Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 22.12.2020, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 561/2020
Вид
Решение № 276
Подписан
22.12.2020
Състав
Дора Димитрова Михайлова, Евгения Тодорова Генева, Росина Николаева Дончева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 17 · Закон за устройство на територията
  • чл. 19 · Закон за устройство на територията
  • чл. 200, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София , 01.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Дора Д. Михайлова

Евгения Т. Генева

Росина Н. Дончева като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20201800500561 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 63/05.05.2020 г. по гр. д. № 381/2018 г. по описа на РС – гр. С. са отхвърлени предявените от Б. К. С. , И. С. Н. , починала в хода на въззивното приозводство, продължило с участие на наследниците й по закон М.П.К. и С. П. Д. , срещу Сдружение „С.Д.

Р.С.“ искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение на 50 кв. метра, представляващи западната част на поземлен имот ПИ с идентификатор *** по КК и КР на град С..

С решението е отхвърлен и предявеният от Б. К. С. срещу Сдружение „С.Д. Р.С.“ иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът Б. К. С. е собственик на основание давностно владение на гараж с идентификатор *** с площ 14 кв. м., построен в ПИ с идентификатор ***, като е отхвърлен и предявеният от И. С. Н. , починала в хода на въззивното приозводство, продължило с участие на наследниците й по закон М.П.К. и С. П. Д. , срещу Сдружение „С.Д. Р.С.“ иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение (и законово наследствено правоприемство от 1

П.П.Н.) на гараж с идентификатор *** с площ 12 кв. м., построен в ПИ с идентификатор ***.

С решението в тежест на ищците са възложени разноските по делото.

Окръжният съд е сезиран с въззивна жалба от ищците с оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд. Поддържат, че районният съд тълкувал превратно събраните гласни доказателства, поради което неправилно отрекъл в полза на ищците да е възникнало правото на собственост върху спорните гаражи чрез продължило повече от десет (близо петдесет) години спокойно, явно и непрекъснато владение. По отношение дворното място считат, че е налице хипотезата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ и затова ограничението на чл. 19 ЗУТ в случая не намирало приложение. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по съществото на спора, с който исковете са бъдат уважени.

Въззваемата страна оспрова въззивната жалба с искане за потвърждаване на решението на районния съд.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лица, с интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

С констативен нотариален акт № 7, том ІА, рег. 179, дело № 7 от 2002 година на нотариус Сп. Хаджиангелов, с район на действие района на РС – гр. С., ответникът е признат за собственик въз основа на влязло в сила съдебно решение на поземлен имот с площ от 779 кв. м., представляващ по регулационния план на град С. от 1987 година имот пл. № 1334, от който е образуван парцел ХІ в кв. 61, при съседи от изток и запад - улици, от юг – терен за обществено жилищно строителство, и от север - парцели Х-1332, 1333 и ХІІІ-1335. Видно е от комбинирана скица от 03.04.2018 г., издадена от община С., че към настоящия момент този имот е с идентификатор 654231.906.492 по КК и КР на град С., като спорната част от мястото с площ 50 кв. м. е онагледена върху тази скица – най-западната част от имота, върху която са построени процесните гаражи.

Със заповед № Р-88 от 28.12.2001 година на областния управител на С. област е наредено отписване от актовите книги за държавна 2 собственост имот пл. № 1334 с площ от 779 кв. м., включен в парцел ХІ – 1 334 с 533 кв. м., в улици с 233 кв. м., нереализирани по плана, и в парцел XIII с 13 кв. м., находящ се в кв. 61 по плана на града. В заповедта е удостоверено, че сградите върху терена са отписани от актовите книги за държавна собственост със заповед № Р – 63/27.07.2001 г. на областния управител на С. област. Този имот е бил актуван с акт за държавна собственост № 5106/28.12.1992 година.

От събраните в производството пред районния съд гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. и В., които като правдиви и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че в края на шестдесетте години ищецът Б. К. С. и П.П.Н. изградили върху спорната част от 50 кв. м. от земята два гаража от дървена конструкция с едноскатни дървени покриви и интернитови плоскости.

От момента на изграждането им до завеждане на иска ищецът Б. К. С. ползвал гараж с идентификатор *** с площ 14 кв. м., а П.П.Н. - гараж с идентификатор *** с площ 12 кв. метра.

През целия период от края на шестдесетте години до 2018 г. ищците непрекъснато и безпрепятствено ползвали описаните гаражи - без ничие противопоставяне на достъпа им до гаражите.

С жалба до община С. вх. № 147-79/14.12.2017 г. ответникът е поискал от общината извършване на проверка относно законността на построените от ищците без съгласие на ответника гаражи. В хода на проверката са съставени констативни актове № № 5 и 6 от 25.04.2018 г., в които е отразено, че гаражите са построени „по стопански начин“ – без строителни книжа, без съгласие на собственика на земята, отразено е, че са изцяло от дървена конструкция с едноскатен дървен покрив, покрит с интернитови плоскости. В констативните актове е посочено, че се слага началото на административно производство за премахване на незаконните строежи по реда на чл. 225 ЗУТ.

От показанията на свидетеля О., разпитан в производството пред районния съд, се установява, че преди 10 години между Б. К. С. и П.П.Н., от една страна, и ответника, от друга, се водили преговори за закупуване от ищците на част от имота на ответника, за който е съставен нотариален акт № 7, том ІА, рег. 179, дело № 7 от 2002 година на нотариус Сп. Хаджиангелов, с район на действие района на РС – гр. С..

