Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2815 от 13.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 194/2026
Вид
Решение № 2815
Подписан
13.07.2026
В сила
13.07.2026
Състав
Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2815 гр. Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20263110100194 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица", бул.

„Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център „България", представлявано от управителя И.М.Ш., срещу В. А. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 146 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 286 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 646/2025 г. по описа на Районен съд – Тервел, а именно: 3 750,00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ************* г.; 627,40 лв. – договорна лихва за периода от 03.02.2025 г. до 06.10.2025 г.;

47,67 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.03.2025 г. до 06.10.2025 г.; 145,05 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 03.02.2025 г.; 13,05 лв. – обезщетение за забава по договора за поръчителство, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.10.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и в уточняващата молба от 19.01.2026 г. се твърди, че на 03.02.2025 г. ответникът е сключила от разстояние по реда на ЗЕДЕУУ Договор за потребителски кредит № 3122175 с „Кредисимо" ЕАД за главница от 3 750,00 лв., след предоставяне на изискуемата преддоговорна информация, ОУ и СЕФ по електронен път.

Едновременно с това ответникът е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с ищцовото дружество, обезпечаващ задълженията й по кредита, като е имала и алтернатива за необезпечен кредит. Ищецът твърди, че на 14.10.2025 г. е погасил задължението на ответника към Кредисимо ЕАД и встъпил в правата на кредитора по чл. 146 ЗЗД, поради което е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 646/2025 г. на РС – Тервел.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирала отговор на исковата молба.

С определение № 5521/09.04.2026 г. съдът е обявил проекта си на доклад по делото 1 за окончателен, приел е представените с исковата молба писмени доказателства – Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за потребителски кредит № ************* г., Приложение № 1 към него, Договор за поръчителство от 03.02.2025 г., Стандартен европейски формуляр и разпечатка от електронна поща – и е указал на ответника последиците от неподаването на отговор и неявяването в първото заседание по чл. 238 ГПК.

В проведеното на 12.06.2026 г. открито съдебно заседание ответникът, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, като с молба, депозирана на 11.06.2026 г., заявява, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставка за постановяването му е ответникът да е бил своевременно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и от данните по делото да може да се направи извод за вероятна основателност на иска.

В случая посочените предпоставки са налице. Ответникът не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като книжата по делото са й връчени редовно и тя е уведомена за последиците по чл. 238 ГПК с определение № 5521/09.04.2026 г.

Ответникът не се явява в първото по делото заседание, за което е редовно призована, и не е направила искане то да се гледа в нейно отсъствие. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. От приетите по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № ************* г., Приложение № 1, Договор за поръчителство от 03.02.2025 г., СЕФ и удостоверение за погасени задължения от Кредисимо ЕАД – може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, а предявените искове следва да бъдат уважени в предявения им размер.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в настоящото исково производство в размер на 227,84 евро /двеста двадесет и седем евро и осемдесет и четири цента/, от които 43,77 евро – платена държавна такса по гр.д. № 194/2026 г. на РС – Варна, и 184,07 евро – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 646/2025 г. по описа на Районен съд – Тервел, в размер на 90,96 евро /деветдесет евро и деветдесет и шест цента/, от които 39,83 евро – платена държавна такса, и 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК

*************, срещу В. А. Й., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 146 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 286 ЗЗД, че В. А. Й. дължи на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД следните суми: 1 917,34 евро – главница по Договор за потребителски 2 кредит № ************* г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 320,78 евро – договорна лихва за периода от 03.02.2025 г. до 06.10.2025 г.; 24,37 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.03.2025 г. до 06.10.2025 г.; 74,16 евро – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 03.02.2025 г.; и 6,67 евро – обезщетение за забава по договора за поръчителство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 646/2025 г. по описа на Районен съд – Тервел.

ОСЪЖДА В. А. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., да заплати на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 227,84 евро – разноски в исковото производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 90,96 евро – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 646/2025 г. по описа на Районен съд – Тервел.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. То може да бъде отменено по реда на чл.

240 ГПК от Окръжен съд – Варна по молба на ответника, подадена чрез настоящия съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3