Решение № 1310 от 12.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. Бургас, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20232120100802 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на М. Г. Г., ЕГН ********** и В. Х. Г., ЕГН **********, чрез адв. М. В. от БАК против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление ............................., с която се иска на основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат претендирани суми по изпълнително дело № 20218040400494 по описа за 2021г. при ЧСИ Д. Н., рег. № ........ на КЧСИ, а именно: сумата от 1000 лв. - представляващи частичен иск от общо претендираните суми от 6541,07 лв. по изп.лист 01.11.2012г. и от 25.04.2013г., издадени по ч.гр.д.№ 3341/2012 г. на БРС.

В исковата молба се твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като същото вземане е било предмет на изп.д.№ 20138040401021, което е прекратено на 19.02.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 02.08.2021 г. въз основа на същия изпълнителен лист отново е било отново образувано изпълнително производство срещу ищците, за същите вземания. Тъй като последното изпълнително действие е било извършено на 11.10.2013 г. се твърди, че до образуване на производството на 02.08.2021 г. е изтекъл петгодишния давностен срок. Затова се иска установяване недължимостта на сумите поради погасяване по давност. Ангажирани са писмени доказателства. Претендират се разноски.

В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска като неоснователен. Посочва се, че ответникът е кредитор на ищците, като за вземанията се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3341/2012 г. на БРС. Не се оспорват твърденията, че въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 20138040401021, което е прекратено на 19.02.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и че повторно е образувано изпълнително производство за събиране на същото вземане по изпълнително дело № 20218040400494 по описа за 2021г. при ЧСИ Д. Н., рег. № ............ на КЧСИ. Оспорват се всички твърдения за изтекла погасителна давност. Посочва се, че е била 1 наложена възбрана върху имот собственост на длъжниците на 05.03.2014г., с което действие е прекъснат давностния срок. На 26.11.2015 г. като взискател е присъединен кредиторът Българска банка за развитие АД и по искане на този кредитор от 04.02.2019г. и 08.08.2019 г. са били предприети изпълнителни действия. Затова се оспорват твърденията за изтичане на давностния срок, който е бил прекъсван с посочените действия. На следващо място се посочва, че към настоящия случай не намира приложение нормата на чл. 112, ал. 1 ЗЗД.

Ангажирани са доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените писмени доказателства на 30.10.2012г. по ч.гр.д.№3341/2012 г. по описа на РС-Бургас е издадена заповед №5629/30.10.2012 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, а на 01.11.2012 г. е издаден изпълнителен лист срещу солидарните длъжниците М. Г. Г., В. Х. Г. и ....................., с които е разпоредено същите да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 25 957,99 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от 18.04.2012г. до изплащане на вземането, 4 401,52 лева – договорна лихва за периода от 21.11.2011г. – 17.04.2012г., 20 лева – такси и 1 512,15 лева разноски, дължима по сключен между страните Договор за банков кредит № Д 0691/21.11.2007г. На 25.04.2013г. е издаден и изпълнителен лист срещу същите длъжници за сумата от 607,40 лева, представляваща направени по делото разноски. Въз основа на издадените два изпълнителни листа взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е образувал изпълнително дело № 20138040401021 от 2013г. по описа на Частен съдебен изпълнител Д.Н..

В хода на образуваното изпълнително производство са извършени множество процесуални действия, включително плащане от страна на длъжниците на 21.11.2013г. и 08.01.2014г. и на 11.02.2014г., вписана възбрана от 04.02.2014г.

На 10.11.2014 г. е подадена молба за конституиране на взискател на „Българска банка за развитие“ АД, който се е суброгирал частично в правата на взикателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД до размера на сумата от на 25 957,99 лева. Посочва се, че между страните е било сключено гаранционно споразумение и „Българска банка за развитие“ АД, в качеството й на гарантираща банка е извършила плащане на главницата по издадения изпълнителен лист срещу ищците в настоящото производство в размер на 25 957,99 лева, след подадено искане за плащане от гарантираната банка „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

С постановление на ЧСИ Д.Н. от 01.12.2015г. по изпълнителното дело е конституирана „Българска банка за развитие“ АД, като частен правоприемник на визскателя за част от вземането, до размера от 25 957,99 лева. След тази дата не са постъпвали искания за предприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

На 06.02.2019г. с постановление на съдебния изпълнител изпълнителното производство спрямо взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 04.02.2019 г. е отправено искане за извършване на опис от страна на конституирания взискател „Българска банка за развитие“ АД, а на 07.08.2019 г. е поискано цялостно проучване и запор на вземания отново от взискателя „Българска банка за развитие“ АД. По молбите не се съдържа произнасяне и предприемане на изпълнителни действия.