От заключенията към основната и допълнителната съдебнотехническа експертиза на вещото лице К. Масларска, изслушани в 3 производството пред районния съд, и устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание се установява, че всеки от гаражите представлява паянтова постройка, изградена без строителни книжа, като терена, върху който се намират, попада в разширение за улица.

Вещото лице обосновава извод, че гаражите не са допустим строеж, тъй като попадат в разширение на улицата, предвидено за паркинг, а гараж *** с площ 14 кв. м. затваря излаза на УПИ ХVІІІ за трафопост. Съгласно заключението според регулационния план на града, действал в периода 1955 г. – 1964 г., спорната част от имот с идентификатор *** попада в имот пл. № 1106, отреден за блоково жилищно строителство. Имотът по разписен лист е записан на д – р Бохар Исак Давид, а впоследствие – като поликлиника.

Съгласно плана от 1978 г. процесната част от имота попада в имот пл.

№ 1 334, който е отреден от изток за парцел XI в кв. 61, а от запад – за разширение на улицата за обръщало. Именно в този участък, отреден за обръщало, попадат и спорните 50 кв. метра. Имот пл. № 1 334 по разписен лист е записан на ДСФ „Р.с.“. От север този имот граничи с имот пл. № 1335, записан на ищеца Б.С. – сега имот с идентификатор ***. По регулационния план за централната градска част, одобрен с решение № 2007 от 2007 г. на ОС – гр. С., частта от имота с идентификатор ***, в който са изградени гаражите, заключена между имоти с идентификатори ***,

***, улица „Ш.“ и имот с идентификатор ***, попада в разширение на улица „Ш.“ за паркинг. Процесната част от имот с идентификатор *** граничи от север с УПИ XVIII, отреден за трафопост, от изток – с УПИ VIII – 90 в кв. 61, от юг– с УПИ IX, отреден за пететажна жилищна сграда.

При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на районния съд е валидно и допустимо. По отношение произнасянето по иска за собственост върху спорната част от 50 кв. метра от имот с идентификатор ***, граничеща от север с УПИ XVIII, отреден за трафопост, от изток – с УПИ VIII – 90 в кв. 61, от юг – с УПИ IX, отреден за пететажна жилищна сграда, решението е правилно.

4

Ищците не са придобили спорната част от 50 квадратни метра на основание давностно владение, започнало през 1968 година, по следните съображения.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Закона за плановото изграждане на населените места от 1949 г., отменен през 1973 г., забранява придобиването по давност на части от парцели с размери (по повърхност и лице), по-малки от предвидените в закона. Съгласно чл.

59, ал. 1 от Закона за териториалното и селищно устройство от 1973 г.

(отм. 2001 г.) забранява се придобиването по давност на реално определени части от парцели - имоти, включени в границите на дворищно- регулиционните планове на населените места. След изменението на чл. 59 от ЗТСУ (ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г.) няма забрана за придобиване на реална част от парцел в случаите, когато частта се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28 от ЗТСУ (за образуване на повече на брой самостоятелни парцели, за упълномеряване с части от съседен парцел, за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти, каквато хипотеза в случая не е налице), а оставащата част отговаря на изискванията за мининални размери по площ и лице на парцела или също се присъединява. В периода след 31.03.2001 г. също е налице възможност реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ да бъде присъединена към съседен имот чрез придобиване на правото на собственост на основание правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ, но само, ако двата съседни имота са неурегулирани.

Горното изключение е установено в разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, която е приложима само при неурегулирани съседни поземлени имоти в урбанизирана територия, а не и при урегулирани имоти, какъвто и този, в който попадат спорните 50 кв. м., и имота, собственост на ищеца Б.С.. Тези положения са намерили израз в съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. на първо г. о., решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на първо г. о., решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на второ г. о. и решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на второ г. отделение.

В тази част изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния съд в обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските, понесени по иска за дворното място.

Въззивният съд намира, че в полза на ищците е възникнало право 5 на собственост върху процесните гаражи на основание давностно владение, като фактът, че същите представляват незаконен строеж, по отношение на който е започнала административна процедура по премахване, е без значение за възникване и съществуване на това право – то ще съществува до момента на фактическото премахване на гаражите.

Процесните гаражи са изградени върху дворно място, собственост на ответника. Тъй като за построяването им няма учредено право на строеж от собственика на земята към датата на изграждането им в края на шестдесетте години, на основание чл. 92 ЗС тези постройки са станали собственост по приращение на собственика на дворно място, независимо от това кой ги е построил.

Както бе посочено по-горе, от момента на изграждането им до завеждане на иска ищецът Б. К. С. непрекъснато и безпрепятствено, без ничие противопоставяне на достъпа, ползвал гараж с идентификатор *** с площ 14 кв. м., а П.П.Н. - гараж с идентификатор *** с площ 12 кв. метра. При безспорно установения факт, че явното владение на ищците, установено с построяване на гаражите, е продължило без прекъсване и без ничие противопоставяне от този момент до предявяване на исковете, следва да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС.

По тези съображения в обсъжданата част решението на районния съд подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови нов акт по същество, с който предявените искове относно правото на собственост върху гаражите да бъдат уважени.