Решение № 1260 от 25.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. София, 25.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110103664 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 138 ЗЗД от „Е М“ ЕООД срещу Н. С. М. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 5151,16 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № РК14-04394 от 25.09.2014г., сключен между „С“ ЕАД и В А, обезпечен с поръчителството на Н. М., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 09.05.2023г. до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.05.2023г. по ч.гр.д. № 24655/2023г. по описа на СРС, 25-ми състав.

Ищецът твърди, че на 25.09.2014г. между Н. С. М. и „С“ ЕАД /с предишно наименование „О Б Б“ АД/ бил сключен Договор за потребителски кредит № РК14-04394 от 25.09.2014г., в резултат на който на ответника му бил предоставен кредит на стойност 1000 лева, като крайният срок за погасяване на същия бил 25.09.2024г. Кредитополучателят се задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 126,47 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 132,86 лева.

Твърди, че вземанията по Договор за потребителски кредит № РК14-04394 от 25.09.2014г. били прехвърлени на „Е М“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., за което длъжникът бил уведомен. Сочи, че представя уведомлението по чл. 99 ЗЗД с исковата молба. Прави искане претенцията да бъде уважена.

Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е неоснователно търсенето на негово задължение при положение, че В А живеел и работил в гр. Самоков и ищецът можело да насочи иска си срещу него. Моли производството по отношение на него да бъде прекратено и като ответник да бъде конституиран лицето В А. Прави възражение за давност.

Сочи, че не бил канен и не бил уведомяван за факта на просрочие на кредита от страна на 1 банката, нито от страна на ищеца. Не бил уведомяван и за извършената цесия. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С влязло в сила Определение № 34075 от 23.08.2024г., постановено по делото, съдът е обезсилил Заповед за изпълнение от 23.05.2023г., постановена по описа на СРС, 25-ти състав спрямо В В А и спрямо Н. С. М. в частта, с която е разпоредено Н. С. М. да заплати на „Е М“ ЕООД сумата от 611,36 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2014г. до 19.12.2022г.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.05.2023г. по ч.гр.д. № 24655/2023г. по описа на СРС, 25 състав. Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера на претендираната главница, претендираните вземания за главница да са станали изискуеми- предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между заемателя и ищеца и уведомяването на ответника за цесията.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства е да докаже плащане на вземането.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната давност, ако твърди такива.

В конкретния случай с определението от 23.08.2024г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 31.10.2024г., съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е бил сключен Договор за потребителски кредит № РК14-04394 от 25.09.2014г. между „С“ ЕАД и В В А, обезпечен с поръчителство на Н. С. М..

Горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Договор за потребителски кредит № РК14-043911 от 25.09.2014г., сключен между „С“ ЕАД и В В А в качеството му на длъжник, и Н. С. М. в качеството му на поръчител, с предмет предоставяне на В А на потребителски кредит в размер от 10 000 лева. В чл. I.2 е посочено, че срокът на договора е от сключването му до изтичане на 120 месеца от датата на първо усвояване на кредита с крайна дата на усвояване- 24.10.2014г. Посочено е, че се предоставя потребителски кредит, издължаван с месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, дължими съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В чл.

6.1.1 е посочено, че по договора е договорен променлив годишен процент в размер на 9,05 %, сбор от референтен лихвен процент, който може да се променя при условията на т. 15.3.2 и на т. 15.3.3 и който към датата на сключване на договора е 3,40 % и надбавка от 5,65 %.

Съгласно чл. 8 годишният процент на разходите по кредита е 9,78 %. Общо дължимата сума, изчислена към датата на сключване на договора, е 15368,58 лева.

В чл. 10 от договора е посочено, че кредитът е обезпечен чрез залог на настоящи и бъдещи вземания на В В А, произтичащи от трудовото/служебното му правоотношение с работодателя „К“ ООД, залог върху парични вземания на В В А по всички сметки, открити на негово име в „С“ ЕАД и поръчителство от страна на Н. С. М., ЕГН **********. Съгласно договора с кредита се рефинансира стоков кредит към БНП Париба в размер на 1990 лева /13.1/.

2

Съгласно чл. 17.3.1 поръчителят се задължава да отговаря солидарно с длъжника при условията на чл. 138- чл. 148 ЗЗД за цялото задължение по сключения кредитен договор, включително- главница, лихви, такси, комисионни и всички други разноски по събиране на вземането и претърпените от банката вреди от неизпълнение на договора за кредит.

Поръчителят отговаря пред банката до окончателното погасяване на всички задължения по кредитния договор, включително при промяна на параметрите по кредита, както и обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно чл. 21.1 банката има право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжника/поръчителя да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг при наличие на което и да е от следните основания: длъжникът не изпълни на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена анюитетна вноска, вноска по главницата, дължима месечна лихва, такса или комисион, както и при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по договора; договорът на длъжника с посочения в т. 10 работодател/възложител бъде прекратен, когато обезпечение по кредита са вземанията с произход от трудово/служебно/гражданско правоотношение/договор за управление и контрол/договор, свързан с упражняваната професия, освен ако длъжникът не учреди в полза на банката допълнително приемливо и достатъчно обезпечение; задължените по договора за кредит лица са предоставили неверни данни или документи с невярно съдържание или са декларирали неверни обстоятелства, които са мотивирали банката да сключи договора за кредит, предоставят неверни данни по време на действие на договора или не предоставят на банката поисканата от нея информация по чл. 61 ЗКИ; предоставеното обезпечение стане недостатъчно и след покана от банката не бъде попълнено в срок, заменено с друго или дългът не бъде намален до определен от банката размер; спрямо длъжника/поръчителя бъде насочено принудително изпълнение от страна на трети лица и/или бъдат наложени ограничения /в т.ч. запори, възбрани и др./ върху имуществото му и върху имуществото, предоставено като обезпечение по кредита; срещу задължените по договора за кредит лица е било открито производство по несъстоятелност в качеството им на еднолични търговци или неограничено отговорни съдружници в търговско дружество; длъжникът/поръчителят не връща/т други кредити към банката или към други кредитни институции.

Към договора е приложен погасителен план съгласно който първата дължима вноска е на дата 10.10.2014г., а последната- 25.09.2024г. Общият размер на сумите, дължими по кредита е 15182,79 лева, от които 10 000 лева, главница и 5182,79 лева, договорна лихва.

От приетата ССчЕ се установява, че от представено извлечение от разплащателна сметка с титуляр В В А е констатирано, че на 25.09.2014г. по сметката е постъпила сума в размер на 10 000 лева с основание „усвояване на кредит РК14-043911“. Вещото лице е посочило, че на 25.09.2014г. кредитополучателят е усвоил изцяло отпуснатия кредит в размер на 10 000 лева по лична банкова сметка, посочена в чл. 5 от договора. Т.е. по делото е установено и предоставянето на заемната сума на кредитополучателя.

По отношение на извършената цесия съдът намира следното:

Приет е препис от Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г., сключен между „О Б Б“ АД /правоприемник на „С“ АД/ и „Е М“ ЕООД, съгласно който банката е прехвърлила на „Е М“ ЕООД вземанията, описани в Приложение № 1А и Приложение № 1Б. Прието е и Приложение № 1А към Договор за прехвърляне на парични вземания, в който под № 5835 е описан процесният договор за кредит, както и пълномощно от „ОББ“ АД в полза на адв. П. В. /посочен под номер 4 в пълномощното/, с което същият е упълномощен да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД и съгласно Приложение № 1А и Приложение № 1Б към Договора за прехвърляне на парични вземания всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ за сключения на 15.12.2021г.

Договор за прехвърляне на парични вземания, както и да извършва всички необходими 3 правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г., сключен между „О Б Б“ АД и „Е М“ ЕООД. Прието е и писмо с изх. № 709/28.10.2022г., адресирано до Н. С. М., изходящо от адв. В., с което е посочено, че вземането, предмет на договора за кредит, е прехвърлено в полза на „Е М“ ЕООД, както и че е предоставен 7дневен срок за погасяване на всички задължения, произтичащи от договора. Прието е писмо с изх. № 731/28.10.2022г., адресирано до Н. С. М., изходящо от адв. В., с което е посочено, че задължението по кредита е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо. Видно от приетата обратна разписка пратката не е била потърсена от адресатът- л. 29 от делото.

С оглед на което по делото не са ангажирани доказателства ответникът или кредитополучателят да са били уведомени за извършената цесия преди образуване на исковото производство, но към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия от адв. В., пълномощник на „О Б Б“ АД, упълномощен да уведомява съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД физически лица-длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката.

Т.е. по делото са налице приложени към исковата молба уведомления, изходящи от пълномощник на цедента, адресирани до ответника за сключената цесия. Съдът намира, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на исковата молба и доказателства към нея, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, не може да бъде игнорирано.