2

С молба от кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от 17.09.2021г. отново е образувано изпълнително производство по събиране на вземанията срещу длъжниците, въз основа на същите изпълнителни листи, под номер 20218040400494 по описа за 2021г. на съдебния изпълнител.

С оглед установените по делото факти и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва, чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други. За ищците в случая е налице правен интерес от предявяването на този отрицателен установителен иск доколкото срещу тях има повторно образувано висящо изп.д.№ 494/2021 по описа на ЧСИ Д. Н. за събиране на вземане по изпълнителни листи от 01.11.2012г. и 25.04.2013г., като ищците твърдят, че не дължат изпълнение поради изтекла в тяхна полза петгодишна погасителна давност, т.е. че е погасена възможността за принудителното изпълнение на задължението.

Първоначално образуваното изпълнително дело 20138040401021 от 2013г. по описа на ЧСИ Д. Н., е при действието на ППВС №3/80 г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

С приетото тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. постановено по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е обявено за изгубило силата си Постановление №3/80 г. на Пленума на Върховния съд, като е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В хода на настоящия процес е прието Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, с което са дадени допълнителни разяснения относно въпроса за тълкуването и прилагането на чл. 115, б. ж ЗЗД. Според посоченото тълкувателно решение погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Давността по чл. 110 ЗЗД за тези вземания започва да тече от 26.06.2015г.

В настоящия случай до 26.06.2015г. по изпълнителното дело са извършвани множество действия от категорията, прекъсващи давността – налагане на запори на банкови сметки на ищците, налагане на запори на моторни превозни средства, собственост на ищците, налагане на възбрани на имоти, собственост на ищците. Следва да се отбележи също така, че има данни за доброволно погасяване на задължението в хода на принудителното изпълнение – доброволно плащане от ищцата М. Г. на 21.11.2013г. и 08.01.2014г. и на 11.02.2014г., когато е постъпила сума от ищцата В. Г.. Последните представляват своеобразно признаване на вземането, което прекъсва давността на основание чл. 116, б. "а" ЗЗД и след всяко от тях започва да тече нова петгодишна давност. Изложеното в случая обаче е без значение за прекъсване на давността, тъй като са извършени преди 26.06.2015г. Последното извършено изпълнително действие е присъединяването на кредитора „Българска банка за развитие“ АД, конституиран като взискател в изпълнителното производство с постановление на съдебния изпълнител от 01.12.2015г.

3

Предходното изпълнително действие прекъсващо давността е вписване на възбрана от 02.04.2014г., а с оглед цитираната задължителна съдебна практика, давността би започнала да тече от 26.06.2015 г.

Съгласно дадените разяснения с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Без правно значение е кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като прекратяването настъпва по право. Новата погасителна давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Между страните не се спори, че в периода от 26.06.2015 г. до 2021 г. от страна на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не са предприемане действия във връзка с принудителното изпълнеине на вземането и не са отправяни искания за изпълнителни действия. Спорен по делото е въпросът, дали извършените от друг взискател действия в изпълнителното производство прекъсват давността по отношение на вземането на банката.

Настоящият състав приема, че в случая перемпцията е настъпила през 2017 г., макар съдебният изпълнител да е прекратил изпълнителното дело с постановление от 06.02.2019г.

След като взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не е предприел никакви действия във връзка с принудителното реализиране на правата си по изпълнителния лист в периода до 17.09.2021г., когато е образувано изп.д.№ 20218040400494 по описа за 2021 г. на ЧСИ Д. Н., то вземането е погасено по давност с изтичане на 5- годишния период, считано от последното предприето изпълнително действие, респ. след 26.06.2015 г. Подадените от присъединения взискател „Българска банка за развитие“ АД искания за извършване на проучване на длъжниците, запор и опис не са предмет на настоящия спор и не са основание за прекъсване на давността по отношение на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, още повече, че по изпълнителното дело няма данни да са предприети каквито и да е изпълнителни действия от ЧСИ в тази връзка.

С оглед изложеното, съдът приема, че към датата на образуване на изпълнително дело № 20218040400494 по описа за 2021г. на ЧСИ Д. Н. - 02.08.2021 г., е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, поради което и ищците не дължат изпълнение и искът се явява основателен и доказан до заявения частично размер - за сумата от 1 000 лева, представляваща част от вземането в размер на 6 541,07 лева.