Решение № 232 от 26.09.2022, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Попово, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Г. Стефанова при участието на секретаря И.Д.Б. като разгледа докладваното от М. Г. Стефанова Гражданско дело № 20223520100177 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правна квалификация – чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът-„Т. С.” ЕАД гр.С., твърди в исковата молба, че на 19.05.2021г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. А. Й., М. А. И. и Т. А. Д. за сумата от 1131.68лв., от които 950.90лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., 150.92 лв. законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 12.05.2021г., както и за сума за дялово разпределение за периода м.07.2018г-м.02.2020г. в размер на 29.86 лв., от които 25.48 лв. главница и 4.38 лв. - лихва за периода 31.08.2018г.-12.05.2021г., ведно законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на това заявление било образувано по ч.гр. дело № 594/2021г. по описа на РС- Попово, по което било уважено искането им, и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, предвид на което и с оглед дадените указания от съда предявяват настоящия иск.

Твърди се, че между С. А. Й., М. А. И. и Т. А. Д. и “Т. С.” ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което същите са се обогатили неоснователно за сметка на дружеството, и дължат връщане на онова с което са се обогатили.

Твърди се още, че дружеството изпратило писмо покана за заплащане на задължението, сумите към настоящия момент не били платени.

По силата на нормативните актове /Закон за енергетиката/ С. Й., М. И. и Т. Д. не били изпълнили задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство. В този смисъл, в чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), 1 които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвяли от “Т. С.” АД и се одобрявали от ДКЕВР, и с тях се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ.

Твърди се, че за процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т. С.” АД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007г. на КЕВР.

Въз основа на разпоредби от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър, като сумите за ТЕ, за топлоснабдения имот, били начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Излагат се твърдения още, че за топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от които се установявало, че сумите за топлинна енергия били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.

Предвид това ищеца претендира да се признае за установено, че ответниците му дължат суми по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №594/2021г. по описа на ПпРС, а именно както следва: С. А. Й.- 633.94лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 100.62лв. законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 12.05.2021г., 16.98лв. – главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 2.92лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението; Т. А. Д. - 158.48лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 25.15лв. - главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 0.73лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението; М. А. И.- 158.48лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 25.15лв. - главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 0.73лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание не се явява представител.От пълномощник на дружеството е депозирана молба, в която по същество се излагат доводи за уважаване на исковата претенция.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника -С. А. Й. от гр.П., действаща чрез адв.К.Б. от САК, с който оспорва предявения иск като неоснователен, излагайки подробни доводи и съображения за това.

Редовно призован за с.з., не се явява. От процесуалния представител на ответника е депозирана молба, с която се поддържа депозирания отговор.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника - Т. А. Д. от гр.С., действаща чрез адв.В.С. от САК с който оспорва предявения иск по основание и размер.

2

Оспорва следните твърдения на ищеца: че е потребител на топлинна енергия за стопански нужди; че през процесния период, на посочения адрес била ползвана от ответника каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия; че е ползвател на имота, за който се претендират въпросните суми от „Т. С.” ЕАД; че е ползвател на имот в сграда - етажна собственост; че дължи сумата в общ размер на 188.61 лв., както и че ответника се е обогатил без основание за сметка на ищцовото дружество и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Ответникът счита, че ищеца не доказвал наличие на валидна облигационна връзка (сключен договор), както и че реално е доставил топлинна енергия на процесния адрес, през посочения от него период, както и цената на доставената енергия.

Ответникът твърди, че никога не бил получавал покана от дружеството за сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Получавала била единствено покани за плащане /фактури/, начислени за презюмирано потребление на топлинна енергия на процесния адрес.

Оспорва представените от ищцовото дружество писмени доказателства, в т.ч. и представените извлечения от сметки на ответника, като счита, че същите били неотносими към предмета на спора.

Оспорва, че през исковия период ищцовото дружество доставяло стоки или услуги на процесната стойност, както и че доставяло топлоенергия на адреса, отговаряща на българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа, към исковия период.

