приходите на двамата съпрузи за провевярания период са общо в размер 110 808,73 лева.

Установено е, че обичайните разходи на ответниците през проверявания период са в общ размер 82 932,50 лева; общо за МДТ и за нотариални такси са направили разходи в размер 937,52 лева; за задгранични пътувания - 1 613,56 лева; извършените в процесния период погасителни вноски по кредити, усвоени преди и през периода са общо 34 296,35 лева; разходите, платени към застрахователни компании са общо 33 135,12 лева; по сметка на ЧСИ на 06.03.2018г. е преведена сумата 1 427,25 лева, а за закупуване на ценни книжа ответникът е платил сумата 2 640 лева. Установено е също, че внесена на каса и налична по сметки на двамата проверявани е сумата 457,41 лева; за закупуване на недвижими имоти и за двата товарни автомобила са платени общо 27 340 лева. Или през проверявания период ответниците са направили разходи в общ размер 184 779,71 лева. Съобразявайки, че съгласно § 1, т.8 ДР ЗПКОНПИ нетни доходи са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, съдът е заключил, че нетният доход на проверяваните лица е отрицателна величина и възлиза на – 73 970, 98 лева (110 808,73 – 184 779,71). Съдът е посочил, че останалите определени по експертизата суми, представляващи преминали средства през банковите сметка на ответниците не повлияват на крайния извод за наличие или липса на несъответствие между придобитото имущество и приходите на проверяваните. Съдът е съобразил и придобитото от ответниците имущество през проверявания период –три имота на обща стойност 22 340 лева, от които един е отчужден и остават налични два имота на обща стойност 18 500 лева по справедливи пазарни цени към датата на покупката и наличната сума от 457,41 лева по банковите сметки. Съдът не е зачел таблицата от експертното заключение по отговор на 23 въпрос на Комисията, защото: описаните като имущество ценни книжа са продадени, погасителните вноски по кредити са зачетени в разходната част на анализа, вноските в банки не са налични по сметките на ответниците, с изключение на сумата 457,41 лева; двата товарни автомобила са бракувани и предадени за старо желязо, срещу получени минимални суми. Предвид това съдът е приел, че придобитото и налично имущество на ответниците е в размер 18 957,41 лева. След като е съпоставил нетния доход с придобитото имущество, налично в края на периода, съдът е приел, че несъответствието е на стойност 92 928,39 лева. При така установеното въззивният съд е заключил, че не е налице изискуемото се значително несъответствие по смисъла на 4