Решение № 19527 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19527 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110143703 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ************* срещу Б. К.ов С., чрез неговата майка и законен представител В. Н. к. и лично срещу последната - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15876/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът ************* твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *************. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжниците – настоящи ответници, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството си на собственици на гореописания недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно 1 самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ************* на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ************* на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с *************. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответниците бъде признато за установено, че дължат на ищеца сумите, както следва: 1/ Б. К. С., представляван от неговата майка и законен представител В. Н. к. – сумата от 2704,16 лева, представляваща 1/2 част от сума в общ размер на 5408,32 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 312,53 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 625,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за забава за периода от 15.09.2022г. до 05.03.2024 г., сумата от 24,85 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 69,69 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 6,64 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 13,29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024 г.; 2/ В. Н. к. – сумата от 2704,16 лева, представляваща 1/2 част от сума в общ размер на 5408,32 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 312,53 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 625,06 лева, представляваща 2 обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за забава за периода от 15.09.2022г. до 05.03.2024 г., сумата от 24,85 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 69,69 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 6,64 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 13,29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответниците изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, оспорват приложените към исковата молба документи. На първо място изразяват становище, че претендираните суми са погасени по давност на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД. На следващо място оспорват наличието на облигационно връзка между тях и ищцовото дружество. По отношение на претенциите за услуга „дялово разпределение“ се изразява становище, че заплащането на услугата се дължи на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца, като по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че последния се е суброгирал в правата на ФДР. По отношение на лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение и топлинна енергия се излагат доводи за неоснователност, тъй като по аргумент от чл.84, ал.2 ЗЗД същата се дължи след покана, за която по делото липсват доказателства. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „************* изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 253319 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 15876/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на ************* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците-настоящи ответници да заплатят разделно /по ½ част всеки от тях/ на дружеството – настоящ ищец сумите, както следва: сумата от общо 5408,32 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 625,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху 3 главницата за обезщетение за забава за периода от 15.09.2022г. до 05.03.2024 г., сумата от общо 69,69 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 13,29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 27.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 15876/2024 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжниците, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 187, том I, рег.№ 7764, дело № 171/2008 г. по описа на Пиринка Петрова, нотариус с район на действие СРС, от която се установява, че К. в. С. /трето за спора лице/ и В. Н. к. /един от ответниците в производството/ са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот - *************. В нотариалния акт не е отразено при какви права купувачите са придобили правото на собственост, поради което следва да се приеме, че имат равни права.

Видно от приложения по делото заверен препис от нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 34, том II, рег.№ 3658, дело № 131 от 2015 г. по описа на В.Ч., нотариус с район на действие СРС е, че К. в. С. е прехвърлил собствеността върху притежаваната от него ½ идеална част от процесния недвижим имот на сина си Б. К. С. /ответник в настоящото производство/.

По делото е приложено заявление-декларация от 14.04.2009 г. от ответницата до директора на ТР „Земляне“ на топлофикационното дружество, с която е поискала да бъде открита партида на нейно име по отношение на процесния недвижим имот, като е декларирала, че домакинството се състои от двама членове.

По делото е приложен протокол от проведено ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „************* както и договор от 27.09.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото са представени справка от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените общи фактури за исковия период, индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени от третото лице-помагач.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

4

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.