Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7881 от 23.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7784/2023
Вид
Решение № 7881
Подписан
23.12.2025
В сила
18.06.2026
Състав
Албена Александрова, АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА, Нели Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7881 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели М.ова

Анна Кофинова при участието на секретаря Емилия Ц. Кривачкова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100507784 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 3527/07.03.2023 г. СРС, 166 с-в, по гр.д.№ 74089/2021 г. е осъдил „Метрополитен“ ЕАД да заплати на В. К. Х. на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД сумата 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на травматични увреждания- счупване на заден малеол на дясна голямопищялна кост на глезена и натъртване на лявата ръка, настъпили на 29.12.2016 г. в гр.

София в подлеза на перон № 2 на метростанция „Обеля 2“- гр. София вследствие на подхлъзване върху мокра подова настилка и падане по стълбите, поради виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването и поддържането на метростанцията и представителните части към нея по безопасен начин, осигуряващ безопасния достъп на пътниците в нея/ ведно със законната лихва от датата на увреждането- 29.12.2016 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 17 400,00 лв., като неоснователен.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата В. К. Х. в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 17 400 лв.Жалбоподателката излага оплаквания, че в посочената част решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано предвид факта, че присъденото обезщетение в размер на 5 000 лв. е неадекватно и не съответства на естеството и интензитета на претърпените от нея вреди и страдания вследствие на процесното падане при липса на съпричиняване.Излага доводи, че по делото са доказани всички обстоятелства, обуславящи отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди и че възраженията на ответника, че не е налице виновно противоправно поведение от страна на длъжностни лица от „Метрополитен“ ЕАД и на причинно-следствена връзка между действията на служителите на дружеството и вредоносния резултат, са неоснователни.Твърди, че след като е налице законово задължение на ответника за осъществяване на почистването на стълбите на метрото, но такова действително не е било извършено и към конкретния момент е било налице заледяване на процесния участък, то налице са предпоставките за ангажиране на отговорността му в качеството му на възложител на почистването, като ирелевантно е кой конкретен субект на дружеството е бил задължен да извърши работата.От приложената медицинска документация и от заключението на МЕ и свидетелските показания е установено, че вследствие на получените увреждания ищцата е изпитала физически и психически болки, страдания и битови неудобства.Излага доводи, че определеният размер на обезщетението не отговаря на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД и че неправилно първоинстанционният съд не е приел за доказано, че не е получила изваждане и изкълчване на лява ръка, а само натъртване, но поважното е, че счупването на десния глезен е довело до ограничен обем на движенията на десния глезен за продължителен период от време, което води до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник.В мотивите на решението не е посочено кои обстоятелства е взел предвид съда при определяне на размера на обезщетението.Не са отчетени и обстоятелствата, че ищцата е била в болнични повече от 4 месеца и към момента на разпита на свидетелите е изпитвала болки и страдания, интензитетът на същите, че търпи и емоционални и психически травми, не са съобразени и инфлационните 2 процеси в страната и възрастта на ищцата.Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната от нея част и да уважи иска в пълния предявен размер.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба на ищцата не е изразил становище по нея.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от ответника-„Метрополитен“ ЕАД в частта, с която е уважен иска с оплаквания, че в посочената част същото е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на събраните доказателства.Излага твърдения, че по делото не е доказано виновно и противоправно поведение на ответника и че при определяне на обезщетението първоинстанционният съд е следвало да извърши цялостен обективен анализ и оценка на всички обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на закона.Твърди, че не са изяснени обстоятелствата, довели до подхлъзването и падането на ищцата, тъй като разпитаният свидетел не е присъствал на мястото на инцидента и като неин съпруг е заинтересован от изхода на делото.От свидетелските показания на свидетеля С. е установено, че ответното дружество е предприело действия с цел да предотврати появата на инциденти-поставени са предупредителни табели, гумени постелки, парапет и постоянно присъствие на чистач-хигиенист, поради което съдът неправилно е приел, че причината за злополуката е в неизпълнението на задълженията на ответника да поддържа настилката в метростанцията в съответствие с общотехническите правила и норми, без да е посочил кои са те и къде са регламентирани.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска.

