Решение № 822 от 28.02.2024, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 822

Пазарджик, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Членове:

ЕВА ПЕЛОВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ЗДРАВЕНА ВАЛЕНТИНОВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ кнахд № 20237150701207 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуален представител юрк. П. И. срещу Решение № 451/08.11.2023 г., постановено по НАХД № 857/2023 г. на Районен съд – Пазарджик. Решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. По-конкретно, касационният жалбоподател сочи, че в процесния случай не може да бъде приложено изискването за пропорционалност и чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Поддържа се, че целта е държавите-членки да установят контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на национални разпоредби, установени във връзка с таксуването на превозни средства за използване на пътна инфраструктура. По тези и други, изложени в жалбата, съображения се моли за отмяна на оспореното решение като неправилно, като се постанови нов акт по съществото на спора, с което процесният ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. П. И..

Ответникът – „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД, чрез адв. Б. С., в писмена защита излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила като правилно решението на въззивния съд. Претендира се адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С оспореното пред настоящата инстанция решение Районен съд – Пазарджик е отменил като незаконосъобразен ЕФ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ответника по касационната жалба на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 13.03.2021 г. в 16:58 часа е установено нарушение № ВЕ41Е2АЕ8С9В7С3ВЕ053041F160A6ЕАС с ППС влекач Волво ФХ, per. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса 44 000 в община Пазарджик, за движение по път І-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му. Собственик/ползвател на процесното ППС е дружеството-жалбоподател. Независимо от наложеното наказание дружеството дължи заплащане и на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119, 00 лв.

Съдът е счел, че събраните по делото доказателства водят до извода за съставомерност на санкционираното нарушение доколкото е налице неизпълнение на нормативно установеното задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за ползвателя на ППС за установяване размера и заплащане съответната такса за преминаване на ППС по платената пътна мрежа. Предвид определяне на имуществената санкция в абсолютен размер, независимо от характера и тежестта на нарушението, Районният съд е извел извод за противоречие на наложената санкция с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Същата се ползва с директен ефект с оглед неправилното транспониране на Директивата. Следователно, българските юрисдикции са длъжни при определяне на наказание за този вид административни нарушения да спазват заложените в Директивата критерии за прилагане принципа на пропорционалност при определяне на наказанията.

С оглед всичко изложено по-горе и като е съобразил, че дължимата тол такса за процесния пътен сегмент, за който не е подадена тол декларация, едва ли би надвишила сумата от 1,66 лв., въззивният съд е приел, че процесният ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен. Мотивиран така, съдът е постановил акта си.

Решението е правилно.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.

Електроният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 167а от ЗДвП е регламентирана процедурата, чрез която Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси, като в чл. 167а, ал. 2 са посочени правомощията на служителите в Агенция „Пътна инфраструктура“, както и актовете, които могат и следва да издава контролните органи при упражняване на правомощията си. В чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП изрично е предвидено, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. В този смисъл докладът от електронната система е отразявал обстоятелството, че ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, като на посочените във фиша дата, час и място е било засечено на път І-8, км. 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което преминаване нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.

При издаване на процесния електронен фиш е спазена изискуемата писмена форма за валидност на акта, като същият съдържа всички изрично и изчерпателно изброени реквизити, посочени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и е издаден съгласно утвърдения от Агенция „Пътна инфраструктура“ образец, като задължителен негов елемент не е включена дата на издаване.

Съответни на фактическата установеност са приложените правни основания - чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за собственика, като в процесния електронен фиш се съдържат данни за собственика на ППС. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението на собственика на ППС по допускане на движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП – в случая такса за изминато разстояние (тол такса). Адресат на електронния фиш, респективно административнонаказателно отговорното лице, е собственикът на ППС. Същият подлежи на санкция на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а ал. 2, т. 3 ЗДвП, съгласно които собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от същия, се наказва с глоба в размер 2 500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2 500 лева.

Настоящият състав споделя изводът на районния съд, че при издаване на ЕФ неправилно органът е взел решение, че за това нарушение следва налагане на санкция в процесния размер, тъй като същият е в противоречие с изискването за съразмерност и основни принципи на правото на Европейския съюз. В конкретния случай, правилно районният съд е посочил, че от приложените по делото доказателства не се установява никакво плащане, за да се съпостави неплатеният размер с размера на санкцията. По делото не е налична информация за размера на дължимата, но не платена пътна такса. Направеното изчисление в общодостъпния електронен калкулатор в сайта TollPass.bg е показал, че дължимата такса за преминаване на процесното МПС по 10 километровия път Пазарджик – с. Мало Конаре, на който пътен участък се намира процесното място на нарушението (мястото, на което е стационарната контролна точка 10402) е 1,66 лв. Иначе казано за установеното чрез заснемане движение през стационарната контролна точка на мястото на нарушението – път І-8, км. 196+643, паричното задължение е в размер на 1,66 лв. В мотивите на решението, районният съд е отбелязал, че в санкционната норма законодателят е предвидил само твърд размер на санкцията, което прави невъзможна и индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, например размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване. В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия, една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Според заложеното в т. 54 на Решение от 05.07.2007 г. на Съда Европейския съюз (първи състав), административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. Именно според цитираната разпоредба задължение на препращащата юрисдикция е да прецени в светлината на предходните съображения дали предвидените от националното законодателство санкции, приложими в случая, са съразмерни. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер.