Определение № 290 от 13.10.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Търговище, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20233500500231 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Разпореждане № 427 от 28.07.2023 г. по ч.гр.д. № 279/2023 г. по описа на Районен съд - Омуртаг, с което е отхвърлено искането на заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД в частта му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Н. С., за сумите от 117,29 лв., представляваща непогасено договорно възнаграждение за периода от 10.07.2022 г. до 10.05.2023 г. и 150,79 лв. – лихва за забава от 11.04.2022 г.

(дата на изпадане на длъжника в забава) до 10.05.2023 г., като неоснователно.

Частният жалбоподател намира обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че в случая не е налице неравноправна клауза, нито обоснована вероятност за наличието на такава, каквато е хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. От доказателствата по делото е видно, че потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит, включително закупения пакет от допълнителни услуги. Също така закупуването на пакет допълнителни услуги не е било предвидено като условие за сключване на договора за кредит. Според жалбоподателя, процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описани всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 41.00 % и ГПР в размер на 48.87 %. Уговореният годишен лихвен процент отговаря 1 на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. В конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави.

Въз основа на всичко гореизложено частният жалбоподател, моли съдът да отмени обжалваното разпореждане, с което частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К. Н. С., като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания на „Профи Кредит България“ ЕООД.

Претендират се и разноски в настоящото производство.

Частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес. Оспорва се подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС – Омуртаг е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, депозирано от „Профи Кредит България“ ЕООД против К. С. за парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ******** сключен на 10.11.2021 г., между „Профи Кредит България“ ЕООД и К. Н. С..

Паричното вземане е за следните суми: 575,47 лв. – главница, ведно със законната лихва от 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

117,29 лв. – договорно възнаграждение за периода от 10.07.2022 г. до 10.05.2023 г.; 146,69 лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 10.05.2023 г.; 293,31 лв. - възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 10.05.2023 г.; 150,79 лв. – лихва за забава от 11.04.2022 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 10.05.2023 г.; 28,48 лв. – законна лихва, дължима от 10.05.2023 г. (дата на изтичане на погасителния план) до 27.07.2023 г., 26,24 лв. – държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева.

Първоинстанционният съд е уважил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 575,47 лева, представляваща изискуема главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.07.2023 г., до изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, като за останалата част от претендираните суми с обжалваното разпореждане е приел, че следва да бъде отхвърлено заявлението поради това, че договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, с оглед неспазване изискванията на о 2 чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Параметрите на Договор за потребителски кредит № ******* сключен на 10.11.2021 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и К. С. са следните:

Сума на кредита: 800 лв.; Срок на кредита: 18 месеца; Размер на вноската по кредита: 59,90 лв. ; ГПР 48,87%; ГЛП 41,00%; Лихвен процент на ден: 0,11%;

Дължима сума по кредита 1 078,32 лв. Отделно кредитополучателят е задължен да заплаща в рамките на тези 18 месеца и месечна вноска от 40 лева за пакет от две допълнителни услуги: Фаст – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и Флекси – право на промяна на погасителния план на потребителски кредит. По този начин месечната вноска общо възлиза на 99,90 лева или общата сума, която е прието, че следва да върне кредитополучателят след като ползва в рамките на тези 18 месеца кредитен ресурс от 800 лева е 1798,32 лева.

Сключеният договор между длъжника по заявлението и „Профи Кредит България“ ЕООД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

В случая кредитополучателят е сключил договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт за сумата от 800 лева със срок за погасяване на задължението - 18 месеца, като месечното му задължение, заедно със стойността на „закупения“ пакет допълнителни услуги е в размер на 99,90 лева или 1798,32 лева общо за периода на действие на договора. Ясно е, че по този начин ГПР реално не е 48.87%, а надхвърля 50%.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В случая е налице хипотеза, при която търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет за допълнителни услуги. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия 3 договор, тъй като чрез въвеждането и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%. Следва да се приеме, че е налице сключване на договор за потребителски кредит в противоречие на закона, което води до предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК недействителност. В такава хипотеза заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва.

С оглед изложеното, съдът приема, че подадената частна жалба е неоснователна. Разпореждането на Районен съд - Омуртаг е законосъобразно, тъй като са налице предпоставките да се откаже издаване на заповед за изпълнение за претенциите на заявителя извън претенцията за връщане на незаплатената от длъжника главница по договора за потребителски кредит.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Профи Кредит

България“ ЕООД против Разпореждане № 427 от 28.07.2023 г. по ч.гр.д. № 279/2023 г. по описа на Районен съд - Омуртаг, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: {НАСЕЛЕНО МЯСТО}, представляван от Св. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., действащи чрез пълномощника Г. Ст.-К. - юрисконсулт, против К. Н. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес: {НАСЕЛЕНО МЯСТО}, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от 117,29 лв., представляваща непогасено договорно възнаграждение за периода от 10.07.2022 г. до 10.05.2023 г. и 150,79 лв. – лихва за забава от 11.04.2022 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 10.05.2023 г., като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4