Решение № 130 от 16.09.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100110 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „...“ ЕАД (с предишно наименование „...” ЕАД), ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ж.к. „....“, Бизнес Парк ..., сграда ..., чрез адв. В. Г. от САК, като пълномощник на законните представители .... и ..., против В. К. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ..., ул. „....“ .... Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал, за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 13.12.2021 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д.

№ 800/2021 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 327 от 14.12.2021 г. за сумата от 320,79 лева – главница, включваща (видно и от заявлението за издаване на заповедта за изпълнение) неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер на 48,38 лева и неплатени лизингови вноски в размер на 83,49 лева по Договор за мобилни услуги от 23.01.2019 г. за ползване на мобилен номер ..., с подписано към него Допълнително споразумение от 28.01.2020 г. и Договор за лизинг от 23.01.2019 г., както и неустойки за предсрочно прекратяване на договорния абонамент в размер на 188,92 лева, от които 107,02 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и 81,90 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от Договор за мобилни услуги от 23.01.2019 г., ведно със законната лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 180 лева – адвокатско възнаграждение, и за сумата 25 лева – заплатена 1 държавна такса.

С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника В. К. Г., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „...“ ЕАД (с предишно наименование „...“ ЕАД) за сумата от 48,38 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 23.01.2019 г. за ползване на мобилен номер ...., с подписано към него Допълнително споразумение от 28.01.2020 г., за периода от 20.01.2020 г. до 19.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 83,49 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.01.2019 г., дължими за периода от м. 03.2020 г. до м. 12.2020 г. и една допълнителна вноска за изкупуване на мобилно устройство в размер на 7,59 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 188,92 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорния абонамент по Допълнително споразумение от 28.01.2020 г. за мобилен номер ...., от които 107,02 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и 81,90 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от Договор за мобилни услуги от 23.01.2019 г. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

С Определение № 448 от 05.12.2023 г. по делото производството по същото е прекратено в частта, в която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 83,49 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.01.2019 г., дължими за периода от м. 03.2020 г. до м. 12.2020 г. и една допълнителна вноска за изкупуване на мобилно устройство в размер на 7,59 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, поради недопустимост на този иск, доколкото с възражението в заповедното производство длъжникът не е възразил, а изрично е признал дължимостта на тази сума, поради което в тази си част заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Исковата молба е редовна, а в останалата част предявените с нея искове са допустими, като предявени от и против надлежни страни по спора, в законоустановения срок. Предявени са с исковата молба обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл.

92 от ЗЗД, които се предявяват от кредитора след подадено възражение срещу заповедта за изпълнение (в случая срещу част от нея) и в това производство по същество се установява дали вземанията съществуват.

От страна на ответника, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор.

Признава се, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет предоставяне на мобилни услуги от ищцовото дружество, но по отношение на същото ответникът твърди, че е направил едностранно изявление за прекратяването му поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, тъй като без основание последният, през отчетния период от 20.12.2019 г. до 20.01.2020 г., му е начислил сумата от 117,40 лева за данни в 2 роуминг за време, когато е бил в района на гр. ..., а не в Република ....

Възразява, че са неравноправни, протИ.речащи на добрите нрави и нищожни клаузите на договора относно прекратяването му без предизвестие (каквато възможност не е предвидена за потребителя) и неустойките (каквито също не са предвидени за потребителя при неизпълнение на задълженията по договора от страна на мобилния оператор). По тези съображения се иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Предявени са насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата от 117,40 лева, която се твърди, че е платена от първоначалния ответник на първоначалния ищец без основание на 18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 25,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 117,40 лева, за периода от 18.02.2020 г. до 21.04.2022 г., съгласно уточненията, направени с молба от 18.12.2023 г. по делото. Претендират се разноски.

Насрещните обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Пълномощникът на първоначалния ищец, в писмен отговор, навежда доводи, че вече е намалил дължимата от Г. сума, че последният е ползвал данни в роуминг в мрежата на сръбски мобилен оператор, което е възможно да се случи в пограничните райони на страната, ако мобилният апарат е настроен в режим на автоматичен избор на мрежа, както и че до мобилния номер на абоната е изпратено съобщение, с което последният е бил уведомен, че се използват данни в роуминг, които се таксуват по стандартни цени за това. По изложените съображения счита, че платената цена на предоставените услуги е била дължима и моли насрещният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от първоначалния ищец и е приложено ч.гр.д. № 800/2021 г. по описа на Районен съд Своге. Документите по делото не са оспорени от страните и съдът ги възприема като автентични и верни. Приетo e и заключениe на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), коeто не e оспоренo от страните и коeто съдът кредитира, като обективнo и компетентно изготвенo.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Безспорно се установява, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги от 23.01.2019 г. за ползване на мобилен номер ..., Допълнително споразумение към него от 28.01.2020 г. и Договор за лизинг от 23.01.2019 г. за мобилно устройство „...“. За отчетен период от 20.12.2019 г. до 19.01.2020 г. „...“ ЕАД (понастоящем „....“ ЕАД) е издал фактура № .... от 20.01.2020 г. с начислена сума за плащане в общ размер на 156,98 лева, с ДДС, от които 31,99 лева – за месечна абонаментна такса за план Тотал+, 7,59 лева – за месечна вноска за взето на лизинг мобилно устройство и 117,40 лева – за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, от които 0,04 лева – за 3 разговори към „Грижа за клиента“ и останалата част за роуминг таксуване.

