Решение № 142 от 27.05.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Монтана, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря Петранка Ал. П.а като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20211600100318 по описа за 2021 година

Предявени са искове от Г.Д. с ЕГН ********** против „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД с ЕИК *с правно основание чл.432 вр. чл.498, ал.3 от КЗ/нов/ във вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД за сумата от 80000,00 лева /обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция: 06.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 03.01.2017г. на път II-81, км 96+000, между град *и с. *е настъпило ПТП с участието на л.а марка „*“ с ДК №*, управляван от В. Б. и л.а „*“ с ДК № *, управляван от П. В., в резултат на което е пострадал ищеца Г. Д., пътник в л.а „*“.

Твърди се, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а марка „*“, който след употребата на алкохол нарушил правилата за движение, визирани в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на П.В. и средни телесни повреди на ищеца Г.Д., изразяващи се в коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и кръвоизлив в коремната кухина /разстройство на здравето, временно опасно за живота/ и счупване на дясна ключица, което причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на горен десен крайник.

1

Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП №5/2017 г. по описа на РУ на МВР-Монтана., по. пр. № 27/2017 г., което е приключило с присъда от 08.07.2019г. по НОХД №75/2018г. по описа на ОС-Монтана , като последната влязла в сила на 22.07.2021г.

Ищецът твърди, че е приет по спешност и хоспитализиран в МБАЛ „Д-р С. И.“, гр.*, където са му направени прегледи и изследвания. В резултат на изследванията, се установило, че има кръвоизлив в черния дроб, счупена дясна ключица и множество наранявания от стъклата, като на 03.01.2017г. постъпил на лечение в хирургично отделение в същата болница, където му е извършена операция на разкъсания черен дроб.

Навежда доводи, че от получените телесни увреждания е търпял болки в областта на корема и счупената дясна ключица.

Твърди, че в следболничния период е нарушен ежедневният му ритъм на живот, като конкретизира, че не е могъл да се грижи сам за ежедневните си нужди, а е била нужна грижа от близките му хора.

Твърди, че понастоящем също изпитва болки в дясната ключица, като също така не може да си служи пълноценно с дясната си ръка. Също така, твърди, че вследствие на претърпяното е принуден да промени и режима си на хранене. Твърди, че от операцията на черния дроб му е останал голям белег, който определя като козметичен дефект и същия му напомня за случилото се.

Излага доводи, че влествие на преживяното се страхува да управлява личния си авотмобил на по-дълги разстояния.

Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 80000,00 лева застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 03.01.2017г. ПТП, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на застрахователната претенция – 06.11.2019г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски по делото.

В срок от ответното дружество е постъпил писмен отговор, в който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.

Поддържа се, че вина за инцидента има и водачът на л.а „*“, който, според ответника, е навлязъл частично в лентата за движение на 2 срещуположно движещия се лек автомобил.

Твърди, че претендираното от ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно завишено и не отговаря на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Оспорва, че ищецът е получил твърдените телесни увреждания и че е изпитвал болки и страдания в един продължителен период от време.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна на ищеца, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.

Признава наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил л.а марка „*“ с ДК №*към датата на процесното ПТППрави искане за конституиране на трето лице-помагач.

Прави искане за присъждане на разноски, включително и за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

По делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника В. Б. с ЕГН **********, като срещу последния е предявен от ответника и приет за разглеждане в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ(нов) и цена 26000,00 лв.

(частично от 80000,00 лв.), ведно с присъдената лихва и разноските, които дружеството ще бъде осъдено да заплати, както и законна лихва от датата на извършеното плащане от застрахователя до момента на плащане от ответника по регресния иск.

Предявеният обратен иск се основава на виновното поведение на застрахования - водача на лек автомобил „*“ с ДК №*, който при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата , като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и не е притежавал изискуемата от закона правоспособност, като последният е причинил ПТП, от което са причинени телесни увреждания на ищеца, пътник в лек автомобил *“ с ДК № *.

Срещу предявения обратен иск не е постъпил писмен отговор от ответника по обратния иск В. Б..

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и 3 изслушани експертизи - съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска.

