Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 60 от 26.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 248/2021
Вид
Протокол № 60
Подписан
26.05.2021
В сила
26.05.2021
Състав
Александър Любенов Александров, Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева

Други актове по делото

  • Решение № 38 от 05.07.2021 · Александър Любенов Александров, Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева

Цитирани разпоредби

  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 60 гр. Пазарджик , 25.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александър Л. Александров

Членове:

Ирина А. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Нели И. Въгларова и прокурора Ангел Димитров Панков (ОП-Пазарджик)

Сложи за разглеждане докладваното от Александър Л. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600248 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим С. М. Л. се явява лично и с адв. Г.С.-Ц., редовно упълномощена.

Частният обвинител С. К. Ч. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. И.Г., редовно упълномощен.

За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор П..

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.

АДВ. С.-Ц.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА

СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

1

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

АДВ. С.-Ц.: Поддържам въззивната жалба така, както е депозирана пред Вас. Поддържам и допълнителното становище, което е депозирано. Няма да соча доказателства.

ПРОКУРОР: Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства. Смятам за неоснователно повторното искане за експертиза.

АДВ. Г.: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания. Смятам искането за експертиза за неоснователно.

Съдът намира за неоснователно повторното искане за допускане на посочената в жалбата психологическа експертиза доколкото намира, че същата не може да предостави информация от естество да бъде използвана за решаване на делото, доколкото наказателното производство е образувано за конкретно поведение на подсъдимия, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ повторното искане за психологическа експертиза.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОР: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата за неоснователна. Знаем напоследък за проблемите, които възникват в цялата страна относно незаконно притежаване на оръжие, та дори и законни и неогнестрелни, какъвто е случая. В един момент, в който бащата на подсъдимия, вместо да предприеме действия за извинение и съжаление, е отправил закани, и то от рода: „Момче, имам пушка. Внимавай!“ и т.н., при положение, че проблемът е бил именно с такава подобна пушка. Както правилно е преценил първоинстанционният съд, тези закани са били от такова естество, че да възбудят основателен страх и този страх наистина е изпитан.

2

Предлагам да се произнесете с решение на основание чл. 338 от НПК и да потвърдите присъдата.

АДВ. Г. : Уважаеми окръжни съдии, аз подкрепям изцяло съображенията на държавното обвинение. По отношение на жалбата, аз възражения съм представил в писмен вид и съм посочил и основанията, за които смятам, че жалбата е неоснователна и ще моля да постановите решение, с което да потвърдите присъдата и присъдените направените разноски от доверителя ми.

АДВ. С.-Ц.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля при постановяване на Вашия съдебен акт да уважите така депозираната пред Вас жалбата, тъй като считам, че присъдата на първоинстанционния съд е изключително неправилна и е постановена при превратно тълкуване на събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства.

Присъдата е постановена само и единствено върху показанията на две свидетелки, а именно: свидетелката Ч.а и свидетелката Г., а това са майката на пострадалия и съпругата на пострадалия, от което аз считам, че не следва да бъдат кредитирани техните показания, а напротив - следва да бъдат разгледани с едно особено внимание, тъй като те са пряко заинтересовани от изхода на делото с оглед изключително пряката им близка роднинска връзка.

Самият първоинстанционен съд на няколко пъти в мотивите си е посочил, че има разминавания между свидетелските показания на тези две свидетелки, като вкл. на стр. 6 от същите казва, че има разминавания в свидетелските показания на тези две свидетелки, но въпреки всичко, видите ли, са взети предвид при постановяване на присъдата. На стр. 5 от мотивите, които е обявил първоинстанционният съд, е посочено, че свидетелските показания на тези две свидетелки си кореспондирали с тези на свидетелите Д. и М.. При детайлен анализ на казаното от свидетелите Д. и М. никъде не става ясно, че те си кореспондират с тези на Г. и на Ч.а. Свидетелските показания на Д. и М., дадени в съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд, говорят точно обратното. Именно тези двама свидетели, които са полицейски служители и са незаинтересовани от изхода на делото, говорят за личността на подзащитния ми и за това, че той, стигайки до тази възраст (към настоящия момент е на ** години), по никакъв начин не е бил в полезрението на полицейските власти, по никакъв начин не е нарушавал обществения ред, 3 на него не са му налагани никакви административни наказания или по-тежки наказания. И двамата свидетели в съдебно заседание говориха изключително за личността и за случилото се на 19.05.2019 г., от което не може да се направи по никакъв начин категоричен извод, че подзащитният ми е извършител на деянието, в което е обвинен, камо ли, че техните показания кореспондирали с тези на Г. и на Ч.а. Нещо повече – в мотивите си съдът е цитирал думи на свидетелите Д. и М., които били дадени пред органите на разследването в досъдебното производство. По никакъв начин не е обосновано и не е мотивирано защо първоинстанционният съд не е взел предвид думите на тези двама свидетели, които са дадени именно в съдебното производство, като аз смятам, че свидетелски показания следва да бъдат кредитирани и ценени, именно тогава, когато са дадени пред съответния съдия в присъствието на страните.

