Решение № 4727 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4727 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100511921 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 11673/04.07.2023 г. по гр. д. № 3906/2022 г. по описа на СРС, 153 състав Е. И. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 705,05 лева, представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. ******* аб. № *******, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 85,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 14.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 241,69 лева разноски по делото като е отхвърлен иска за главница за доставена от дружеството топлинна енергия за разликата над присъдената сума 705,05 лева до пълния предявен размер от 1606,38 лева, иска за мораторна лихва върху тази главница за разликата над присъдената сума от 85,11 лева до пълния предявен размер от 323,20 лева и за периода 15.07.2019 г. – 14.09.2020 г., както и предявените срещу Е. И. К. искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане 1 на сумите от 8,49 лева, представляваща главница за такси за дялово разпределение през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. и 2,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. – 14.01.2022 г. С решението са отхвърлени и исковете, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.

Д. А. искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1606,38 лева, представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. ******* аб. № *******, 323,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.07.2019 г. до 14.01.2022 г., 8,49 лева, представляваща главница за такси за дялово разпределение през периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. и 2,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за периода 31.01.2019 г. – 14.01.2022 г., а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на С. Д. А. сумата от 494,01 лева – разноски по делото.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени по отношение на Е. И. К., е постъпила въззивна жалба вх. № 229369/14.08.2023 г., подадена от особения й представител адв. С. С., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че по делото няма данни да е приела наследството на А.И.Ч., която е нейна баба, поради което и не било установено по делото, че е налице облигационно правоотношение между нея и ищеца. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 263451/25.09.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

Производството по гр.д. № 3906/2022 г. по описа на СРС, 153 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Е. И. К. и С. Д. А., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че Е. И. К. и С. Д. А. са собственици при равни дялове на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *******, абонатен № ******* и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. *******, абонатен № *******. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2019 – 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 3212,77 лева. Поддържа, че за периода от 15.07.2019-14.01.2022 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 646,40 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 16,99 лева – главница за периода от м. 09.2019 г. до 3 м. 04.2021 г., както и 8,85 лева – лихва за периода от 12.2018-04.2020 г. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумите съобразно дяловете си в собствеността на топлоснабдения имот, ведно със законната лихва върху главниците. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на Е. И. К., с който заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че исковете са недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответниците, тъй като по делото не били представени доказателства, че А.И.Ч. е била собственик на недвижимия имот. Установявало се единствено, че тя е починала на 03.11.1993 г. Въз основа на изложеното оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните. Оспорва също така, че е сключен договор за дялово разпределение, както и че имотът е бил топлоснабден. Освен, че не били представени доказателства за това, че е топлоснабден, бил представен Акт за изключване на отоплението и топлата вода с дата 04.11.1996 г. и отчети. Не било извършено заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот, нямало одобрени строителни книжа, липсвал и протокол за подмяна на топломера, отчитащ доставената топла вода в процесния имот. Оспорва, че измервателните уреди са сертифицирани, както и че реално е доставена топлинна енергия, чиято стойност се претендира. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С обжалваното решение съдът, като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, е приел, че исковете са основателни до установените размери. В мотивите си районният съд е приел, че между ищеца и Е. К. съществува облигационно правоотношение, по силата на което за ответниците е възникнало задължение да заплати доставената в исковия период топлинна енергия, както обезщетение за забава.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

4

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, както и че ответниците са изпаднали в забава за плащане на дължимите суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

От събраните по делото доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № 26, т. II, от 05.04.1977 г. А.И.Ч. е придобила право на собственост върху апартамент № 33, ж.к. ******* Видно от Удостоверение от Столична община – район Люлин № Л-424/04.02.2011 г. е, че бл. 323, вх. А, Б, В, Г, Д и Е ж.к.

Люлин е идентичен с бл. 33-38, ул. 309. Установява се от приетото по делото Удостоверение за наследници от 05.05.2022 г. е, че А.И.Ч. е починала на 07.03.1993 г. и е оставила като наследници по закон Е. И. К. и С. Д. А..

Следователно и по силата на закона между „Топлофикация София“ ЕАД и Е. К. е възникнало облигационно правоотношение, в съдържанието на което е включено задължение на ищеца да достави топлинна енергия, а за ответницата - задължение да заплати нейната стойност. Направеното с въззивната жалба възражение, че Е. К. не е приела наследството на баба си 5

А.И.Ч., е преклудирано, доколкото не е заявено с отговора на исковата молба, поради което и не може да бъде разглеждано от въззивния съд, доколкото при липсата на изрично въведено твърдение в първоинстанционното производство, за ищеца не е възникнало задължение да ангажира доказателства във връзка с приемане на наследството, както и за провеждане на производство по чл. 51 от Закона за наследството. Освен това, по делото са приети като доказателства приходни касови ордери (лист 67-71 от първоинстанционното дело), от които се установява, че Е. К. е извършвала плащания, свързани със собствеността върху апартамент в бл. 323 в ж.к.

Люлин в качеството й на етажен собственик, поради което дори да е допустимо направеното възражение с въззивната жалба е и неоснователно, доколкото от обстоятелствата по делото се установява, че ответницата е приела наследството чрез конклудентни действия.

Следователно и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 153 състав, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.