Решение № 2954 от 04.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2954 гр. Варна, 04.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110115458 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Т. Г. *, ЕГН **********, с адрес: гр. * срещу П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. * обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12171,80 лв. (съгласно допуснатото изменение в цената на иска по чл. 214 от ГПК), представляваща дължима главница по договор за заем от 22.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 29.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1410,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2023 г. - 29.11.2023 г.

В исковата ищецът чрез адв. * сочи, че на 22.02.2022 г. между страните е сключен договор за заем в размер от 12500,00 лв., която ищецът - заемател предал на ответниказаемател с два банкови превода по банкова сметка на „*“ ЕООД - 8000,00 лв. на 23.02.2022 г. и 4171,80 лв. на 24.02.2022 г., а остатъкът от 328,20 лв. предал лично в брой на ответника на 24.02.2022 г. Поддържа, че съгласно чл. 2 от заемът следвало да се върне на равни вноски до 31.12.2022 г., но до момента няма извършени плащания, въпреки чрез „Телепоща“ изпратената покана за доброволно изпълнение, върната в цялост на 05.05.2023 г.. Поддържа, че му се дължи и обезщетение за забава за периода от 01.01.2023 г. до 30.11.2023 г. в размер на 1414,72 лв., както и законната лихва от подаване на исковата молба. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на разоски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът П. Т. П., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от

В проведено по делото на 05.07.2024 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е 1 оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени доказателства, сред които са и телепоща с клеймо 04.05.2023 г., известие за доставяне от 04.05.2023 г., телепоща до Т. *, договор за паричен заем от 22.02.2022 г., авизо местен превод от 23.02.2022 г. и от 24.02.2022 г., справка № */17.11.2023 г. от Агенция по вписвания. От визирания договор за заем се установява, че на 22.02.2022 г. ищецът е предал в заем на ответника сумата от 12500,00 лв., като се е задължил да върне същата в срок до 31.12.2022 г. Ответникът не е оспорил в преклузивните срокове по чл. 131 от ГПК положения за него в договора подпис за заемател, поради което съдът намира за установено по делото, че волеизявленията направени от ответника в договора за заем г о обвързват валидно. Следователно от визираният документ се установяват съвпадащи изявления на страните по всички съществени елементи от фактическия състав на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по договор за заем, както и предаването на заетата сума на ответника. Доколкото срокът за връщане на сумата понастоящем е изтекъл, а по делото не се твърди, нито установява заетите средства да са възстановени, съдът намира, че длъжникът се явява изпаднал в забава. Т.е. по делото са установени компонентите от разпределената на ищеца доказателствена тежест по иска за реално изпълнение по чл. 240, ал.1 от ЗЗД и акцесорния по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната сума за главница, нито на акцесорната претенция за обезщетение за забава.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове е вероятно основателен.

Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този ред.

Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани от него разноски сторени - общо 556,59 лв. за държавна такса и 2000,00 лв. за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС за исковото производство. Или с решението в тежест на ответника следва да се възложи сумата от общо 2256,59 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. *, ЕГН **********, с адрес: гр. * следните суми: сумата от 12171,80 лв., представляваща дължима главница по договор за заем от 22.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 29.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1410,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2023 г. - 29.11.2023 г., на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. *, ЕГН **********, с адрес: гр. * сумата от 2256,59 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2