Решение № 12923 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12923 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110107493 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от В. И. П., искова молба, насочена против С.о. – Район „О.к.“, с която са предявени искови претенции с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена заповед № РКО25-РД15782/27.10.2025г., с която трудовото правоотношение между стрА.те е прекратено на основА. чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3135.24 евро / 6132.00лв/, представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 28.10.2025г. – 27.04.2026г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между стрА.те е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен на 16.06.2023г. договор, по силата на което е престирал труд в полза на ответника на длъжност „изпълнител шофьор“. Сочи се, на 26.10.2025г., вечерта почувствал неразположение и сутринта на 27.10.2025г., посетил личния си лекар, като твърди, че му е издаден болничен лист. Навеждат се доводи, че веднага е уведомил работодателя и е представил болничния лист, но му казали за изчака и му била връчена процесната заповед № РКО25-РД15-782/27.10.2025г., с която трудовото правоотношение между стрА.те е прекратено на основА. чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Оспорва законосъобразността на заповедта, като се навеждат доводи, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно, доколкото заповедта му била връчени докато е бил в отпуск по болест, в каквато насока се излагат съображения.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни, в каквато насока са изложени подробни съображения. Сочи се, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е обстоятелството, че преди възникването му ищецът е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се излагат подробни съображения. Твърди се, че работникът в случая не се ползва със закрилата на чл. 333 КТ. В заключение е формулирано искане претенциите да бъдат отхвърлени.

1

Съдът, като съобрази становището на стрА.те, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.

По иска с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже, че между стрА.те е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено от ответника със Заповед № РКО25-РД15782/27.10.2025г., на основА. чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.

В тежест на ответника е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно със Заповед РКО25-РД15-782/27.10.2025г., на основА. чл. 328, ал. 1, т.

10б КТ.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С доклада по делото, не оспорен от стрА.те, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че по силата на трудов договор, сключен между стрА.те на 16.06.2023г., е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е престирал труд в полза на ответника на длъжност „изпълнител шофьор“, че преди подписване на трудовия договор В. П. е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя със заповед № РКО25-РД15782/27.10.2025г., на основА. чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.

Възникването на трудовото правоотношение със соченото от ищеца съдържА.е намира опора в приложеното на л. 35 в кориците на делото по описа на РС-Гоце Делчев, копие на трудов договор.

От приложеното на л. 24 в кориците на делото по описа на РС-Гоце Делчев, копие на Заповед РКО25-РД15-782/27.10.2025г. се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.

Не е спорно между стрА.те, че преди възникване на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия.

Видно от л. 25 в кориците на делото по описа на РС-Гоце Делчев, работодателят е връчил на ищеца на 27.10.2025г. писмено предизвестие, че трудовото правоотношение се прекратява на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ считано от 27.11.2025г.

Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ - в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието /решение № 351/20.12.2011 г. по гр. дело № 229/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение по гр. д. № 1844/2013 г. на IV гр. отд. и др. /.

С разпоредбата на чл. 220 КТ е предоставена възможност на всяка от стрА.те по трудовия договор да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение в определен размер - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

На същата дата 27.10.2025г., работодателят е връчил на ищеца и процесната 2

Заповед № РКО25-РД15-782/27.10.2025г., с която прекратява трудовото правоотношение между стрА.те, на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, считано от 27.10.2025г., като в заповедта е посочено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по чл. 220 КТ за неспазен срок на предизвестие.

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ /сега 10б/ предвижда, че работодателят може, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, едностранно да прекрати трудовия договор с работник или служител, когато трудовото правоотношение е възникнало след като лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основните съставни елементи на правото на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ /сега 10б/ са: 1/ работникът или служителят не само да е "придобил" право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и реално да го е "упражнил" - т. е. да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2/ трудовото правоотношение с работещия пенсионер да е възникнало, след като е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е. лицето да има правното положение на пенсионер за осигурителен стаж и възраст. Следователно, законът не поставя други изисквА.я, или не предвижда други обстоятелства, които да са налице, за да може работодателят да упражни правото си да прекрати договорната връзка на основА.е чл.

328, ал. 1, т. 10а КТ / сега 10б/.

Основното възражение на ищеца е, че трудово правоотношение е прекратено незаконосъобразно, доколкото към момента на връчване на заповедта е бил в отпуск по болест.

Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск. Същата не е приложима в случай, че работникът или служителят макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест /решение № 122 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 63 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 182 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2011 г., III г. о., ГК/.

В случая не е спорно по делото, а и от приложените на л. 24 и л. 25 в кориците на делото по описа на РС-Гоце Делчев заповед и предизвестие, се установява, че ищецът на 27.10.2025г. е бил на работното си място, обстоятелство, което не се оспорва от същия и което се установява от факта, че на същата дата са му връчени както процесната Заповед № РКО25-РД15-782/27.10.2025г., така и издаденото от работодателя писмено предизвестие.

На л. 5 в кориците на делото по описа на РС-Гоце Делчев е приложен болничен лист, от който се установява, че В. П. е в отпуск по болест от 27.10.2025г. до 02.11.2025г., за срок от 7 дни.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай ищецът не е започнал ползването на отпуска по болест към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото болничния лист е издаден на 27.10.2025г., но след връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и след връчването на предизвестието за прекратяване. Този извод намира опора в обстоятелството, че на 27.10.2025г., в гр. София на ищеца са връчени предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Болничният лист е издаден от д-р Р.И.М. в гр. Гоце Делчев, респективно ако ищецът е посетил медицинското лице преди отиването му в гр. София логично е още в деня на издаване на болничния лист на 27.10.2025г. да го предостави на работодателя, а не е спорно по делото и от приложеното на л. 28 в кориците на делото по описа на РС-Гоце Делчев копие на уведомление се установява, че болничният лист е предоставен от 3 ищеца на работодателя на следващия ден – 28.10.2025г. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът, след като е получил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и предизвестието в гр. София се е придвижил до гр. Гоце Делчев, където е посетил д-р М., която е издала процесния болничен лист на 27.10.2025г., а ищецът го е занесъл на работодателя на следващия ден 28.10.2025г., обстоятелство което не е спорно по делото и което се установява от приложеното на л.

28 в кориците на делото по описа на РС-Гоце Делчев копие на уведомление.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушение, доколкото не се доказа от ищеца, че към момента на връчване на заповедта е започнал ползването на отпуск по болест.

На следващо място съгласно материалноправната разпоредба на чл. 333, ал. 1 КТ предварителната закрила на работниците и служителите, касае уволнения по чл.

328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а не всички случаи на уволнения . В процесния случай става въпрос за уволнение на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – т. е. извън посочените в чл. 333, ал. 1 КТ – респективно предварителна закрила не е налице.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ подлежи на отхвърляне, като неоснователна.

По исковете с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Доколкото основателността на претенциите с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ е обусловена от уважаване на иска с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, а същия в случая се явява неоснователен, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на сумата от 3135.24 евро – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 28.10.2025г. – 27.04.2026г.

По разноските.

При този изход на спора, на основА.е чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 100.00 евро – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.