Решение № 2384 от 22.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2384 гр. Бургас, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. С. като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120106253 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на З. В. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б******, чрез адв. А.Т. от БАК, срещу П. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*****, с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да премахне извършени от него преустройства в двуетажната сградата, находяща се на адрес: гр. Б*****, с идентификатор *********** по КК и КР на гр. Бургас СМР, изразяващи се в: 1/ преграждане на достъпа до стълбищната клетка на сградата, 2/ преграждане на част от стълбището, с което е усвоено към жилището на втория етаж; 3/ преграждане и усвояване на част от “покривната тераса” на сградата, към част от подпокривното пространство; 4/ поставяне на метален навес върху част от покрива на сградата, както и 5/ да осигури на ищеца свободен и безпрепятствен достъп до покрива на сграда.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик собственик на самостоятелен обект в партерния етаж на двуетажна сграда, находяща се на адрес: гр. Б*****, представляваща сграда с идентификатор *********** по КККР на гр.Бургас, ведно с идеални части от дворно място, придобити по силата на Нотариален акт № * том. *, рег №*, нот.д. №* от 02.08.2019г. на нотариус С. Д., рег. № 250 в регистъра на НК.

Твърди се, че ответникът се явява наследник на В. П. М. и М. И. М.а и се легитимира като собственик са втория етаж на същата сграда, ведно с обособеното в подпокривното пространство на сградата таванско помещение, първоначално придобити от наследодателите по силата на Нотариален акт № *, том *, нот.д. № * от 06.02.1997г. на държавен нотариус С.

Д.. Тъй като сградата е на два етажа – първи (партерен) етаж – собственост на ищцата и втори – собственост на ответника, се твърди, че е налице етажна собственост. Над втория етаж посочва, че конструктивно е оформена покривната част, която се състои от съществуваща открита тераса и таванска стая в южната част, както и долепена до нея 1 покривна конструкция с покритие от керемиди, обособяваща обема под нея като подпокривно пространство. Също така, за вход до втория етаж е обособено външно стълбище, което води и до покрива на сградата. Твърди се, че стълбищната клетка и покрива се явяват обща част, като ответникът е извършил незаконни преустройства и е ограничил достъпа на ищеца до част от двора и до общите част и покривната тераса на сградата.

Посочва, че външното стълбище ведно с част от дворното място е затворено посредством масивна врата, поставена в най-ниската му част с лице към улицата, като по този начин е приобщено за ползване изцяло към обекта на ответника. Затова за да излезе на общата “покривна тераса”, трябвало да премине през незаконосъобразно преустроено като антре част от стълбището. Всички тези преустройства са били изградени и поддържани от ответника. Затова се иска премахването на съответните прегради, метален навес и осигуряване на достъп до покрива на сградата. Ангажирани са писмени доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди се, че ищцата и нейните праводатели никога не са имали достъп до стълбищната клетка на сградата, която винаги е обслужвала втория етаж. В този смисъл се сочи, че не е налице преграждане на част от стълбищната клетка и усвояване на част отстълбището, нито ограничаване на достъпа до покрива, като същото не се явява обща част. Посочва още, че преди години, преди ищцата да стане собственик на първия етаж, входът към първия етаж е бил осъществяван под въпросната стълбищна площадка, но е бил изместен отпред, директно откъм ул. *** и ищцата продължава да ползва обекта за търговски нужди, независимо от жилищния му характер. По отношение на откритата тераса се твърди, че същата не е била предназначена за ползване от всички собственици и практически това е невъзможно, доколкото подходът към нея винаги се е осъществявал от вътрешно дървено стълбище намиращо се във вестибюла на втория етаж от сградата. Оспорва се, че от ответника са извършени преустройства, като по отношение на двора на сградата и извършени там пристройки и разширения между страните е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 5404/2020 г. на БРС. Твърди се, че всички извършени преустройства в сградата съществуват от десетилетия и са направени от тогавашните собственици, поради което се иска предявените негаторни искове да бъдат отхвърлени. Ангажирани са доказателства.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 109 от Закон за собствеността.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С оглед дадените разрешения в т.1 на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.

Съдебната практика последователно приема, че ищецът носи тежестта да докаже и обстоятелството, че именно твърдяното в исковата молба неоснователно въздействие, което ответникът е извършил, ограничава, смущава или препятства възможността му да използва пълноценно имота си според неговото предназначение. Ако действията на ответниците са 2 основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, както и ако въпреки неоснователността на действията същите не създават пречки на титуляра на вещното право, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените по см. на чл. 50 ЗС и поради това, са недопустими, е конкретна по всяко дело.

В случая не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че ишцата З. В. Ж. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********** по КК и КР на гр. Бургас, с административен адрес гр. Б*****, с площ от 70.23 кв.м., съответстващ на първо ниво на сградата, както и на 59/220 кв.м. ид.ч. от поземления имот с идентификатор **** по КК и КР на гр. Бургас.

Не се спори, че ответникът П. В. М., като единствен наследник на М. И. М.а, се легитимира като собственик на втори етаж от построената двуетажна масивна жилищна сграда, както и цялото подпокривно пространство, с обособено в него едно таванско /складово/ помещение, както и на 59 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е изградена сградата, съгласно нотариален акт № *, том *, дело № * от 06.02.1997г. на Нотариус С. Д..

