Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 19.06.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 247/2024
Вид
Решение № 188
Подписан
19.06.2024
В сила
19.06.2024
Състав
Надежда Найденова Янакиева, Гергана Огнянова Симеонова, Мартин Цветанов Сандулов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Сливен, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500247 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 60/12.04.2024г. по гр.д. № 320/23г. на НзРС, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на „Е.Ю.“ ЕАД ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Х.Д.“ № 37, че В. Н. В. ЕГН **********, постоянен адрес гр.Н.З., ул.“Ш.“ № 51 НЕ ДЪЛЖИ сумата от 646.07 лева, представляваща 233.87 лв. за допълнително начислена електроенергия по партида с клиентски номер 1010000172 от ИТН № 4090318 за място на потребление - гр.Н.З., ул.“Ш.“ № 51, за периода от 24.01.2023г. - 20.02.2023г, начислена по фактура № 8291948210/ 13.03.2023г. и 412.20 лв. за допълнително начислена електроенергия по партида с клиентски номер 1010000172 от ИТН № 2227572 за място на потребление - гр.Н.З., ул.“Ш.“ № 51, за периода от 24.01.2023г. - 20.02.2023г, начислена по фактура № 8291948249/ 15.03.2023г., начислени в резултат на едностранно коригиране на сметките от ответното дружество и на ищеца са присъдени разноските по делото в размер на 450 лв.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено в разрез със събраните 1 доказателства и незаконосъобразно.

Заявява, че неправилно и необосновано решаващият съд е приел, че не е спазена процедурата по ПИКЕЕ, както и че сумите не са дължими. Излага подробна аргументация във връзка с присъствието на свидетел по време на извършване на проверката съгласно чл. 49 ал. 3 от ПИКЕЕ, а дори да се приеме, че такъв е липсвал, това е пропуск, който не опорочава процедурата по преизчисление до степен да се освободи длъжника от плащане. Заявява, че в хода на производството са събрани доказателства за наличие на предпоставките, описани в ПИКЕЕ за преизчисляване на количеството електрическа енергия. От съществено значение за спора е, дали електромерът не е отчитал, за какъв период и как е остойностена енергията, а в случая всички тези обстоятелства са надлежно изяснени.

Твърди, че е безспорно установено от приетите СТЕ, че процесният електромер е бил повреден, поради което правилно ЕР Юг е приложило методиката по чл. 52 ал.1 т. 1 от ПИКЕЕ. В тази връзка излага и съображения относно методиките по т. 1 и 2 на този текст, като сочи, че вещото лице е посочило, че извършените изчисления на база предоставената формула от дружеството, стойностите съответстват на тези в справките за корекция, като методиките по т.1 и 2 са числени методи, което означава, че се припокриват и водят до едни и същи резултати.

С оглед изложеното въззивникът иска да се отмени изцяло атакуваното решение и да се постанови ново, с което искът да се отхвърли, претендира разноски по делото.

Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че надвишава минималния размер по Наредба №1/2004г.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, развива контрааргументи по повод релевираните оплаквания. Излага доводи за липса на предпоставките по ПИКЕЕ за коригиране на сметката му, като подробно се обосновава по всяко от възраженията си против въззивната жалба. Иска потвърждаване на 2 атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява, с писмено становище процесуалният му представител по пълномощие по чл.

32 т. 1 от ГПК заявява, че поддържа отговора, оспорва въззивната жалба и иска тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, представя договор за правна защита и съдействие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това 3 право.

Ищецът не оспорва факта, че е бил потребител на електрическа енергия, като оспорената от него с исковата молба сума е начислена за доставката й от ответното електроразпределително дружество „Е.Ю.“ ЕАД, гр. П., като корекция на сметката за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 20.02.2023г. техническа проверка и на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации, за която били издадени два констативни протоколи от същата дата и Справка за коригиране на сметката за електроенергия № 688083 от 20.02.2023г., за периода от 24.01.2023г. – 20.02.2023г., по която били издадени и фактури № № 8291948210 от 13.03.23г. и 8291948249 от 15.03.23г. СТИ били демонтирани и монтирани други.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е спазен редът за уведомяване на потребителя за корекцията, дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищеца.

Въззивният съд счита, че несъмнено е доказано, че на 13.03.23г. и 15.03.23г. на ищеца са изпратени писма-уведомления, в които са посочени датите на проверките, констатациите, периодът на извършените корекции и начислените суми, към тях са били приложени копия от констативните протоколи, справки и фактури за начислените суми.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че такава е допустима по принцип, с оглед ЗЕ в приложимата редакция.

Докато първоначално бе отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, със създаването на новата т.

6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.

83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за 4 измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесният период попада във времевия й обхват. Това означава, че е налице законоустановена възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.

В ПИКЕЕ /2019г./, в приложимата към процесния период редакция, е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.

С чл. 47 и чл. 49 от ПИКЕЕ се урежда начинът на констатиране на неточното отчитане, като съгласно чл. 49 ал. 5 „Когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката.“ С нормата на чл. 50 се регламентира начинът на изчисляване на корекцията на сметката: „ (1) В случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/ неправилно/ неточноизмерване, като:

5 а)при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване; б)при неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осем часово ползване на електрическа енергия от клиента.

( 2 ) при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.

Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

……………..

(5) Преизчисляването по ал. 1, 2, 3 и 4 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.49.“ С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са били налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл.

83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които отключват правото на електроразпределителното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца.

По въпроса дали е спазена процедурата за това, въззивният съд счита, че не са точно изпълнени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ от формална страна. В хипотезата

“отсъства”, или “отказва да подпише”, положените подписи в двата протокола за “свидетел” са от лице, обозначено с три имена, без други данни, което обаче, разпитано като свидетел в исковото производство, отрича да е присъствало на проверката, 6 а е подписал впоследствие протоколите, както са му били дадени. Това представлява нарушение на правилото, въведено от самия доставчик, тъй като целта му е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, те да не са в специални отношения с последните, и по-късно да могат пред съда да потвърдят извършването на съответните действия, за да се гарантира максималната обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента.