Решение № 93 от 26.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Ямбол, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330102347 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «ДИЛА»ЕООД – Стара Загора против «ГЕОКОНСУЛТ- 2010»ЕООД – гр. Ямбол , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 16 302 лв., незаплатена главница по данъчна фактура от 05.07.2024 год., 2191, 10 лв. – лихва за забава за периода 03.08.2024 – 23.07.2025 год. , в едно със законната лихва от датата на исковата молба, евентуално от датата на завеждане на молба за допускане на обезпечение, както и присъждане на разноски за настоящата инстанция, както и сторени в обезпечително и изпълнително производство.

В исковата молба се твърди, че страните са били в търговски правоотношения по , по силата на които ищецът извършва транспортни услуги за ответника. Описват се подробно извършените в периода 01.07.2024 – 03.07.2024 год. услуги, по повод на които е издадена фактура, без посочен падеж. Въпреки многобройни проведени разговори плащане не последвало. Следвало да се счита, че сумата по фактурата е дължима по смисъла на чл. 303а,ал.3 от ТЗ , т.е. от 02.08.2024 год., когато и ответникът изпаднал в забава. Освен това на 23.07.2025 год. ищецът подал молба за обезпечаване на бъдещ иск , като с Определение от 24.07.2025 год. на РС – Г. било допуснато исканото обезпечение, издадена обезпечителна заповед и образувано ИД по описа на ЧСИ И. Х.,като се излагат съображения, поради които разноските по обезпечителното и изпълнителното производство следвало да се поемат от ответното дружество.

Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.

В депозирания в законния срок отговор на ИМ ответникът заявява, че искът е недопустим поради липса на правен интерес , като посочва и представя доказателства, че на 11.08.2025 год. и на 12.08.2025 год. по банкова сметка на ищцовото дружество е заплатил исковите суми – главница и лихва за забава. Твърди се и , че искът е неоснователен поради извършеното плащане. Оспорва се дължимостта на разноски, както в исковото, така и в обезпечителното и изпълнителното производство, като се твърди, че до принудително изпълнение не се е стигнало, а ответникът е изпълнил 1 доброволно, като процесуалния представител на ищеца въпреки, че е бил уведомен за извършените плащания е образувал настоящото производство.

Претендира се за отхвърляне на претенцията,както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа отговора.

Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от представените и приети писмени доказателства се установява, че са се намирали в трайни търговски правоотношения по силата, на които ищецът е извършил транспортни услуги за ответника в периода 01.0703.07.2024 год. , изразяващи се в пренос на пшеница с МПС за сумата от общо 16302 лв. , за която е издадена надлежно данъчна фактура № *******/05.07.2024 год.

Не се спори и , че на 24.07.2025 год. ищецът е подал молба за обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 318 ТЗ, вр. чл. 79,ал.1 и чл. 86,ал.1 ЗЗД за исковите суми – главница и лихва за забава, като с определение от същата дата по гр. дело № ***2025 год. РС – Г. е допуснал обезпечение на исковете посредством налагане на запор върху банкови сметки на ответника. От представените писмени доказателства се установява, че по посоченото дело ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 40 лв., както и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед по молба на ищеца от 28.07.2025 год. е образувано ИД № *******/2025 год. по описа на ЧСИ И. Х., приложено към настоящото производство. По същото на 04.08.2025 год. е наложен запор върху банкова сметка на ответника в банка «ДСК» АД.

В подкрепа на твърденията си ответникът е приложил платежни нареждания, видно от които на 11.08.2026 год. е заплатил по банкова сметка на ответника сумите 14 000 лв. и 2302 лв., а на 12.08.2026 год. е заплатил сумата от 2191, 10 лв.

Предявените искове са с правно основание чл. 318 и сл. от ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.

Така предявените искове съдът намира за допустими, с оглед изложените в ИМ твърдения и представените доказателства. Извършеното в хода на процеса плащане не води до недопустимост на претенцията, нито е предпоставка за прекратяване на делото при липса на такова искане от ищеца.

Както беше посочено по-горе страните не спорят , че са били обвързани от валидно търговско правоотношение, по силата на което ищецът е извършил за ответника транспортни услуги, т.е. е бил изправна страна. Безспорно е още, че в хода на процеса /след завеждане на иска и след налагане на запор върху банковата му сметка/ ответникът е заплатил по банкова сметка на ищеца претендираната сума за главница – 16302 лв. /на 11.08.2025 год./ и претендираната сума за лихва за забава за периода 03.08.2024 – 23.07.2025 год. – 2191, 10 лв. /на 12.08.2025 год./. С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235,ал.3 от ГПК, т.е. наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Въпреки изложеното липсват доказателства ответникът да е заплатил претендираната с ИМ и допълнителни становища лихва за 2 забава върху главницата от датата на ИМ /като евентуалното искане за присъждане на такава от датата на подаване на молбата по чл. 390 ГПК е изначално неоснователно/.

Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъдена единствено законна лихва от датата на ИМ - 30.07.2025 год. до датата на извършеното плащане – 11.08.2025 год.

По разноските:

Основния спорен по делото въпрос е дължимостта на разноски в полза на ищеца.

В настоящия случай , предвид извършеното в хода на процеса плащане, по аргумент от противното на чл. 78,ал.2 от ГПК, съдът преценявайки, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, счита че последния следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца разноски за настоящата инстанция. Плащането е извършено около година след издаване на процесната фактура, след образуване на изпълнително дело и налагане на обезпечителна мярка запор върху банкова сметка на ответното дружество и след датата на депозиране на исковата молба. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото , тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК изискваща кумулативното наличие на две предпоставки за своето приложение – ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и да признае иска. Едва тогава разноските се възлагат изцяло върху ищеца. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 739, 72 лв. – дължима и заплатена държавна такса и 73 лв. – заплатена такса за преписи. Своевременно е релевирано възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, малкия обем на събраните доказателства и разглеждането му в едно с.з. съдът преценява за основателно, като счита, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2478 лв. с ДДС с равностойност 1266, 98 евро /предвид представените доказателства за налична регистрация по ДДС/.В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 78,ал.5, изр. посл. от ГПК, т.к. изменението е влязло в сила след завеждане на настоящия процес.

Същевременно в процеса своевременно е ангажирано и искане за присъждане на разноски във връзка с допуснато обезпечение на иска по реда на чл. 390 от ГПК.

Безспорно съобразно изхода на делото на присъждане подлежат не само сторените в исковото противодство разноски, но и тези направени от ищеца разноски в производството по обезпечаване на исковете - така изрично и задължителното за съдилищата ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС - ОСГТК /т. 5/. В полза на ищците следва да бъдат присъдени и разноските сторени във връзка с обезпечението на исковете пред РС – Г. по гр. дело № ***2025 год. в размер на 40 лв./20,45 евро/- заплатена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение. Както се посочи възражение за прекомерност на тези разноски е своевременно релевирано, като съдът приема същото за основателно, поради което счита, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1239 лв. с ДДС /633, 49 евро/ , при съобразяване разпоредбата на чл. 7,ал.7 от Наредба № 1/2004 год.

В по-новата практика на ВКС – Определение № 50411/ 28.11.2022 год. по гр.д.№ 2893/2020 год. на ВКС се приема, че обезпечителният процес има две фази - по допускане на обезпечението на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Независимо, че те се развиват пред различни органи, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния му изход. Обезпечителното 3 производство няма характер на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от съдебния изпълнител по делото образувано по обезпечителна заповед (чл.

400, ал. 1 ГПК). Преценката за дължимостта им е на исковия съд. Съгласно чл.79 ГПК разноски по изпълнението могат да се съберат от СИ директно (без изпълнителен лист) само в рамките на изпълнително производство по представено изпълнително основание (Част пета от ГПК, чл. 404 и сл. ГПК), но образуваното по реда на чл. 400, ал. 1 ГПК производство пред СИ за налагане на обезпечителна мярка не е изпълнително, а е част от обезпечителния процес.

Поради това, разноските по обезпечението включват и разноските по налагането му, която фаза на обезпечителния процес в хипотезата на чл.400 ал. 1 ГПК приключва с извършване от СИ на действията за привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед за допуснатите обезпечителни мерки. С това се изчерпва и предметът на образуваното пред СИ изпълнително дело, като въпросът за дължимостта на направените от страната разноски се разрешава в исковия процес.

За да се приеме, че разноските са направени в обезпечителното производство, ищецът следва своевременно в съответната инстанция да представи надлежни доказателства, че е сторил такива разходи. В процесния случай такива доказателства са представени, а именно установява се, че по образуваното ИД във връзка с налагане на допуснатото обезпечение по горепосоченото гражданско дело са сторени разноски в размер на 1800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение / включени в списъка по чл. 80 ГПК/ , които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Същевременно възражението за прекомерност и на тези разноски се преценява като основателно, поради което съдът счита, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 420 лв. с ДДС /214, 74 евро/ , при съобразяване разпоредбата на чл. 10,т.4 от Наредба № 1/2004 год.

Мотивиран от горното, ЯРС

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „ГЕОКОНСУЛТ-2010“ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „ДИЛА“ЕООД, ЕИК ******* законна лихва върху сумата от 16 302 лв. – главница, за периода 30.07.2025 – 11.08.2025 год., като претенцията за заплащане на главница в размер на 16 302 лв., както и лихва за забава в размер на 2191, 10 лв. за периода 03.08.2024 – 23.07.2025 год. О Т Х В Ъ Р Л Я , поради извършено в хода на делото плащане.

О С Ъ Ж Д А „ГЕОКОНСУЛТ-2010“ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „ДИЛА“ЕООД, ЕИК ******* сумата от 3290, 72 лв. /1682, 52 евро / - разноски пред настоящата инстанция, сумата от 1279 лв. /653, 94 евро/ – разноски по обезпечаване на исковете, сторени в производството по гражданско дело № ***2025 год. на РС – Г. и сумата от 420 лв. /214, 74 евро/- разноски по ИД №*******/2025 год. на ЧСИ И.