След като прецени събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

Исковете по чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ/нов/ във вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД са допустими. Спазена е разпоредбата на чл.380 от КЗ/нов/ предявена е застрахователна претенция към ответното дружество на 06.11.2019г. Образувана е преписка по щета № 0801-001533/2018-03. С писмо изх. № 4532/26.11.2019 г. ответното дружество е указало на ищеца да представи копия от нужни документи във връзка с предявената застрахователна претенция.

Съгласно чл.498, ал.3 във вр. чл.496 във вр. чл.380 от КЗ/нов/ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало „ГО“ на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран от ищеца, за което е заведена щета, но претенцията не е уважена. В законоустановения тримесечен срок „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД нито е платил, нито е отказал да заплати на ищеца застрахователно обезщетение. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без търсения резултат, което прави прекия иск по чл.432 от КЗ допустим.

От приложените към исковата молба, разменените между страните книжа и становищата на страните, съдът приема за безспорно установени следните факти:

На 03.01.2017г. г., около 18:30 ч., в района на 96 км., малко преди с. *е настъпило ПТП с участието на л.а. марка „*“ с ДК № *, управляван от В. Б. и л.а „-“ с ДК № -, управляван от П.В.

4

Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП №5/2017 г. по описа на РУ на МВР-Монтана, по пр. № 27/2017г., което е приключило с присъда от 08.07.2019г. по НОХД №75/2018г. по описа на ОС-Монтана, като последната е влязла в сила на 22.07.2021г. С присъдата В. Б. е признат за виновен в това, че на 03.01.2017г. на път II-81, км 96+000 между гр.*и с.*, в землището на с.*, обл.*, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „*“, с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ и по непредпазливост причинил: смърт на П.В. и средни телесни повреди на Г.Д. – коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб, което му причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на дясна ключица, което му причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2,27 на хиляда за периода 12-16 ч. на 03.01.2017г. и 2,30 на хиляда за периода 16-17 ч. на 03.01.2017г., установена по надлежния ред, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3,пр.1 вр. пр.3 б. „б“ вр. ал.1 вр. чл. 342, ал.1 е осъден на 8 /осем/ години лишаване от свобода.

Към датата на ПТП по отношение на управлявания от В. Б. лек автомобил, марка „*“ с ДК № *е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица 30116002333181 /стр.21/.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд досежно въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съобразно нормата на чл.300 от ГПК. Осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието – чл. 413, ал. 2 от НПК.

Безспорно е, че третото лице-помагач и ответник по обратния иск В.

Б. е осъден с влязла в сила присъда за това, че е извършил противоправно деяние в пияно състояние. В причинна връзка с неговото престъпно деяние е причинена на ищеца Г.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в коремна 5 травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб, което му причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на дясна ключица, което му причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник. Тези обстоятелства са доказани по делото и са част от присъдата.

Във връзка с горното и от наличието на валидно застрахователно правотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на настъпване на вредите, съдът приема, че деликтната отговорност на извършителя В. Б. по отношение на увредения ищец е безспорно доказана и от това следва, че е налице основание за ангажиране отговорността на „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД като застраховател.

В настоящето производство от страна на ищеца на доказване подлежат само вида и размера на твърдяните вреди и настъпването им в причинна връзка от деликта. В тежест на ответниците по главния иск и по обратния иск е да установят своите възражения.

По делото са ангажирани доказателства относно причинените на ищеца Г.Д. увреждания и съпровождащите ги болки и страдания - влязлата в сила присъда по НОХД №75/2018 по описа на ОС-Монтана, медицинска документация, свидетелски показания и съдебно-медицинска експретиза, заключението по която е прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. Установено е от неоспорената съдебномедицинска експертиза, че от процесното ПТП на ищеца Г.Д. са причинени следните увреждания: коремна травма, изразяваща се в травмиране на коремен орган – черен дроб под формата на разкъсване, с последвал кръвоизлив, което е наложило спешна оперативна ревизия на коремната кухина и е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота със срок на оздравяване не по-малък от два-три месеца, при липса на усложнения, за каквито няма данни в представените документи. Също така, има и счупване на дясна ключица, която кост влиза в състава и функционално и анатомично е свързана с раменната става. Това счупване само по себе си е причинило трайно затруднение движението на десен горен крайник с оздравителен процес не по-малък от месец и половина-два, с последващо поетапно и постепенно натоварване на крайника.