Срокът за плащане на задълженията по тази фактура е 04.02.2020 г. Според Общите условия на мобилния оператор месечните сметки на крайния потребител могат да бъдат оспорени в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата, като Г. се е възползвал от тази възможност. На 18.02.2020 г. той е подал жалба до мобилния оператор, с която е изразено несъгласие с начислената сума за роуминг, защото не е ползвал услуги в роуминг и не е напускал пределите на Република България, като е поискал същата да бъде анулирана. На следващия ден – 19.02.2020 г., е изходиран подробен отговор по жалбата от отдел „Удовлетвореност от услугите“ при оператора. От същия е видно, че при проверка мобилният оператор е установил, че на дата 09.01.2020 г. от използвания от абоната номер ... е инициирана интернет сесия в роуминг в мрежата на сръбски мобилен оператор, като ползваните услуги са отразени съгласно информацията, предоставена от съответния роуминг партньор и съответстваща на системите на „....“ ЕАД (понастоящем „.....“ ЕАД), както и че операторът е изпратил текстово съобщение до мобилния номер на абоната, с което го е уведомил, че от номера се използва интернет в роуминг и същият се таксува на стандартни цени. Тези обстоятелства обаче, не са установени по настоящото дело, като причината за това е, видно и от заявеното от вещото лице по СТЕ в съдебно заседание, проведено на 12.08.2024 г., че мобилният оператор не му е предоставил необходимата му за изготвяне на заключението информация от системата, която обработва трафичните данни, въпреки неколкократните отлагания разглеждането на делото поради тази причина и въпреки нарочното протоколно определение от 05.06.2024 г., с което първоначалният ищец е задължен от съда да стори това в едноседмичен срок от съобщението (получено на 14.06.2024 г. лично от пълномощника му), като е предупреден, че съгласно чл. 161 от ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В тежест на първоначалния ищец е да докаже както твърдения от него факт за предоставяне на мобилните услуги, така и че е уведомил потребителя, че използва интернет в роуминг, каквито доказателства не бяха ангажирани от него по делото. При липса на доказване и с оглед разпределената доказателствена тежест, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си. На следващо място, видно от отговора на насрещната искова молба, от страна на процесуалния представител на мобилния оператор се признава обстоятелството, че сумата от 156,98 лева, с ДДС, по фактура № .... от 20.01.2020 г. е заплатена от потребителя. Извънсъдебно признание на този факт се съдържа и в следващата издадена на потребителя фактура № ... от 20.02.2020 г. за отчетен период от 20.01.2020 г. до 19.02.2020 г., в която е отразено, че сумата е платена. С последната фактура е начислена сума за плащане в общ размер на 48,38 лева, с ДДС, платима в срок до 06.03.2020 г., като от страна на първоначалния ответник не се оспорва предоставянето на мобилните услуги, за които тази фактура е издадена. Не е спорно между страните, че плащане на последната сума не е извършено. В исковата молба се твърди, че поради липсата на плащане, на 20.03.2020 г., операторът е изпратил покана за изпълнение до потребителя, в която са описани задълженията по абонатния 4 номер, посочена е общодължимата сума, както и е даден подходящ – 10дневен срок за изпълнение на задължението, а абонатът е предупреден, че при неплащане на дължимата сума договорът му ще бъде прекратен. В представеното с исковата молба уведомително писмо от 20.03.2020 г., обаче, не се съдържа подобно предупреждение, като не са ангажирани и доказателства за получаването на писмото от потребителя. Въпреки това, ищецът едностранно, на основание чл. 19б, б. „в“ от Общите условия и т. III-2 от допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги, е преустановил изпълнението на задълженията си по договора за мобилни услуги и в последната издадена фактура № .... от 20.03.2020 г. е начислил неустойки за предсрочно прекратяване на договорния абонамент в общ размер от 188,92 лева.