Решение № 537 от 10.11.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Гражданско дело 494/2025
- Вид
- Решение № 537
- Подписан
- 10.11.2025
- В сила
- 10.11.2025
- Състав
- Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 537 гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20251800100494 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Ц. И. Х. е предявила срещу Община Пирдоп обективно съединени главен и акцесорен искове за плащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпил на 07.05.2025 г. инцидент, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Ищцата твърди, че на 07.05.2025г. около 09.00 ч. в гр. Пирдоп се прибирала от дома на своя внук, намиращ се на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 16 и отивайки към автомобила на своя син, паркиран на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, който я чакал до колата, за да я откара до дома й, вървяла по левия тротоар на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ с посока на движение от ул. „Цар Освободител“ към ул. „Тодор Каблешков“, като в района на № 44 - 46 попаднала на участък с неравни, неукрепени, разбити и липсващи плочки, част от тротоара. При преминаването си по тях тя се спънала и паднала на дясната си страна. Посочва като причина за падането си именно неподдържаната и увредена настилка на тротоара. Твърди, че въпреки че била с подходящо и удобно за сезона облекло и обувки, поради нестабилността на повърхността и различното ниво на настилката загубила равновесие и паднала. Участъкът не бил обозначен или ограден и тя не очаквала, че преминаването й от там крие риск. Виждайки как майка му пада, синът й се притекъл на помощ, като първоначално я откарал до дома й в с. Антон. При телефонен разговор с личния й лекар ищцата била посъветвана да потърси медицинска помощ, като синът й я закарал до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – София. В болничното заведение били извършени прегледи и изследвания, от които станало видно, че ищцата е 1 претърпяла фрактура на десния крак, изразяваща се в пертрохантерно счупване на десния крак. С оглед състоянието й било взето решение за нейното хоспитализиране, като на 08.05.2025 г. била извършена и оперативна интервенция, състояща се от RSOM cum IM et clavi - открито наместване с вътрешна фиксация на фрактурата. След отпадане необходимостта от денонощно лекарско наблюдение била изписана за продължаващо домашно лечение на 13.05.2025 г. с дадени указания за спазването на ХДР, режим на покой, редовен прием на назначената медикаментозна терапия и провеждането на рехабилитация.
Полученото вследствие на инцидента пертрохантерно счупване на десния крак й причинило болки и страдания, които са със значителен интензитет и към настоящия момент, тъй като няма медицински предпоставки за пълно възстановяване с оглед на възрастта й.
Травматичните увреждания в областта на десния крак й причинили трайни затруднения и остри болки при движение, които не стихвали дори и при покой и не се повлиявали от приеманите лекарствени средства. Цялата ситуация я принудила да бъде в легнало положение - на покой, като за задоволяване на ежедневните си нужди /хранене, обличане, тоалет, придвижване/ тя продължава да разчита на семейството си. Това допълнително засилило чувството за безпомощност у нея, което я карало да се счита за постоянно бреме за своите близки и роднини. Преди инцидента ищцата водела активен за годините си начин на живот, а последиците от инцидента довели до насилствена негативна промяна в нормалното протичане на нейното ежедневие, до ограничаване на социалната и семейната й ангажираност, като възвръщането към обичайните делнични занимания щяло да коства време, търпение и болки. Инцидентът й се отразил негативно и в психологически аспект.
След него ищцата станала тревожна и раздразнителна без видима причина, трудно приемала продължителния период на възстановяване и битовите трудности, които срещала. Чувствала се непълноценна и в тежест на близки и роднини. Смятала, че изживеният стрес и душевни страдания ще я съпътстват до края на живота й. Тъй като тротоарът, на който е настъпил инцидентът, е общинска собственост, задължението за поддържането му е на общината.
Отговорността на общината произтичала от неизпълнението на законовите задължения по чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 ЗП, чл. 48, ал. 1, т. 2 б. „б.“ ППЗП и чл. 11 ЗОС за поддържането на тротоарната настилка в гр. Пирдоп.
Главният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, а акцесорният иск е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. В отговора са изложени доводи за неоснователността им, основани на твърдения, че липсва информация за механизма на инцидента и че посочената медицинска документация по никакъв начин не доказва твърденията в исковата молба. Оспорва настъпването на инцидента на посочената улица, оспорва и причинноследствената връзка между състоянието на тротоарната настилка и настъпилото увреждане на ищцата. Твърди, че тротоарната настилка е в добро състояние и е годна за експлоатация.
Навежда и възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като предвид твърдението, че липсват плочки и/или че същите са разбити, ищцата вместо да избегне тротоара е избрала да премине по него. Това поведение според ответника е проява на груба 2 небрежност, което е допринесло за увреждането на ищцата, особено предвид обстоятелството, че инцидентът се е случил през деня /в светлата част от денонощието/.
