Решение № 176 от 27.11.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. З. 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100092 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца Т. С. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: град З. ул. „К.Ф.” №*, чрез пълномощника си адв. С.СТ., срещу „Н.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., ул. „ЛЛ.С. (Л.т.)“ № *, ет. *, представлявано от управителя И.Н.Х.-С., и се движи след разделяне на отделните искове с акт по чл.210, ал.2 ГПК съгласно Определение, рег. № 60/11.03.2025 г. по гр.д.

85/2025 г. на ЗРС.

Предмет на настоящото производство са претенции на ищеца по т. 9 и т. 10 от петитума на исковата молба, а именно за:

- за прогласяване недействителност на Договор за потребителски кредит № ****/01.12.2022г., сключен с „Н.” ООД;

-за осъждане на дружеството „Н.“ ООД да върне на ищеца недължимо платени средства в размер на 406.79 лв. /след изменение на иска по реда чл.

214, ал.1, изр. 3-то от ГПК, първоначално предявеният иск е за 937.02 лв./ по Договор за потребителски кредит № ****/01.12.2022г, сключен с „Н.” ООД.

Така, предявени са обективно и субективно съединени един установителен и един осъдителен иск, съответно с правна квалификация чл.

124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. от ЗЗД , вр. с чл. 22 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност на клаузите на процесния договор и с правна квалификация на осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платени към ответника суми.

Поддържа се, че на 01.12.2022г. ищецът е сключил процесния ДПК, по 1 силата на който ответникът му е предоставил в заем сумата в размер на 3200 лева, при срок на кредита от 12 месеца, при ГПР 49,18 %, фиксиран годишен лихвен процент 40.67 %, обща сума за плащане – 3948 лева /при условията на чл. 4, ал. 3 от договора сумата се увеличава/.

Сочи, че според клаузите на ДПК, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 3948 лева със срок на валидност до 03.12.2023г.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора в случай, че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор, в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на ДРУЖЕСТВОТО неустойка в размер на 2400 лева.

При изчисляване на ГПР с включена неустойка чрез онлайн калкулатор https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html (разпечатката е приложена към исковата молба), установил, че се получава ГПР от 311.68 %, което значително надвишава законоустановения максимум съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се излагат подробни съображения, че договорът е нищожен, тъй като съдържа нищожни неравноправни клаузи: нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с невключването на клаузата предвиждаща неустойка и/или възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция в ГПР при изчисляването му; твърди се, че от съдържанието на сочения договор не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР, като този допълнителен разход за неустойката и/или възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР.

Твърди, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи – допълнителната сума за неустойката или възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК – пет пъти размер на законната лихва. Твърди наличие на недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави.

С оглед всичко изложено, твърди, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит се явява недействителни на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид недействителността на договора, то на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание.

Претендира да му бъдат заплатени направените разноски по делото, 2 като на основание чл. 38, ал. 2

ЗА, бъде определено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.

Сочи банкова сметка за получаване на присъдените суми, съгласно чл.

127, ал. 4 ГПК - IBAN: ****, чрез адв. С.СТ. – пълномощник на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК , ответникът депозира отговор, като счита, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество същият се явява неоснователен.

На основание чл. 175 ГПК и от името на представляваното от дружество, мл. юрк. Д. признава следните факти: сключването на 01.12.2022 г. на Договор за потребителски кредит № 20221201103758010 2 между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 3200.00 лева; сключването на всички сочени от ищеца с исковата молба по гр. д. № 85/2025 г. по описа на съда договори за кредит и предоставяне на кредитополучателя на заемната сума по тях; на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка: в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва; по договора за кредит е получена сума в общ размер на 3606.79 лева, с които по кредита са погасени 3200 лева главница, 383.86 лева - договорна лихва и 22.93 лева - неустойка.