Ответницата по въззивната жалба- В. К. Х. оспорва същата, като излага твърдения, че в обжалваната от ответника част решението е законосъобразно, правилно и обосновано.Излага твърдения, че по делото е доказано, че вследствие падането на 29.12.2016 г. е получила травми- счупване на заден малеол на дясна голямопощялна кост на глезена и изваждане и изкълчване на лява ръка, които са довели до изключителни болки и страдания.Поддържа, че са установени всички елементи на фактическия състав на чл.49 ЗЗД.Оспорва твърдението на ответника, че не са налице предпоставките за кредитиране на показанията на свидетеля Х.в и поддържа, че показанията на свидетеля С. също следва да бъдат преценявани по реда на чл.172 ГПК, тъй като той е в 3 трудово правоотношение с ответника и е налице възможна заинтересованост от изхода на делото.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.Ищцата-В. К. Х. твърди, че на 29.12.2016 около 08,30 ч. е слизала по стълбите към перон № 2 на метростанция „Обеля 2“, гр. София, когато се е подхлъзнала и е паднала надолу по стълбите.Твърди, че причина за подхлъзването и падането е, че стъпалата са били мокри с вода-непочистени от внесения в метрото сняг от пътниците и заледени, поради което тя е загубила равновесие и въпреки че се е подпирала на парапета, е паднала.В резултат на падането е получила счупване на долен десен крайник в глезена и изваждане и изкълчване на лява ръка.Твърди, че за инцидента е съставен Акт № 2/29.12.2016 г. на „Метрополитен“ ЕАД, Управление „Експлоатация“, в който е отразен механизмът на получаване на травмите.Ищцата твърди, че веднага след инцидента й е била оказана първа помощ от дежурните полицаи и служител на метростанцията, тъй като не е усещала нито десния си крак, на който не е можела да стъпва, нито лявата си ръка, която е била напълно обездвижена.Била е откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където след извършен преглед и направени рентгенови снимки е установено, че е получила счупване на долен десен крайник в глезена и изваждане и изкълчване на лява ръка, поставен й е гипс.Твърди, че е била в болнични за периода от 29.12.2016 г. до 11.01.2017 г., който бил продължаван впоследствие до 09.04.2017 г.Във връзка с продължаващите в десния крак и лявата раменна става болки и ограничен обем на движения през периода от 27.02.2017 г. до 07.03.2017 г. ищцата е посетила „СБР-НК“ ЕАД, филиал Павел Баня, откъдето след извършени различни физикални терапии са я изписали с известно подобрение, но й е препоръчана последваща рехабилитация в рамките на една година.В резултат на травматичните увреждания на ищцата са причинени болки и страдания, трайно затрудняване на движенията й с десния крак и лявата ръка, дискомфорт, притеснения и негативни преживявания, продължаващи и към датата на подаване на исковата молба.Твърди, че поради изключително силната болка в лявата ръка не е могла да осъществява трудова дейност, 4 болките в десния крак са ограничили придвижването й, като се е наложило да се движи с патерица повече от 40 дни.Освен физическите травми и страдания ищцата е претърпяла и емоционални такива-страда от посттравматичен шок от стреса, който е изживяла, споменът за падането й влияе негативно върху поведението й, причинява й дискомфорт и неудобства в ежедневието й, затворила се е в себе си за няколко месеца, избягвала е контакти с приятели, роднини и познати, изпитвала е страх при слизане по стълби и срам, че не може да се грижи за семейството си и да помага в ежедневните дейности, свързани с домакинството.По подадена молба за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, по която е образувана щета № 050210000022017, по която на 30.05.2017 г. застрахователят доброволно й е заплатил сумата от 2 600 лв., която не е адекватна на нанесените й вреди.Ищцата твърди, че ответникът отговаря за причинените й вреди поради противоправното и виновно бездействие на неговите служители, които не са поддържали безопасни стълбите /стъпалата на метростанцията, които са били мокри, влажни и заледени-непочистени от внесения в метрото сняг от пътниците, които е следвало да се почистват периодично от служители на ответника, липсвали са и указателни табели с предупреждение към пътниците, че стълбите са мокри и хлъзгави.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 17 400 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на травматични увреждания, получени от инцидента, настъпил на 29.12.2016 г. със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът „Метрополитен“ ЕАД оспорва иска.Не оспорва настъпването на инцидента, но твърди, че не е налице причинна връзка между причинените на ищцата вреди и поведението на служителите на дружеството, които са предприели всички мерки за гарантиране на безопасното използване на метрото-стълбите са били обезопасени, намират се на закрито, което изключва възможност за заледяването им, пред вратите са поставени входни изтривалки, на метростанцията са разположени машини, които подсушават повърхностите, поставени са и указателни табели, обозначаващи мокър под.Твърди ,че не са доказани обстоятелствата, довели до падането на ищцата и че тя не е проявила дължимата грижа в подобна ситуация, с което е допринесла за настъпване на вредите.Оспорва размера на претенцията.

5

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 29.12.2016 г. около 08,30 ч. ищцата, при слизане по стълбите към перон път № 2 на метростанция „Обеля 2“ в гр. София, се е подхлъзнала и е паднала, в резултат на което е получила счупване на долен десен крайник в глезена и изваждане и изкълчване на лява ръка, за което е изплатено от „ОЗК застраховане“, с което дружество ответникът имал сключена валидна застраховка, обезщетение в размер на 2 600 лв. за причинените й неимуществени вреди.

Посочените обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства- Акт за злополука/инцидент № 2/29.12.2016 г., болнични листове, удостоверяващи временна неработоспособност на ищцата за периода 29.12.2016 г.-09.04.2017 г., фактури за платени суми за ортопедичен гипс, такси за прегледи, такси за избор на храна и стая в „СБР-НК“ ЕАД, филиал Павел Баня и епикриза, извлечение от банковата сметка на ищцата.