Навежда възражение, че няма данни, а и не се твърди ищцата да е изпълнила назначената рехабилитация, да е спазвала дадените й режими и препоръки от страна на лекарите, да е извършвала последващи медицински прегледи съгласно епикризата, които действия биха допринесли за по-бързото й възстановяване. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди предвид умерените и преходни психоемоционални страдания на ищцата, които не надхвърлят обичайните при подобно събитие и пълното възстановяване на пострадалата без настъпили усложнения по отношение на травмата.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От показанията на свид. В. Х. - внук на ищцата /и съответно като неин близък имащ преки впечатления от това как се е отразил инцидента на ищцата/, се установява, че когато видял баба си след инцидента /в същия ден, в дома й преди да постъпи в болница/ тя се оплаквала от болки в дясната тазобедрена става, плачела и била много бледа. След посещение на личния лекар по негова препоръка да посети болница ищцата постъпила в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ ЕАД – София, където престояла около седмица, след което се прибрала в дома си. В началото след прибирането в дома й на ищцата и било забранено да става и около месец тя прекарала на легло с памперс. За нея се грижел синът й и свидетелят му помагал, когато ходел в дома им. Около месец и половина след изписването си ищцата започнала да става и да се придвижва с проходилка, впоследствие – с бастун. Към настоящия момент не се оплаквала от болки и се обслужвала сама, но изпитвала страх при ходене От показанията на свид. И. Х. – син на ищцата и оченидец на инцидента, се установява следното: На 07.05.2025 г. свидетелят, който живее заедно с ищцата в двуетажна къща в с. Антон, имал работа в гр. Пирдоп и предложил на майка си да я закара на гости у внука й /и син на свидетеля/, който живее в гр. Пирдоп, за да се видят, след което да я прибере. Оставил ищцата до училището, което е в близост до дома на внука й и се разбрали, че след около час свидетелят ще звънне, за да се срещнат на същото място. Към 9 ч. свидетелят звъннал на майка си да се подготвя за тръгване с уговорката да се срещнат там, където я е оставил на идване. Улицата, по която свидетелят се придвижвал с автомобила си към уговореното място, била права и той имал видимост. Когато бил на 20 – 30 м. от ищцата свидетелят видял, че тя е излязла от блока и се движи към училището, но в участъка плочките по тротоара били в лошо състояние, имало контейнери, прораснали треви, при което ищцата се спънала и паднала. Свидетелят отишъл при нея, за да й помогне да стане. В този момент ищцата се оплаквала от силни болки и викала. Качили се в колата, но при прибиране в дома им ищцата много трудно била извадена от автомобила от свидетеля. В дома им ищцата била сложена да легне, но много силно плачела и поискала да повикат личния лекар, който след посещението си препоръчал да я закарат в болница.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като същите са конкретни, 3 ясни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, при което факта на близката им родствена връзка с ищцата не е основание показанията им да не бъдат приети за обективни.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: В резултат на инцидента ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване през трохантерния масив на дясна бедрена кост /в областта на дясна тазобедрена става/ - закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. На пострадалата е проведено комплексно лечение в болнични и домашно - амбулаторни условия. След проведен на 07.05.2025 г. преглед в спешен травматологичен кабинет на УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ ЕАД – София била хосхитализирана и на 08.05.2025 г. е извършена операция, като било извършено кръвно наместване на счупването с интрамедуларен къс бедрен пирон, блейд и застопоряващ винт дистално. Проведена е медикаментозна терапия, превръзки, рехабилитация. На втория ден след операцията е била вертикализирана и приучена да ходи с проходилка. Изписана е с подобрение и с препоръки да спазва следстационарен режим, да провежда рехабилитационна програма и да продължи антикоагулантна терапия 30 дни. Пострадалата е провела два контролни прегледа, но се е раздвижвала сама и не е ходила на рехабилитация. Около месец след операцията започнала да стъпва с патерица. Възстановила се е за около три месеца. Получените телесни увреждания са в причинна връзка с падане от собствен ръст на дясната страна. Търпените от ищцата болки са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. В момента на прегледа от вещото лице пострадалата е била придружена от сина си, но е с нормална походка за възрастта си, ходи с бастун, без накуцване, няма разлика в дължината на долните крайници, сгъва дясната тазобедрена става, сяда, кляка. Усложнения не са настъпили. Пострадала има добро раздвижване, но дава оплакване, че при интензивно натоварване /но не тичане с бърз ход/ и при промени във времето има болки и дискомфорт в мястото на счупването, което е обичайно за такъв вид травми и се очаква и за в бъдеще.
Представените по делото медицински документи, съдържащи се в представената от УМБАЛСМ „Н. Й. ПИРОГОВ“ ЕАД история на заболяването на ищцата, подкрепят така възприетата фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – частично основателни, по следните съображения:
По главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е основателен до размера от 20000 лв., до който следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 50000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
4
Искът е доказан по основание.
Налице са всички елементи на фактическия състав, обуславящ ангажирането на отговорността на ответника към ищцата.
Съгласно чл. 49 ЗЗД възложителят отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложената от него на трето лице работа. В случая са настъпили именно такива вреди. На общините по силата на закона /чл. 30, ал. 4 ЗП/ е възложено изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите по улиците в съответната община. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение – в случая бездействие, на определени физически лица, на които ответникът е възложил дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тротоарите по улиците в гр. Пирдоп.
Разпечатката съдържа 28 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad96555d-20d6-45bb-9b21-968b6d8e9c38