Решение № 2947 от 28.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2947 гр. Пловдив, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330109314 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, против К. Й. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 01.11.2013 г. – 25.08.2022 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в ***************, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 2727.59 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 1139.28 лева, за периода 31.01.2014 г. – 31.01.2023 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *********, в качеството си на собственик, а отношенията между дружеството и потребителя се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия – поради неотговарящо на изискванията на Закона за измерванията, измервателно устройство. Посочва, че измервателните устройства в имотите на потребителите са индивидуални и предвид това подмяната им, респ. поставянето им е задължение за потребителя на ВиК услуги, произтичащо от закона, за което операторът не следвало да уведомява потребителя. Поради липса на годно измервателно устройство в имота били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислено било количество вода за двама обитатели по 10 куб.м.

Достъпът за отчет бил препятстван от потребителя, били връчени покани за доброволно плащане, съставен бил и Протокол за отказан достъп на 26.07.2019 г., вкл. и 1 била съставена Заповед от 22.08.2019 г. за прекъсване на ВиК услуги, поради непредоставен достъп, като същата не е могла да бъде изпълнена.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1786/16.03.2023 г. по ч. гр. д. № 3752/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – ****.

П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

Оспорва, че ответникът е собственик и/или ползвател на описания имот, респ. че има качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги. В тази връзка сочи, че в приложените към ИМ, документи – копия от карнети, покани за доброволно плащане, заповед за прекъсване на водозахранване е посочено друго лице, а именно – Г.Н.С., което е различно от ответника К. Й. С..

Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения за главница и лихва, като е посочено, че съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД всички задължения от групата на периодичните плащания се погасяват с тригодишна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3752/2023 г. по описа на ПРС, І І гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 1786/16.03.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 2727.59 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 01.11.2013 г. - 25.08.2020 г. за имот, находящ се в *************** и 1139.28 лева - обезщетение за забава за периода 31.01.2014 г. - 31.01.2023 г. , ведно със законна лихва от 14.03.2023 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. *********, бул. ***************, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

2

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:

Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР Общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал. 1 Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор Пловдив.

От представените по делото писмени доказателства – влязло в законна сила на 26.04.2008 г. Решение № 56/13.03.2008 г. по бр.д. № 387/2007 г. по описа на РС – Пловдив, се установява, че е прекратен гражданския брак между К. Й. С. и Г.Н.С., както и, че ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 15, находящ се в гр.

*********, ***************, се предоставя на съпругата К. Й. С.; Решение № 2318/10.07.2017 г. по гр. д. № 15069/2015 г. по описа на РС – Пловдив, се установява, че са отхвърлени предявените искове от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против Г.Н.С., за дължимост на главни и акцесорни вземания за предоставени В и К услуги през периода от 01.11.2013 г. – 01.06.2015 г. за апартамент № 15, находящ се в гр. *********, ***************, поради решаващите мотиви на съда, че същият не е потребител, поради постановеното Решение № 56/13.03.2008 г. по бр.д. № 387/2007 г. по описа на РС- Пловдив.

Ето защо, съдът приема, че К. Й. С. има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота. Възраженията на особения представител, че партидата е открита на името на Г.Н.С.

/видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, макар принципно резонни и отразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят. Когато водоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985г.

(отм.). Ето защо и, доколкото от влязло в законна сила на 26.04.2008 г. Решение № 56/13.03.2008 г. по бр.д. № 387/2007 г. по описа на РС – Пловдив, се установява, че е прекратен гражданския брак между К. Й. С. и Г.Н.С., както и, че ползването на семейното 3 жилище, представляващо апартамент № 15, находящ се в гр. *********, ***************, се предоставя на съпругата К. Й. С., съдът намира, че в конкретния случай, именно ответницата има качеството „потребител“ на ищцовото дружество, считано от влизането в законна сила на решението, според нормативната уредба, поради което и дължи плащане на предоставените услуги.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи, поради неосигурения достъп от потребителя до имота.

В действащите Общи условия на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/.

Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент /макар това да е станало неколкократно/. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.