Определение № 18346 от 29.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 29936/2021
- Вид
- Определение № 18346
- Подписан
- 29.04.2024
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18346 гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело № 20211110129936 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 109725/03.04.2024 г. от адв. Р. Р. в качеството й на процесуален представител на длъжника М. А. П., с която се иска допълване на Определение № 11448/15.03.2024 г., постановено по ЧГД № 29936 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 състав, в частта за разноските, като в полза на адв. Р. Р. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставената на длъжника правна помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор на искането за допълване от заявителя.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима. Същата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е основателна.
По делото въз основа на заявление от кредитора „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 20626/17.07.2023 г. срещу длъжника М. А. П..
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение чрез адв. Р. Р.. Във възражението изрично е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание 1 чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Към възражението са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.09.2023 г., като в последния изрично е уговорено, че адв. Р. Р. ще предостави на длъжника безплатно правна помощ М. А. П., тъй като последната е материално затруднено лице.
С разпореждане от 03.10.2023 г. съдът е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за вземането си.
Разпореждането е получено на 04.10.2023 г. В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят не е предявил иск по чл. 422 ГПК. В тази връзка с Определение № 11448/15.03.2024 г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена, като в посоченото определение съдът е пропуснал да присъди адвокатско възнаграждение на адв. Р. Р. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. А съгласно разпоредбата на ал.
2 на същия член в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв са: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. В този смисъл е и практиката на ВКС (например Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022 г.).
Ирелевантно е, че не са представени доказателства относно материалното затруднение на лицето, на което е оказана безплатно адвокатска 2 помощ и съдействие.
В разглеждания случай и двете визирани предпоставки са налице, респ. съдът на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да присъди адвокатско възнаграждение на адв. Р. за оказаната от нея безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника в заповедното производство.
Съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение в разглеждания случай възлиза на сумата от 563,48 лв., изчислена на база половината от материалния интерес – 2634,75 лв. Съдът намира обаче, че в разглеждания случай определеното по реда на НМРАВ възнаграждение не е съответно на обема на правната помощ, предоставена от процесуалния представител на длъжника, която се заключава единствено в подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Този извод не се променя и от факта, че във възражението са изложени конкретни основания за недължимост на вземанията по заповедта за изпълнение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1, изр. 2 от ГПК обосноваване на възражението не се изисква, респ. конкретните възражения на длъжника за недължимост могат да бъдат разгледани по същество единствено в исковия процес по чл. 422 ГПК.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното и като съобрази действителния обем на правната помощ, оказана на длъжника в заповедното производство, съдът намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на адв. Р. Р., сумата от 200,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 11448/15.03.2024 г., постановено по ЧГД № 29936 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ************ на основание чл.
38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв да заплати на адв. Р. К. Р. от САК, ЕГН 3
********** сумата от 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4