Решение № 6560 от 31.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6560 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Петър Ив. Минчев

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20241100513305 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищцата П. Ф. Ц. срещу Решение № 12909 от 30.06.2024 г., постановено по гр. д. № 61334/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 29-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника поради погасяването им по давност вземания за сумата от 741,44 лева главница за потребена топлинна енергия за периода 01.11.2012 г. - 30.04.2014 г., и сумата от 63,31 лева - мораторна лихва за периода 31.08.2012 г. - 28.07.2015 г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 24.08.2018 г. по ч. гр. д. № 47233/2015 г. по описа на СРС, 33и състав, и е образувано изпълнително дело № 20188380404088 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.

№ 838 на КЧСИ. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, като се правят следните оплаквания: съдът неправилно приел, че давността може да бъде прекъсвана със съобщения и молби за запори, тъй като налагането на запори, които не водят до реално удържане на суми (т.е., няма реално осребряване на имущество), както и насрочването на опис/оценка на движими вещи, които фактически не са осъществени, не прекъсват давността. Поддържа се, че тези действия се считали за проучване на имущественото състояние на длъжника (издирване на секвестируемо имущество), а не за същински изпълнителни действия, прекъсващи давността.Счита, че когато е поискано извършване на изпълнителен способ, който не е довел да осребряване на имуществото на длъжника не 1 могат да бъдат ценени като валидни правни действие, респ. извършването на такива незаконосъобразни действия водели до удължаване на погасителната давност, което било забранено с нормата на чл.113 от ЗЗД. Нямало и имущество на длъжника, което да бъде секвестирано поради което изпълнителното производство следвало да се прекрати на основание чл.433,ал.1, т.5 от ГПК. Поддържа и че когато молбата на взискателя не отговаря на изискванията на закона- да съдържа конкретно посочено имущество, което да бъде запорирано, давността не се прекъсвала. Счита, че съобразно разясненията дадени в ТР №2/2013 г. на ОСГТК по настоящото дело не били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което давността не е била спирана или прекъсвана.

Въззиваемия поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Във отговора на въззивната жалба се излагат следните съображения: решението на СРС било правилно и законосъобразно и следвало да бъде потвърдено, тъй като давността за процесните вземания не била изтекла поради многократното прекъсване с предприети изпълнителни действия. Твърди се, че в процесното изпълнително производство били предприети множество изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД, с които се прекъсвала давността, а именно: налагане на запори на банкови сметки; подаване на молби за справки в НАП за трудово възнаграждение/пенсия и налагане на запор; подаване на молби за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

В т.10 от мотивите на ТР №2/2013 г. на ОСГТК е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен 2 способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Тези задължителни разрешения са доразвити с последващата практика на ВКС, която приема, че прекъсва давността предприемането на изпълнително действие, независимо от обстоятелството дали същото е резултатно или безрезултатно, т.е. давността се прекъсва независимо от обстоятелството дали посредством съответния изпълнителен способ е било осребрено имуществото на длъжника ( виж в този смисъл Решение № 126 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2021 г., III г. о., ГК и Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК). Практиката на ВКС стига дори още по- далеч като приема, че в случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие / в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност се изисква "надлежно указание на органа" и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК. Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности. Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл. 129 ГПК – да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици/ виж в този смисъл Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. По изложените съображения не могат да бъдат споделени доводите изложени във въззивната жалба. Без значение е дали изпълнителното действие е било предприето, респ. дали същото е довело до целения резултат / осребряване на имуществото на длъжника/, защото давността е санкция за бездействието на кредитора, а при положение че кредитора проявява необходимата активност като прави своевременни искания за прилагане на съответните изпълнителни способи или възлагане съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ, то същия не бездейства и няма как вземането му да бъде погасено по давност. Възражението, че съдебния изпълнител е следвало да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1, т.5 от ГПК също е неоснователно. Институтите на прекратяване на изпълнителното производство / найчесто в хипотезата на перемпция/ и на прекъсване на давността са различни и прекратяването на изпълнителното производство няма отношение към прекъсването на 3 давността по чл.116, б.в от ЗЗД, т.е. давността ще се счита за прекъсната дори впоследствие изпълнителното производство да бъде прекратено- виж в този смисъл разясненията на т.3 от ТР №3/2023 г. на ОСГТК.

Давността за процесните вземания е била прекъсвана с извършването на следните действия: : 1./ с разпореждане от 31.08.2018 г. помощник – ЧСИ К.К. е разпоредил налагане на запор върху вземанията на длъжника и на 05.09.2018 г. и е изпратил запорни съобщения до „Централна кооперативна банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, връчени на 11.09.2018 г.; 2./ с молба вх. № 56227/10.10.2019 г. взискателят е отправил искания към ЧСИ за извършване на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника и за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника; 3./ с молба вх. № 28660/08.05.2020 г. взискателят е отправил искания към ЧСИ за извършване на справка в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника, както и за налагане на запор върху установените такива; за извършване на справки в НОИ за действащи трудови договори на длъжника и налагане на запор върху трудовите възнаграждения по установените такива; за насочване на изпълнението върху движимите вещи на длъжника чрез опис и оценка на същите; 4./ с молба вх. № 33739/13.05.2021 г. взискателят е отправил искания към ЧСИ за извършване на справка в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника, както и за налагане на запор върху установените такива; за извършване на справки в НОИ за действащи трудови договори на длъжника и налагане на запор върху трудовите възнаграждения по установените такива; за насочване на изпълнението върху движимите вещи на длъжника чрез опис и оценка на същите; 5/ с молба от 20.02.2024 г. взискателя е поискал да се проучи недвижимото имущество на длъжника и при наличие на такова да се наложи възбрана. От изложеното е видно, че давността по отношение на процесните вземания е била прекъсвана регулярно на основание чл.116,б.В от ЗЗД, поради което същите не са погасени по давност.

Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС и доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

По разноските:

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски за настоящото производство. На основание чл.78,ал.3 и 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ на въззиваемия трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12909 от 30.06.2024 г., постановено по гр. д. № 61334/2023 4 г. по описа на Софийски районен съд, 29-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. чл. 273 ГПК, П. Ф. Ц., ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата от 200 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5