Решение № 54 от 05.10.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. В., 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

В. Й. М.

Г. П. Й. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20211300500229 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №532/13.03.2020 г.по гр.дело №2927/2018год. по описа на Районен съд – В. е признато за установено по предявените от „П. И. Б." АД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от изпълнителните си директори Н. Н. и С. М. срещу КР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В. искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че КР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В. дължи на „П. И. Б." АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С. представлявано от изпълнителните си директори Н. Н. и С. М., изпълнение на парично задължение, възникнало по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ЗЗРКО-А-1871, сключен между страните на 30.01.2007г. и Анекс към договора от 05.11.2007г., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС за заплащане на сумата в размер на 23 826,11 /двадесет и три хиляди осемстотин двадесет и шест лв. и единадесет ст./ лева, от която: 10 000 лева - просрочена главница, 13 120.79 лева просрочена договорна лихва за периода от 23.05.2015г. до 22.05.2018г. включително, 705.32 лева - наказателна лихва върху просрочената главница 1 за периода от 23.05.2015г. до 22.05.2018г. включително, и ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 23.05.2018г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за заплащане на договорна лихва до пълния претендиран размер от 23.772.02 лева за периода от 05.03.2013г. до 23.05.2015г. и наказателна лихва до пълния претендиран размер от 1471.61 лева за периода от 05.03.2013г. до 23.05.2015г., като погасен по давност.

Обезсилена е заповед за изпълнение на парично задължение № 1023 от 31.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС, в частта, в която са присъдени разноски на заявителя в размер на 31.20 лева.

С решението ответникът КР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В. е осъден да заплати на „П. И. Б." АД, ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр.С. представлявано от изпълнителните си директори Н. Н. и С. М., направените от ищеца разноски както следва: разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1308/2018г. по описа на ВРС, в размер на 476.88 лева за платена държавна такса и 112.06 лева за юрисконсултско възнграждение, както и разноските по производството в първата инстанция: 476.88 лева за платена държавна такса, 112.06 лева депозит за вещо лице и 112.06 лева за юрисконсултско възнграждение.

Ищецът „П. И. Б." АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: г С.представлявано от изпълнителните си директори Н. Н. и С. М., е осъден да заплати на ответника КР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В. направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 777.70 лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано в уважената част от ответника КР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В.чрез адвокат Р.Д. от гр.В.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението на районният съд е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, необосновано и недопустимо.

1 . Поддържа се, че районният съд се е произнесъл по една нередовна искова молба. Исковата молба на ищеца не отговаряла на изискванията на чл.127, ал.1,т.3 от ГПК. По делото нямало ясна и точна конкретизация на всички присъединени искове, нямало начални и крайни дати на исковите претенции за всеки отделен иск в исковата молба.

2. Твърди се, че въззивникът оспорил сключеният анекс към договора за кредит като нищожен, поради липса на представителна власт на банковата служителка (съгласно ЗКИ банката се представлява от съвместно най-малко от две лица, като могат да се упълномощават трети лица да извършват отделни действия) и е налице нищожност по чл.26, ал.2, пред.5 от ЗЗД.

2

Районният съд приел, че упълномощаването е законно, въпреки наличието на нищожност, за която трябва да следи служебно. Законът предвиждал „упълномощаване“, което изключвало делегиране на права по административен ред, противно на твърденията на противната страна, представила длъжностната характеристика. Поддържа се, че в становището си от 29.05.2019 година е оспорил представения трудов договор, длъжностната характеристика на банковия служител ,подписал анекса, като в тази насока ищеца не е ангажирал никакви доказателства. Било видно от представената длъжностна характеристика (не било ясно към кой период от трудовата дейност можела да се отнесе), че служителката ,подписала процесния анекс, можела да подписва кредит овърдрафт. Поддържа се, че договорът, сключен на 30.01.2007 година ,не е договор за овърдрафт, а договор за издаване на кредитна карта. Счита, че следва да се направи разграничение между двата вида банкови продукти, но такова разграничение при постановяването на решението нямало.

3. Поддържа се, че съдът е кредитирал оспорените и представените Общи условия на ищеца, които били различни в производството по ч.гр.дело №1308/2018 година по описа на Видински районен съд и представените по настоящето дело. Не били представени никакви доказателства, че именно с тези Общи условия ответникът е запознат, както и че ги е приел.

Представените две / три различни Общи условия се различавали по съдържание и не било ясно точно в кой период са били действащи (но не са били валидни към момента на сключване на процесния договор), което било от съществено значение за исковата претенция на ищеца. Поддържа се, че в приложеният по делото договор за кредит нямало ясна клауза за размера на лихвата, а договорът препращал към Общите условия и след като не било ясно кои Общи условия са приложими по време, как се формира претенцията за договорна лихва и за наказателна лихва / не е ясно тези лихви какви са възнаградителни и/или санкциониращи/.Счита, че клаузите на Общите условия са неравноправни по смисъла на ЗЗП, изготвени предварително, не били индивидуално уговорени и потребителя не можел да влияе върху тях, което води до нарушаване изискването за добросъвестност и значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. Излага, че районният съд в мотивите на решението е направил някакви изчисления по едни от общите условия , но за какъв вид банков продукти не е ясно.

