Решение № 4008 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4008 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20241100501678 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 60772/07.12.2023 г. от Б. М. Г., ЕГН **********, чрез адв. Я. Н., срещу Постановление от 20.11.2023 г. по изп. № 20237900402367 по описа на ЧСИ Р.М., peг. № 790, район на действие СГС, с което е ЧСИ е отказала да редуцира приетия адвокатски хонорар от сумата от 12 000 лв. на сумата от 200 лв.

Жалбоподателят твърди, че всички задължения по изпълнителното дело са платени в срока за доброволно изпълнение, поради което счита, че не дължи разноски по чл. 10, ал. 1, т. 2 от НМРАВ, а само разноски в размер на 200 лв., на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от НМРАВ.

Взискателят по изпълнителното дело – „Ф.Д.“ АД, чрез адв. В. Б., е депозирал възражение в законоустановения срок, с което заявява доводи за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на частната жалба, като се твърди, че в конкретния случай се дължи адв. хонорар не само за образуване на изп. дело, а и за процесуално представителство, защита и съдействие. По-нататък заявява, че по делото са извършени изпълнителни действия – възбрани и запори, за да се гарантират вземанията на взискателя, като именно запорите на банковите сметки на длъжника са довели до реализиране на плащането на дължимите суми. В тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.

1

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20237900402367 е образувано на 18.10.2023 г. в кантората на ЧСИ Р.М. с peг. № 790 въз основа на Изпълнителен лист издаден на 27.09.2023 г. от СРС, на основание Заповед за незабавно изпълнение /чл. 417 ГПК/ по ч.гр.д. № 49432 от 2023 г. на СРС, 63 с-в, с взискател „Ф.Д.“ АД и длъжник Б. М. Г..

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 31.10.2023 г. чрез адв. Я. Н..

По делото са наложени възбрани на недвижими имоти, собственост на длъжника и запори на банковите му сметки и вземанията му.

На 10.11.2023 г. по изпълнителното дело от запорираната банкова сметка на длъжника в „ПИБ“ АД е постъпила сумата от 230 173,35 лв., с която е погасено цялото задължение.

Сумата е постъпила в срока за доброволно изпълнение.

С молба от 14.11.2023 г. взискателят чрез своя процесуален представител е претендирал адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 12 000 лв., като е представил договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане за тази сума.

С разпореждане от 14.11.2023 г. ЧСИ е приела този адвокатски хонорар.

С молба вх.№ 55547/16.11.2023 г. длъжникът е поискал да се редуцира адвокатския хонорар до 200 лв. само за образуване на изпълнителното дело, както и да се прекрати изпълнителното дело.

С обжалваното постановление от 20.11.2023 г. ЧСИ е отказала да редуцира хонорара, както и да прекрати делото.

Постановлението за отказ е връчено на длъжника на 23.11.2023 г.

На 24.11.2023 г. от запорираната сметка на длъжника в „ПИБ“ АД е постъпила цялата дължима сума за адвокатски хонорар в размер на 12 000 лв., заедно с пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за събрано вземане. Това плащане е придружено с молба от 24.11.2023 г., с която длъжникът моли да се приключи изпълнителното дело, както и да се вдигнат всички обезпечителни мерки.

С разпореждане от 27.11.2023 г. изпълнителното дело е приключено поради плащане на цялата дължима сума, както и разноските по изпълнението, което е връчено на страните. В съобщението до длъжника за приключване на делото подробно са описани всички суми по изпълнителното дело. Никоя от страните не го е обжалвала, поради което е влязло в законна сила. Към момента на издаването му сумата от 12 000 лв. е запазена по сметката на ЧСИ, предвид че постановлението за приемане на тези разноски не е влязло в сила, тъй като е връчено на длъжника на 23.11.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, 2 подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от адвокат В. Б., като е претендирано възнаграждение в размер на 12 000 лв., но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.

Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в минимален размер от 200 лв. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва 3 възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, а и сумата е платена в срока за доброволно изпълнение, както и че участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ М. възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.

На последно място, неоснователно е възражението на взискателя, че му е дължимо и адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. - за водене на изпълнителното производство, доколкото, след събиране на цялото вземане в срока за доброволно изпълнение, не се налага извършването на следващи процесуални действия от процесуалния представител на взискателя, /извън подадената молба по чл. 426 от ГПК/, свързани с принудителното изпълнение, които да обосновават приложението на т. 2 на чл.

10 от Наредба № 1/2004 г.

Като законна последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА по жалба на Б. М. Г., ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело № 20237900402367 по описа на ЧСИ Р.М. с рег.№ 790 на КЧСИ, Постановление от 20.11.2023 г., с което ЧСИ е отказала да редуцира приетия адвокатски хонорар от сумата от 12 000 лв. на сумата от 200 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „Ф.Д.“ АД по изпълнително дело № 20237900402367 по описа на ЧСИ Р.М. с рег.

№ 790 на КЧСИ до размера на сумата от 200,00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4