Сочи, че между същия ищец и същия ответник са налице общо 6 висящи дела във връзка с предявени при условията на обективно съединяване 14 иска за прогласяване недействителността на договори за потребителски кредит, договори за предоставяне на гаранции и осъдителни претенции за възстановяване на недължимо платени суми, а именно: по настоящото гр. д. № 92/2025 г. по описа на Районен съд - З.; гр. д. № 85/2025 г. по описа на Районен съд – З.; гр. д. № 91/2025 г. по описа на Районен съд - З.; гр. д. № 90/2025 г. по описа на Районен съд - З.; гр. д. № 93/2025 г. по описа на Районен съд – Златоград и гр. д. № 94/2025 г. по описа на Районен съд - З.

Оспорва твърденията на ищеца за: нищожност на процесния договор за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; наличието на скрити разходи по процесния договор за кредит; размерът на неустойка следва да бъде включен в размера на ГПР по кредита;

„Н.“ ООД би могло да включи в ГПР разход, който не съществува към момента на сключване на договора (по арг. от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК).

Навежда доводи за действителност на сключения между страните ДПК и правилно посочване на ГПР по него.

Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

3

В осз страните – редовно призовани, не се явяват и не представляват.

От тяхно име, чрез пълномощници, се поддържат депозираните книжа.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Между страните – ищецът и ответникът ,,Н.“ ООД, не се спори, а и от представените и приети по делото доказателства, се установява, че на 01.12.2022 г. помежду им е сключен Договор за потребителски кредит № ****/01.12.2022г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 3200 лева, както и че заплатената от него сума по кредита е в размер на 3606.79 лв.

Процесният договор бил сключен за главница от 3200 лв., която кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя. От своя страна, кредитополучателят се задължил да погаси задължението си със заплащане на 12 бр. погасителни вноски до 02.12.2023г. (падеж на последна погасителна вноска), при договорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.67 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49.18 %.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от сключения Договор за потребителски кредит, в срок до края на следващия ден, ищецът се е задължил да предостави на "Н." ООД гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора за кредит. Също така, банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, е трябвало да бъде издадена за сума от 3948 лв. и със срок на валидност – до 03.12.2023г.

В чл. 6, ал. 1 от договора за кредит е посочено, че при неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3, ищецът ще дължи неустойка в размер на 2400 лв., която се заплаща заедно с вноската по отпуснатия кредит.

По делото не се твърди и не се установява сключване на договор за предоставяне на гаранция.

Спорен между ищеца и ответника е въпросът по отношение на това как изплатените от него суми са отнесени от ответника и дали са били дължими.

По делото е прието заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и ясно изготвено по поставените въпроси.

От заключението се потвърждава, че неустойка по договора е начислявана, предвид факта, че не са представени доказателства кредитът да е обезпечен посредством гаранция. Размерът на ГПР, ако се вземе предвид дължимото възнаграждение за неустойка, ще възлиза на 308.65 %.

В заключението вещото лице е изложило, че по кредита са постъпили плащания на обща стойност 3606.79 лв.

4

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени доказателства и заключение по ССчЕ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

По допустимостта на предявения/те иск/ове:

При проверка относно допустимостта на всеки иск, съдът не констатира пречки относно неговото разглеждане - налице е правен интерес у страна на ищеца от предявяване на иск спрямо ответника за прогласяване на нищожност на процесния договор, предвид твърдяното от него качество на страна по него.

Според възприетото в съдебната практика, правният интерес от воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато сделката смущава правното положение на лицето, търсещо защита. Щом законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по -голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред./ Определение № 362 от 7.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1046/2017 г., I т. о., ТК/.

Следователно за ищеца винаги съществува интерес от установяване със сила на присъдено нещо на действителността на правоотношенията, в които е встъпил.

Предвид твърдените плащания в повече по невалидно договорно правоотношение, налице е правен интерес и от водене на иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.

По основателността на исковете:

Предявени са обективно и субективно съединени установителен и осъдителен иск, съответно с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК , вр с чл. 26, ал. 1, предл. от ЗЗД , вр. с чл. 22 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност на клаузите на процесния договор и с правна квалификация на осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платени към първия ответник суми.

Процесният случай касае сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови 5 услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).