Поддържа се, че в представеният по делото писмен отговор въвзивникът бил направил възражения за нищожност, както на договора за кредит, така и за сключения анекс, но районният съд не се бил произнесъл по направените искания /възражения/. В представените в заповедното производство Общи условия се цитирал закона за платежните услуги и платежните системи, като първият бил публикуван на 27.03.2009 година и е в сила от 01.11.2009 година, а договорът ,предмет на иска бил от 2007 година или бил неприложим, но 3 това не било попречило на районния съдия да го приложи.

Поддържа се, че неправилно районният съд е разпределил доказателствената тежест. Възложено било на ответника да докаже че не е получил екземпляр от Общите условия към договора за кредит. Излага се, че доказването на отрицателни факти е недопустимо, освен в изрично предвидените случай . Излага се, че въведеният предмет на делото е такъв, че ищеца е следвал да доказва наличието на валидно правоотношение на страните, както и всички обстоятелства от които черпи права по делото. В случая ,тъй като ищецът твърдял , че са приложими общите условия той е следвало да докаже, че е уведомил ответника за тях и след като твърди, че са неразделна част от договора за кредит.

Излага се ,че били представени множество Общи условия, като някой от тях имали и дата на приемане, но нито едни нямали дата или отбелязване да са връчени на ответника.

Поддържа се ,че клаузите на Общите условия са неравноправни по смисъла на ЗЗП, изготвени са предварително, не са индивидуално уговорени и потребителя не можел да влияе върху тях,което водело до нарушаване изискването за добросъвестност и значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя.

Поддържа се, че вещото лице пред районния съд посочило каква е разликата между кредитна карта и овърдрафт. Посочило ясно, че кредитната карта е разплащателно средство за покупка на стоки и услуги, а овърдрафтът е за допълване на временен недостиг на собствени средства. За да има предоставен овърдрафт, трябва да има открита банкова сметка и да има трудов договор,притежателят да получава трудовото възнаграждение по тази сметка. Посочило, че ответникът не е имал банкова сметка или не е налице овърдрафт. Счита, че разликата между двата кредитни продукта е и в лихвените проценти (кредитната карта била най-скъпият банков продукт); в начина на погасяване (кредитната карта се погасявала по начина, посочен в чл.7 от договора, сключен на 30.01.2007 г., т.е. имало уговорен гратисен период, в който ако се върне усвоената сума, лихва не се дължи; при кредит овърдрафт нямало гратисен период -дължи се лихва всеки месец на посочен в договора падеж); разликата била в това какво се погасява с вноските по кредитите (при овърдрафта се погасява само и единствено лихвата, докато при кредитната карта с част от вноската се погасява и главница).

Следователно вземането, което ПИБ твърди, че има към ответника, било с произход договор за кредитна карта.

Поддържа се, че не било обсъдено обстоятелството, че в пледоарията пред районния съд процесуалния представител на ищеца признал, че сключеният договор представлява договор за издаване на кредитна карта. В постановеното решение районния съдия не правил разлика между кредитна 4 карта и овърдрафт.

Излага се, че договорът за банков кредит е двустранен , възмезден, формален, с него банката се задължавала да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при определени условия и срок, а заемателят да ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичане на срока. Лихва се дължала само ако е изрично уговорена - чл.430,ал.2 от ТЗ. Счита, че било видно от договора, сключен между страните на 30.01.2007г. за предоставен овърдрафт ,че държателят заплаща на банката фиксиран лихвен процент в размер на 105% на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща датата на падежа върху дебитния остатък. Лихвените проценти уговорени в чл.6 и 6.1 от анекса от 05.11.2007г били уговорена санкция за закъснения до три отчетни периода . Никъде нямало уговорена цена лихва на кредита, което водело до невалидност на кредита поради липса на един от основните елементи- лихвата.

Твърди се, че вещото лице посочило пред първата инстанция, че даденото от него заключение е въз основа на счетоводните записвания на ищеца и размера на лихвените проценти за всеки един от периодите за претенцията му, както и че целият кредит е станал счетоводно изискуем на 05.03.2013година. Счетоводната изискуемост на кредит означавала, че кредиторът вече не търси вноски, а се дължи целия размер на задължението.

Обявяването на предсрочната изискуемост съгласно т. 18 от ТР 4/2014г на ОСГТК на ВКС станало от кредитора една през 2018г. Кредиторът умишлено бил бездействал за дълъг период от време, като по този начин изкуствено бил увеличил задължението до такава степен, че то било станало неизпълнимо.

Кредиторът не можел да черпи ползи от неправомерното си поведение и да претендира лихви за период ,през който кредитополучателя е в забава.

Поддържа се, че лихвата е погасена по давност, тъй като погасителната давност за лихвите е тригодишна и на второ място договорната лихва не е договаряна между страните в проценти, в който се претендира-нито възнаградителна, нито наказателна.

Излага се, че ищецът заявил по делото, че не може да предостави информация за тегленията от кредитната карта. Всяко теглене трябвало да е отбелязано по сметката на титуляра. Не било ясно съдът как е установил размера на дължимите суми и как е начислил претендираните лихви, как районният съд е определил самите лихви като ги присъдил, след като нямало данни кога и колко сума е изтеглена и коя е върната.