Решение № 15 от 22.01.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Велико Търново , 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500491 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №41/24.03.2020г., постановено по Гр.д.№723/2018г. по описа на РС – Павликени, е отхвърлен предявеният от Р. М. С., ЕГН ********** от с.Г=, обл.К., ул.“А. С.“ №. против В. Д. Г., ЕГН ********** от гр.П., ул.“В.Л.“ бл.., ет.., ап.., иск с правно основание чл.61 ал.2 от ЗЗД вр. чл.41 от ЗС за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 6436,50лв., представляваща половина съобразно дела й, който притежава в двуетажната жилищна сграда, построена в парцел 3-ти, имот с пл.№76 в кв.16 по плана на с.Г., общ.К., от сторените разноски за направата и поставянето на нов покрив на сградата, ведно със законната лихва върху главницата от 29.01.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан, и е осъдена Р. М. С. да заплати на ответницата В. Д. Г. направените по делото разноски в размер на 700лв. за заплатено адв. възнаграждение и в размер на 300лв. за ВЛ.

Против постановеното съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищцата Р. М. С., чрез пълномощника й адв.М. от ВТАК, с която го обжалва изцяло и моли да бъде отменено като неправилно – необосновано и незаконосъобразно, вместо което постановено друго, с което предявеният от нея иск бъде уважен изцяло. Претендира направените съдебни разноски в първа и въззивна инстанции.

Релевира оплакване, че мотивите на първоинстанционният съд не кореспондират по 1 никакъв начин на целия събран по делото доказателствен материал. Оспорва като неправилен извода на съда, че ремонта на покрива бил извършен не по необходимост, а за осъвременяване. Посочва, че от събраните гласни доказателства по почин на ищцата е безспорно доказано, че извършеният ремонт на покрива бил належащ и с необходим характер за запазване целостта на имота, а не, както съдът е приел, че същият е по осъвременяване на сградата. Оспорва като неправилен изводът на първостепенният съд, че с оглед събраните доказателства нямало реална представа за състоянието на покрива преди ремонта. Излага доводи, че св. Ц. Б. дъщеря на ответницата, не е запозната със състоянието на ремонтираната обща част. Оспорва извода на първоинстанционният съд, че ремонтът на покрива се явява незаконно строителство, с довод, че кога един строеж е незаконен и подлежи ли същият на премахване се определя от техническите органи, съгласно разпоредбите на действащото законодателство. Позовава се, че в случая се касае за разноски, свързани със запазване целостта и функционалното предназначение на покрива на сградата – без тяхното извършване същата би погинала, поради което ответницата следва да заплати припадащата й се част от тези разноски, тъй като предприетият ремонт е бил неотложен и с необходим характер. Оспорва извода на първостепенния съд, че работата не е предприета уместно и не е налице добро управление, с довод, че доказателствата по делото сочат обратното.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата В. Д. Г., чрез пълномощника й адв.Д. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло. Излага доводи за неоснователност на ищцовото твърдение за безспорно доказана нужда от ремонт, за неоснователност на възражението на ищцата, че няма данни за незаконно строителство. Навежда, че ищцата не е доказала да е налице която и да било от хипотезите на водене на чужда работа без пълномощие по чл.61 ЗЗД. Претендира направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

В СЗ въззивникът Р. М. С., редовно призовава, не се явява, не се представлява. С писмена молба, чрез пълномощника си адв.М.от ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложени в молбата съображения с характер на писмена защита.

Претендира разноски за две инстанции.

В СЗ въззиваемата страна В. Д. Г., редовно призована, не се явява, не се представлява. С писмено становище, чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК, оспорва въззивната жалба и поддържа отговора по жалбата, като излага правни съображения, че ищцата е не доказала пълно и главно предпоставките за водене на чужда работа без пълномощие и в собствен интерес по чл.61 ал.2 ЗЗД вр. чл.41 от ЗС. Претендира съдебни разноски за въззивна инстанция, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 2 съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Павликени е предявен от ищцата Р. М. С. против ответницата В. Д. Г. осъдителен иск с правно основание чл.41 ЗС вр. чл.61 ал.2 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 6436,50лв., представляваща половината, съобразно дела й, който притежава в жилищната сграда в с.Г., общ.К.от това, което ищцата е платила за направата и поставянето на нов покрив на сградата на мястото на стария такъв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 29.01.2018г. до окончателното изплащане.

В ИМ са изложени твърдения, че по силата на НА за покупко – продажба №17,т.6, н.д.№1817/1993г. по описа на Нотариус при РС – К. ищцата е собственик на втори етаж от двуетажна ЖС, построена в парцел 3-ти, имот пл.№76 в кв.16 по плана на с.Г., общ. К., състоящ се от 7а14 кв.м., ведно с източната половина от тавана и ½ ид.част от правото на строеж, а ответницата е собственик по силата на НА за покупко – продажба №11 т.2 н.д.