Също така смятам, че по никакъв начин в производството не бяха доказани думите – така, както са в обвинителната теза, а именно: „Внимавай момче! Имам и друга пушка. Ще дойда и ще те застрелям от упор.“ Нито частният обвинител Ч., нито другите две свидетелки, нито който и да е свидетел в производството, не казаха да са чули подсъдимият да е изрекъл точно тези думи. Не беше доказано и установено по никакъв начин, че подзащитният ми има и друга пушка. Бяха събрани доказателства в тази насока и беше установено и доказано безспорно, че той притежава само и единствено една пушка „Хътсън“, която е въздушна и непосредствено след закупуването на тази пушка, той с оглед именно спазване на законовите разпоредби и правовия ред в страната, е отишъл и веднага е уведомил полицейските органи, след което на него му е било издадено едно удостоверение за това нещо, от което се вижда, че от поведението на подзащитния ми не може да бъде направен какъвто и да е извод, че той не спазва правовия ред, че той иска и цели осъществяването на каквото и да било деяние. В делото по никакъв начин не беше установено, че частният обвинител Ч. се бил изплашил и бил възприел на сериозно някакви думи, които той твърди, че са изречени. Да! Съдебната практика е категорична, че при извършването на такова деяние, не е необходимо пострадалият реално да е възприел заплахи и реално да се е изплашил, но тук е много важен анализа – да бъде преценено изрекъл ли е тези думи подсъдимият и какво точно е изрекъл. По делото беше безспорно установено и доказано, че след подаден 4 сигнал от частния обвинител Ч. за извършено, според него, някакво нарушение, като ако настоящият състав изслуша представения и приет по делото запис от тел. 112, ще уверите и ще чуете изключително спокойния глас на Ч., с който той казва: „Тук някой, някакъв отнякъде стреля. Моля да проверите!“, т.е той дори не е наясно какво се случва това и как се случва, и от къде идва това нещо, за което той твърди. В последствие, въпреки всичко, той изпраща полицейски служители в дома на подзащитния ми и подзащитният ми съвсем добронамерено и добросъседски е отишъл да провери, дали нещо има, дали се е случило нещо в действителност, и просто е попитал и се е поинтересувал като един добър съсед и един нормален съсед какво се случва и как се случва.

Дебело искам да подчертая, че не беше установено по никакъв начин, че той е изрекъл тези думи, за които е обвинен. Просто е отишъл да провери какво се е случило. Няма как една осъдителна присъда да лежи само и единствено върху думите на съпругата или на майката на частния обвинител Ч..

Отделно от това, останаха много неясноти, които не са изяснено по делото, а именно: тази свидетелка – майката на Ч. - свид. Г. твърди, че подзащитният ми бил влязъл в нейния двор, бил влизал вътре, бил оглеждал и т.н. От събраните свидетелски показания на другите свидетели безспорно беше установено, че такова него не е имало, т.е. има изключително разминаване и несъответствие между думите, казани от свид. Г. и от свид.

Ч.а, за да лежи една присъда именно на техните показания, и то в крайна сметка да бъде постановена осъдителна присъда.

Няма как да се съглася с първоинстанционния съд, че човек, който е на ** години, който до момента абсолютно не е извършвал никакви нарушения от какъвто и да било характер, камо ли някакво по-тежко деяние, в един момент само от твърденията на две свидетелки, същият да бъде осъден и то за такова тежко деяние. Аз смятам, че дори и тези свидетелки да са казали нещо, пак заявявам, че думите им са изключително преиначени и изкривени именно от факта, че те са майка и съпруга на пострадалия Ч..

Отделно от това считам, че свидетелските показания, дадени от другите свидетели, следва да бъдат кредитирани в пълна степен, и именно при 5 постановяване на Вашия съдебен акт следва да бъдат взети предвид думите именно на тези свидетели, като и свидетелят Т., свидетелката Т. и свидетелят М. посочиха и бяха категорични, че те са станали свидетели на среща между Л. и Ч., но те не са чули каквито и да било викове и крясъци, камо ли обидни думи. Същото го зяви и свидетелката Л.а. Смятам, че следва да бъде кредитирано казаното от свидетеля С. Л., макар че е син на подзащитният ми, който в съдебно заседание подробно разказа какво се е случило и как се е случило, и неговите думи кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Аз смятам, че дори и да бъде прието, че подсъдимият е изрекъл някакви думи, то няма как да има осъдителна присъда, която да е постановена при неизяснени точни и конкретни думи.

Същевременно, инкриминираното деяние, ако е разгледано самостоятелно и с оглед неговата специфика, то не би разкривало типичната за този вид проява - обществена опасност, и не обосновава използване и приемливост на наказателна репресия.

Смятам, че подзащитният ми съвсем съвестно, често и коректно е отишъл, за да види какво се е случило и дали нещо се е случило, и ако има някакви възприети думи от частния обвинител Ч., то смятам, че това е едно междусъседско неразбирателство и не би имало такава сила, за да има въобще наказателна репресия в настоящия случай, поради което ще Ви моля, първоинстанционната присъда да бъде отменена от Вас и да бъде постановена нова, с която подзащитният да бъде признат за невиновен, тъй като считам, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно беше установено, че той не е изрекъл думите така, както са посочени от държавното обвинение и така, както са посочени от първоинстанционния съд при постановяването на присъдата.

Смятам, че при постановяване на една конкретна присъда, винаги трябва да се гледа конкретно личността на този, който е обвинен и категорично заявявам, че личността на подзащитният ми е такава, че той не би извършил деянието, в което е обвинен, като за това говорят всички свидетели, които бяха разпитани в първоинстанционното производство. С оглед на това беше и настоятелността ни да бъде допусната такъв тип 6 експертиза, за да бъде установено по един безспорен и категоричен начин, че подзащитният ми не е способен на изричането на такива думи, поради което ще Ви моля, същият да бъде оправдан. Въпреки убедеността ми и въпреки събраните по делото писмени и гласни доказателства относно невинността на С.Л., с оглед на неговата служебна ангажираност и това, че той осъществява професията си като международен шофьор и в по-голямата част от времето си се намира извън пределите на страната, и ако настоящият състав прецени, че има данни за извършено от него деяние, аз ще Ви моля, да бъде изменена първоинстанционната присъда и на подзащитният ми да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.