От показанията на разпитаните по делото свидетели А. П. и Я. Ж. се установява, че входът за втория етаж на къщата е посредством външно стълбище, като от първия етаж няма достъп до него. Свидетелите посочват, че преди години, когато са били живи родителите на ответника, е имало вход към къщата от ул. ***, който впоследствие е бил затворен, поради допълнително застрояване от тази страна на сградата. Свидетелят П., който е бил собственик до 2000г. на долния етаж - ползван за ресторант, уточнява, че до горния етаж и таванското помещение се е стигало посредством стълбище от железобетон.

По делото е прието заключението на вещото лице М. А., от което се установява, че процесната сграда е масивна, тухлена, със стоманобетонна конструкция и носещи стени.

Състои се от нулев (първи) етаж, втори жилищен етаж с таванска конструкция – стоманобетонна плоча, частичен трети етаж и подпокривно пространство с тераса. Входната зона е оформена като преддверие на ниивото на тротоара с две входни врати – към търговския обект на първи етаж и към двор, от който с външна стълба е достъпен втори етаж. Достъпът до жилището на втори етаж е през оформен маломерен вътрешен двор и външна стоманобетонна Г-образна (повита) стълба. Частичният трети етаж съдържа едно помещение с балкон и заема пространството на югозапад към страничната граница със съседната сграда, а в останалата част към улицата подпокривното пространство се ползва за складови нужди. Над част от покривната тераса е изпълнен метален навес, покрит частично с дървена конструкция и частично с поликарбонат, и ограден над масивните парапети с метална дограма.

В резултат на извършения оглед вещото лице е установило, че достъпния от ул. „***“ вътрешен двор обслужва единствено жилището в обема на втори и трети етажи. От този двор посредством подвижна стълба е възможно качване на плоския покрив над помещения на първи етаж. Достъп до покривната тераса на трето ниво е възможен единствено през вътрешната дървена стълба в салона на жилището на втори етаж, който салон е функционално свързан с останалите помещения в това жилище. Експертът е дал заключение, че салонът не е обща част, която да обслужва и друг самостоятелен обект извън жилището, а се касае за един самостоятелен обект на две нива. Така нареченото „антре“ на нивото на втори етаж, непосредствено достъпно от външната стоманобетонна стълба, според вещото лице е видимо старо строителство с монтирана дървена дограма със същата изработка, както в останалата част на жилището, без следи от извършвани преустройства със съвременни материали, с които антрето да е приобщено към жилището.

Експертизата установява, че покривната тераса над първи етаж е достъпна за ревизия 3 и ремонт. Външната стълба (описана като стълбище от ищцата) води до входа на втория етаж, но не и до покрива на сградата.

При изслушване на заключението в съдебно заседание са направени уточнения, че в Община Бургас няма запазен архитектурен проект, не може да се установи с точност кога са правени пристроявания и покривания, като дограмата е видимо стара и от използваните материали може да се заключи, че няма нови СМР.

При така очертания правен спор и съобразно приетите доказателства, съдът приема, че не се установяват предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на предявените кумулативно съединени негаторни искове. Ищецът носи тежестта да докаже обстоятелството, че именно твърдяното в исковата молба неоснователно действие или бездействие на ответника ограничава, смущава или препятства възможността му да използва пълноценно имота си според неговото предназначение.

В случая не е установено “завземане” на общи части, с което да се нарушава правото на собственост на ищеца. Тук следва да се посочи, че само от обстоятелството, че един строеж или преустройство е извършено без строителни книжа (в нарушение на изискванията на ЗУТ), не е достатъчно основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Липсата на строително разрешение е факт с административноправно значение, подлежащ на санкциониране по реда на чл. 225 или чл. 225а от ЗУТ от специализираните контролни органи в защита на обществения ред. Дори и да е налице такова, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че незаконният строеж или преустройство обективно причинява някакво конкретно, пряко и реално смущаване на неговото право на собственост, надхвърлящо обикновените ограничения по чл. 50 ЗС (напр. създава опасност от срутване, предизвиква течове, компрометира носещата конструкция, спира достъпа на светлина или въздух до неговия самостоятелен обект), каквото доказване понастоящем не е проведено.

По делото е недоказано твърдението за преграждане на достъпа до стълбищната клетка на сградата и преграждане на част от стълбището, което да е усвоено към жилището на втория етаж. От заключението на приетата и ценена от съда като пълна и обективна съдебно-техническата експертиза се установява, че твърдените преустройства и заграждения обективно не съществуват на място. Според вещото лице в процесната сграда изобщо не съществува обособена „стълбищна клетка“ в техническия и архитектурен смисъл на понятието. Твърдяното от ищцата „антре“, за което се поддържа, че е оформено чрез незаконно заграждане и усвояване на част от стълбището, представлява оригинално изпълнено старо строителство с автентична дървена дограма, съответстваща по вид и изработка на цялостната сграда от момента на нейното първоначално изграждане. В сградата липсват следи от извършвани строително-монтажни работи със съвременни материали — няма премахване или изпълнение на нови стени, нито изместване на врати и прозорци. По делото не се установява ответникът да е предприемал строителни намеси по стълбището или че е променял неговата конфигурация, респ. да поддържа противоправно положение, което създава пречки за ползването на имота на ответника. Доколкото стълбището и площадката обслужват изключително и само самостоятелния обект на ответника, те не притежават характеристиката на общи части спрямо останалите самостоятелни обекти в сградата, които разполагат със свой независим подход. При тези факти, следва да се приеме, че не е налице соченото от ищеца нарушение и предявените първи и втори негаторен иск подлежат на отхвърляне.