№462/1982г. по описа на Нотариус при РС – К. на първи етаж от двуетажната ЖС, построена чрез отстъпено право на строеж върху гореописания недвижим имот, който първи жилищен етаж, се състои от : две стаи, кухня, хол и сервизни помещения. Посочено е, че ответницата, съгласно НА №174 т.2 н.д. №637/1994г., е придобила половината от тавана и от правото на строеж върху мястото, където понастоящем се намира ЖС. Изложени са твърдения, че от няколко години възникнал сериозен проблем с покрива на ЖС, започнали течове, които ставали все по – силни, многократно бащата на ищцата се качвал на покрива, за да оправя тези течове чрез подмазване, подмяна на керемиди и прочие, което било напразно, тъй като дърветата, на които се държи покрива, вече били прогнили и дори изгнили, възникнала реална опасност покрива да падне върху ЖС. Изложени са твърдения, че водени на място майстори – строители установили, че покрива няма как да се укрепи чрез подмяна на мертеци и керемиди и съществува реална опасност покрива да падне върху ЖС, ако не се предприемат спешни мерки за направата на нов покрив, като ремонта чрез подмяна на керемиди и мертеци ще отслаби и без това отслабената в значителна степен покривна конструкция и така почти сигурно в този случай покрива ще падне, т.е. ще се събори върху ЖС, с което ще бъдат причинени значителни материални щети. Посочено е, че ищцата уведомила ответницата, в качеството й на собственик на първи жилищен етаж, за спешната 3 нужда от направата на нов покрив, като вместо съдействие получила отговор, че не я интересува и пари за направа на нов покрив няма да даде. Ищцата е изложила, че на 20.07.2017г. сключила договор за направата на нов покрив на процесната ЖС, която услуга й струвала по договора 11 000лв. – материали и труд, която сума заплатила на изпълнителя на два пъти, съгласно два броя разписки, като допълнително към направата на покрива платила още сумата от 1873лв. за доставка и поставяне на водосточни тръби, улуци, казанче, гривни капачки, обшивка челна дъска и още една обшивка, посочена във фактурата, която прилага, или общо заплатена сума за направа на покрива и прилежащите му част – улуци, водосточни тръби и прочие в размер на 12 873лв. Изложени са твърдения, че фирмата, с която подписала договора, през лятото на 2017г. и в указаните срокове изпълнила напълно и качествено услугата, за която се договорили – премахване и поставяне на нов покрив на ЖС, като веднага след направата му възложила на майка си да се обади на ответницата, която е нейна сестра и леля на ищцата, с цел доброволно уреждане на отношенията им, като ответницата заплати на ищцата половината от това, което е заплатила за направата на новия покрив на ЖС, тъй като е етажен собственик в ЖС и притежава половината от общите части на сградата, от тавана и от правото на строеж върху мястото, като отговорът на ответницата бил както преди, че няма да плаща за покрива, не дължи пари за същия, не й тече и не й трябва нов покрив, което обосновава правния й интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск. Претендирала е направените по делото съдебни разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответницата В. Д. Г., чрез пълномощника й адв.Д. от ВТАК, е оспорила изцяло иска по чл.41 от ЗС като неоснователен. Изложила е твърдения, че през Коледните празници на 2016г. тя е пребивавала в процесния имот, представляващ двуетажна ЖС в режим на ЕС, като към този момент, както двуетажната ЖС в нейната цялост, така и покривът й, е бил в пълна изправност и не е имало никакви видими следи от течове и респ., никаква нужда от ремонт на покрива. Посочила е, че не е търсена от ищцата, не са и правени оплаквания за състоянието на покрива на сградата и не е искано мнението й във връзка с необходимост от ремонт на общите части на сградата в ЕС, както и не е искано съгласието й за извършване ремонт на покрива на сградата. Позовала се е на липса на предварително взето решение от общото събрание на ЕС за предприемане на ремонт на обща част на сградата в режим на ЕС – относно необходимостта, вида и стойността на ремонта на общата част, която запретява възлагането на каквито и да било фактически и правни действия спрямо тази обща част, което обуславя отхвърляне на иска по чл.41 от ЗС като неоснователен, поради липса на изпълнен ФС на отговорността на отделния етажен собственик по чл.41 ЗС. Оспорила е изцяло ищцовите твърдения да е бил необходим изобщо ремонт на покрива на сградата – нито цялостен, нито частичен. Оспорила е истинността /автентичност и вярност/ на представените с ИМ частни документи – Строително – ремонтен договор, две разписки за получени суми, фактура №77/09.08.2017г. с доставчик „С. К.“ ЕООД, във връзка с което с протоколно определение от 27.02.2019г. РС е открил производство по чл.193 ал.1 от ГПК по оспорване истинността /автентичността/ на оспорените документи, доколкото и оспорването 4 на тяхната истинност /вярност/, предвид качеството им на частни диспозитивен и свидетелстващи документи, не се свързва с последиците по чл.193 ал.1 ГПК. Претендирала е направените по делото съдебни разноски.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:

По делото не е спорно между страните, а и се установява от събраните писмени доказателства, че ищцата по силата на НА за покупко – продажба на недвижим имот №17, том VI, н.д. №1817/1993г. по описа на Нотариус при РС – Кюстендил е собственик на ВТОРИ етаж от двуетажна ЖС, застроена в парцел III, имот пл.№76 в кв.16 по плана на с.Г., общ. К., състоящ се от 714 кв.м., ведно с източната половина от тавана и ½ ид.част от правото на строеж, съответно ответницата В. Д. Г. по силата на НА за покупко – продажба на недвижим имот №., том II, н.д. №./.г. по описа на районен съдия при РС – Кюстендил, е собственик на ПЪРВИ етаж от гореописаната двуетажна масивна ЖС, построена чрез отстъпено право на строеж върху парцел III, имот пл.№76 в кв.16 по плана на с.Г., общ. К., състоящ се от две стаи, хол и кухня и сервизните помещения за същия етаж. По силата на НА за покупко – продажба на недвижим имот №174, том II, н.д.№637/1994г. по описа на Нотариус при РС – Кюстендил, ответницата В. Д. Г. е собственик и на западната половина от тавана, ведно с ½ ид.част от правото на строеж от процесната ЖС, която е застроена в парцел III, имот пл.№76, кв.16 по плана на с.Г., общ.К..