Решение № 317 от 16.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Петър Ив. Минчев

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100509665 по описа за 2024 година

Производството, е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 4054 от 06.03.2024 г., постановено по гр.д. № 17500/2023 г. по описа на СРС, 30-ти състав, е уважен предявеният от Л. Н. Д. срещу „Еуропия“ ООД , осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 3800,00 лв., като дадена на 28.02.2023 г. без основание, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 1040,00 лв., представляваща разноски в производство пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника – адв. Ч.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че в представената по делото разписка липсва индивидуализация на вносителя – не бил посочен ЕГН и адрес по местоживеене, а и върху същата били нанесени корекции. Наред с това сочи, че за да има характер на частен документ по смисъла на чл. 188 ГПК същата следвало да бъде подписана от двете страни, а в случая това изискване не било спазено. Ето защо за ищцата липсва активна материална легитимация да получи сумата по разписката. Оспорва и автентичността на разписка, както и че разпитаният свидетел не установявал дали капарото е внесено от неговата майка и лично ли го е посетила, доколкото имал седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

********, а не се установявало да е посетен офиса на дружеството. Наред с това сочи, че показанията не били ценени с светлината на чл. 172 ГПК, а свидетелят бил син на ищцата.

Моли съда да отмени обжалваното решение е отхвърли предявения иск.

Въззиваемият ищец, чрез пълномощника си – адв. А.А., в срока по чл. 263 ГПК, е 1 подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съотвено проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:

За да се осъществи състава на неоснователното обогатяване – пряка кондикция в случая, следва да са налице следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание. Тези три предпоставки, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да бъдат доказани от ищеца, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че наличието на основание за получаване на процесната сума.

В конкретния случай по делото е представена подписана от Н.Л.Т. в качеството му на управител на „Еуропия“ ООД „Разписка за получено капаро“ от 28.02.2023 г., в която е посочено, че е получил от Л. Н. сумата от 3800,00 лв., която сума е изписана ръкописно - с цифри и думи, като върху подписа на управителя е положен и печат на дружество „Еуропия“ ООД. Оплакването във въззивната жалба, че разписката не е автентична – не е подписана от управителя на дружество е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба и по отношение на това оспорване е настъпила предвидената в разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 133 ГПК процесуална преклузия. Ето защо съдът и в съответствие с разпоредбата на чл. 180 ГПК е длъжен да приеме, че представената разписка е подписана от лицето сочено като автор на изявлението - Н.Л.Т. в качеството му на управител на „Еуропия“ ООД.

По отношение на оплакването, че въззиваемата Л. Н. Д. - ищец по делото не е активно материално легитимирана по предявената претенция, тъй като разписката не съдържала достатъчно индивидуализиращи признаци – ЕГН и адрес следва да се отбележи, че обстоятелството, че в същата са посочени двете имена на ищеца /лично и бащино/, че същата се намира в нейно държане, са достатъчни за формиране на правно и житейски обоснован извод, че именно ищцата Л. Н. Д. лично е предала на 28.02.2023 г. на управителя на ответното дружество на 28.02.2023 г. сумата от 3800,00 лв., респективно ме същата е и 2 активно материално легитимирана да иска нейното връщане. Предвид оплакването, че в документа има зачерквания, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото В тази връзка следва да се посочи, че зачеркнатата сума отпечатана от принтер е в по-голям размер от изписаната ръкописно такава, а и от показанията на свидетеля Н.Д. – син на ищцата, които преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК съдът намира за обективно дадени и кредитира с доверие, тъй като касаят лично и непосредствено възприети факти, а и същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищцата е предала точно сумата от 3800,00 лв., която е била преброена лично от представителя на ответното дружество и представлявала „капаро“ за закупуване на апартамент, който бил на фаза строеж в район Разсадника-Коньовица.

Следва да се посочи още, че при извършени плащания в брой /каквото безспорно е процесното/, нормата на чл. 77, ал. 1 ЗЗД предвижда, че кредиторът е длъжен да издаде разписка на длъжника, когато последният е поискал това. В конкретния случай разписката представлява издаден от ответника частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден за него факт – че плащането е извършено от ищеца. При наличие по делото на такъв документ, дължимото от ищеца доказване на имущественото разместване е проведено успешно и ако ответникът продължава да поддържа, че сумата е заплатена от трето лице, той следва да ангажира доказателства за това, каквото доказване в настоящето производство не е проведено, а и не се твърди. Следва да се посочи, че законът не предвижда задължителни реквизити на разписката – ЕГН, адрес и т.н., нито пък предаването на парична сума бъде по адреса на управление на дружеството. Ето защо оплакванията в тази насока във въззивната жалба са неоснователни.

Тъй като ответникът, комуто принадлежи доказателствената тежест, не е установил по делото наличието на основание за получаване на процесната сума, то е обоснован и законосъобразен извода, че предадената от ищцата на ответното дружество сума е без основание и подлежи на връщане.

Тъй като крайните правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемата на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК сумата от 720,00 лв. с ДДС, представляващи реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

С оглед на цената на иска въззивното решение по процесното гражданско дело не подлежи на касационно обжалване – арг. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4054 от 06.03.2024 г., постановено по гр.д. № 17500/2023 г. по описа на СРС, 30-ти състав.

ОСЪЖДА „Еуропия“ ООД, ЕИК 205736937, да заплати на Л. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 720,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

3

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4