Определение № 2232 от 07.08.2026, Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2232

Русе, 07.08.2026 г.

Административният съд - Русе - IX състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛЕНА ДЯКОВА като разгледа докладваното от съдията Галена Дякова административно дело № 608/2026 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС.

Образувано е по жалба от Е. С. К. от гр.Русе, чрез адв.М. А. от АК Русе срещу Заповед № РД-01-2601/20.07.2026г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение със жалбоподателя за общински жилищен имот на адрес гр.Русе, [улица], чл.53, вх.Б, ет.6, ап.18, актуван с Акт за частна общинска собственост №2922/03.06.1999г. Самата жалба освен оспорване на адм.акт, съдържа и искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Искането е обосновано с обстоятелството, че жалбоподателката обитава имота заедно с трите си деца, като това е единственото им жилище. Посочва, че лишаването им от дом ще доведе до значителни трудно поправими вреди за нея и трите й деца. С цел защитата на децата и осигуряване на нормални условия за живот до приключване на съдебното производство, моли да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания адм. акт.

На основание чл.152, ал.2 от АПК към жалбата е приложена в електронен вариант административната преписка от административния орган.

Съдът намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на акта, при образувано съдебно производство по оспорването му, при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. В практиката на ВАС се приема, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение по силата на закона е наличието на висящ съдебен процес, такъв е наличен с оспорването на акта. Разгледано по същество, то се явява основателно.

Според чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС подаването на жалба не спира изпълнението на заповедта по ал.2, освен ако съдът разпореди друго.

Специалният закон не сочи критериите за спиране, поради което съдът намира за приложима общата разпоредба на чл.166, ал.2 от АПК, според която изпълнението се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед, е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за неговата законосъобразност.

В настоящия случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, от друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия интерес на жалбоподателя. В случая това се отнася основно за включените в настанителната заповед лица, а именно тримата синове на жалбподателката. Видно от данните в настанителната заповед, през тази година синът Б. вече е навършил пълнолетие.С. Л. е непълнолетен, а синът на жалбоподателката И. е малолетен. В преписката не се съдържат данни жалбоподателката и синовете й да притежават други жилищни имоти, както и да е налице възможност да се преместят веднага в друг имот, предоставен от техен близък роднина. Не са представени и данни, че жалбоподателката реализира доходи, поради което има възможност да наеме за собствена сметка друго жилище за нея и децата й.

Това състояние на живущата в общинското жилище безспорно предполага осигуряването на дом за нея и трите и деца, въпреки, че едно от тях вече е пълнолетен.

Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на суспензивното действие на жалбата против заповедта по чл.46, ал.2 от ЗОС, едва ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за законосъобразността на нейната законосъобразност, респ. влизането й в сила. Правото на неприкосновеност на жилището, регламентирано в чл.8 § 1 от ЕКПЧ, е от такава значимост за гражданите, че потенциалното му нарушаване чрез лишаването от жилище, безспорно покрива [жк], ал.2 от АПК. От друга страна трудността те да бъдат поправени е последица от съдържанието на засегнатите от евентуалното предварително изпълнение права. В случая, предвид временната закрила, която спирането му дава, не е налице и такъв важен обществен интерес, който да следва да бъде защитен с предварителното изпълнение на акта. При обсъдените факти е доказан противопоставим на презумирания с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интерес. Затова и фактическото положение, съществувало до издаването на заповедта, следва да бъде запазено.

Според чл.46, ал.5, изр.трето от ЗОС, решението на административния съд по жалбата срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е окончателно. Това обосновава извод за едноинстанционност на главното производство, образувано по жалба срещу заповед по чл.42, ал.2 от ЗОС, а искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на тази заповед се явява акцесорно. Допустимостта на главното производство обуславя допустимостта и на акцесорното. Поради това едноинстанционно е и производството по акцесорното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство. По изложените съображения определението, на основание чл.254, ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, е окончателно.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на

Заповед № РД-01-2601/20.07.2026г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с Е. С. К. с [ЕГН] от гр.Русе, заедно с включените в настанителната заповед лица, за общински жилищен имот на адрес гр.Русе, [улица], чл.53, вх.Б, ет.6, ап.18, актуван с Акт за частна общинска собственост №2922/03.06.1999г.

Определението е окончателно

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