Твърди, че имота, за който се претендира парично задължение от дружеството, представлявал самостоятелен обект, и същият не влизал в режима на етажна собственост. В представения от ищеца Протокол на Общо събрание на етажните собственици никъде не било отразено името и подписа на ответника по делото. Предвид на това, счита че същия имал обратно действие, като имота не следвало да се третира, като част от етажната собственост на сградата.

Оспорва, че за процесния период ищцовото дружество е имало валиден договор, сключен с фирмата за дялово разпределение. Представеният договор по делото между „Т.С.“ ЕООД и Етажната собственост с адрес ул. **** (пицария), нямало действие по отношение на „Т. С.“ ЕООД, тъй като ищцовото дружество не било страна по този договор. Не били ангажирани доказателства, че дружеството е встъпило в правата на кредитора „Т.С.“ ЕООД, както и доказателства, че бил налице сключен договор за цесия между ищеца и фирмата за дялово разпределение.

Твърди, че претенцията за лихви за дялово разпределение била неоснователна, тъй като не били представени доказателства, че ответника е изпаднал в забава, относно претендираната за главница за дялово разпределние вземане.

Освен това, претендираната сума била недължима и съгласно чл. 13 на Директива 2006/32/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 05.04.2006г., относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.

Счита също, че за исковия период изобщо не съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция, а с оглед липсата му, не бил извършван отчет на топломера в абонатната станция. Поради същата причина, никога през исковия период не бил изготвен, отчитан и подписан от представител на ищеца и в присъствието на представител на етажната собственост карнетен картон за извършен отчет. Оспорва твърдението на ищеца, че на процесния адрес имало доставка на топлинна енергия, тъй като „Т. С.” ЕАД съгласно нормативната уредба следвало да извършва периодична сертификация на СТИ (абонатните станции), а такава не била извършвана, именно защото на адреса въобще не било имало годно средство за търговско измерване.

3

Твърди още, че за вземането, или част от него била настъпила погасителна давност, поради което правя възражение за недължимост на сумите и на това обстоятелство.

Във връзка с изложените подробни доводи моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен.

Редовно призован за с.з., не се явява. От процесуалния представител на ответника е депозирана молба, с която се поддържа депозирания отговор.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника - М. А. И. от гр.П., действаща чрез адв.К.Б. от САК, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорва следните твърдения на ищеца: че през процесния период, на процесния адрес била ползвана от ответника каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия; че ползвател на имота, за който се претендират въпросните суми от ищеца; че ползвател на имот в сграда - етажна собственост; че дължи сумата посочена в исковата молба, както и че между страните съществуват облигационни отношения във връзка с търговската дейност на ищеца

Твърди, че имота не е топлоснабден и през него не минават тръби на топлинната инсталация на сградата, като в тази връзка представям протокол от 1957 г. с който собствениците на магазини се отделяли в отделна етажна собственост. в тази връзка твърди, че договора за дялово разпределение бил невалиден по отношение на него. По тази причина при сключването на договора с третото лице помагач процесният имот не фигурирал в списъците, нито имал абонатен номер. Твърди, че процесният имот на улица „***** нямал изградена абонатна станция. А на ответника никога не били издавани фактури.

От представените документи било видно, че при проверки на служители на ищцовото дружество, че тръбите били унищожени и не достигали до процесния имот.

Отопление на процесния имот не било предвидено по проект и нямало преминаващи щтрангове. За това обстоятелство ответникът уведомил „Т. С.“ ЕАД, като отговора бил, че на първо място нямало налични проекти за вътрешно-отоплителната инсталация на сградата, както че нямало информация за това на какво основание се претендират процесните суми. С молба ответникът поискал информация от „Т. С.“ ЕООД относно наличието на отоплителна инсталация в имота, но до настоящия момент отговор не бил получен.

Не оспорва ежемесечните отчети, както и стойноста на изравнителните сметки.