Решение № 108 от 24.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252100501924 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Д. М. Н. – ответник в първоинстанционното производство, чрез особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК – адв. Ивайло Карчев, срещу Решение №2087/29.09.25г., постановено по гр. дело №1640/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което е прието за установено, че въззивницата дължи на ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД, следните суми: сумата от 1907,63 лева, представляваща главница по Договор за кредитен лимит на физически лица №5097114/13.06.2022 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжницата, ведно със законна лихва върху от депозиране на заявлението в съда 24.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 445,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.09.2022 г. до 24.07.2024 г., като вземането е прехвърлено в полза на Еос Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.02.2014 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2569/25.07.2024 г. по ч. гр. д. № 5022/2024 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Решението се обжалва и в частта, с което ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 285,40 лева, представляваща направени съдебно - деловодни разноски в производство по ч.гр.д.

№5022 по описа за 2024 г. на РС - Бургас и сумата от 675 лева, представляваща направени съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Намира че съдът не е разгледал направеното възражение за уведомяване на длъжника за извършената цесия, нито че в договора за цесия не е 1 индивидуализирано вземането, което се прехвърля, в т.ч. с неговите привилегии и обезпечения.

Въззиваемият – ищец „ЕОС Матрикс“ – ЕООД представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения, с които оспорва аргументите на жалбоподателя. С посочване на съдебна практика, въззиваемият обосновава тезата, че е допустимо кредиторът – цедент да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, в т.ч. и чрез връчване на исковата молба на особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Така обосновава извод, че по този начин длъжникът – ответник е уведомен за извършената цесия.

В частта, с което са отхвърлени исковете за разликата над уважения размер от 1907,63 лева, съответно 445,34 лева, до предявения размер от 13923,63 лева, съответно 445,44 лева, решението не се обжалва и е влязло в сила.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което препраща към мотивите на осн. чл.272 ГПК. Съдът е установил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата Д.

М. Н. договор за платежна карта Visa Classic Shopping Card № 5097114/13.06.2022 г., договор за кредитен лимит на физически лица №5097114/13.06.2022 г., както и договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.02.2014 г., Приложение № 1, по който прехвърлителят е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърляне на вземанията по договорите. Установил е, че изпратеното до длъжника съобщение с обратна разписка, относно извършване на цесията не му е връчено. С помощна на съдебно- счетоводна експертиза съдът е установил, че ответницата е усвоявала и връщала суми от предоставения кредитен лимит, като към настоящия момент размерът на непогасената главница възлиза на 1907,63 лева, а на мораторната лихва – 445,34 лева. Установил е, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 5022/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас и в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на настоящия иск.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Мотивите и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба съображения, само по които въззивният съд дължи произнасяне на осн. чл.269 ГПК, следва да се каже:

Цесията е договор за прехвърляне на вземането между кредитора и трето лице, който, за да е противопоставим на длъжника, следва да му бъде съобщен, за да знае кому следва да плати. Следователно уведомяването на длъжника за цесията не е елемент от фактическия състав на самата цесия. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.

Според трайно установената съдебна практика, напр. Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение №114/07.09.16г. по т.д.№362/15г., уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда 2 действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Длъжникът може да оспори противопоставимостта на цесията спрямо себе си, с твърдение че не е надлежно уведомен, само ако твърди, че вече е платил на кредитора – цедент преди уведомяването, поради което не дължи на цесионера.

В настоящия случай, в исковата молба кредиторът твърди и се позовава на извършена цесия, за която твърди, че е не съобщена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Независимо че цесията не е била надлежно съобщена на длъжника преди предявяване на иска, следва да се счита съобщена с исковата молба и съдържащото се към нея като приложение уведомление за извършената цесия. След като длъжникът не твърди, че преди подаване на заявлението и/или исковата молба е платил на цедента цялото задължение или че е платил повече, отколкото кредиторът – цесионер заявява, възраженията му, че цесията му е непротивопоставима са неоснователни.

На следващо място, цесията е съобщена валидно на длъжника, чрез връчване на съобщението на назначения особен представител по реда н ачл.47, ал.6 ГПК. В тази връзка е налице съдебна практика (напр. Определение № 50649 от 6.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 977/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Евгений Стайков, Определение № 72 от 5.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1188/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова), според която приетото в Решение №198/18.01.2019г. по т.д.

№193/18г. на І т. о. по отношение на изявлението за предсрочна изискуемост на цялото задължение е приложимо и по отношение на изявлението за извършена цесия – същото е валидно извършено на длъжника, ако е извършено на неговия особен представител.

По изложените съображения, исковете са основателни. Решението на Бургаския районен съд, с което е уважен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на направеното от особения представител на ответника искане за увеличаване на размера на възнаграждението, което следва да му бъде присъдено следва да се каже: при определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор - дали са предявени един или няколко искове, вида на обективно и/или субективно съединяване; броя и вида на релевираните материалноправни възражения; дали е налице отклонение от типичното развитие на гражданския процес с усложнения в страните или предмета на делото; константата, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари – в този случай релевантен би бил и размерът на материалния интерес; вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна; броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики (Определение №150/16.01.2025г. по к.т.д.№2767/2024г. на ВКС).

В настоящия случай са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, които по своята характеристика са потребителски. В тези производства е засилено служебното начало. В първоинстанционното и въззивно производства са проведени по едно съдебно заседание; искът е предявен от един ищец срещу един ответник; не са релевирани множество възражения срещу иска от особения представител; не е налице отклонение или усложнение от типичното развитие на процеса – не са предявени насрещни, преюдициални или друг вид искове или насрещни възражения. Поради това определения от първоинстанционния съд размер на възнаграждението за особения представител на ответника – 300 лева за първоинстанционното и 200 лева за въззивното производство съответстват на фактическата и правна сложност на делото и вложения от процесуалния представител труд. На последно място следва да се има 3 предвид, че макар заплатено от ищеца, възнаграждението следва да се възложи в тежест на ответника – потребител.

Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас, дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 47.06 лева или 24.06 евро, както и направените от въззиваемата страна съдебно – деловодни разноски, съставляващи възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК на назначения й особен представител – 200 лева или 102.26 евро.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2087/29.09.25г., постановено по гр. дело №1640/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА размера на възнаграждението, определено по реда на чл.47, ал.6 ГПК на процесуалния представител на ответника.

ОСЪЖДА Д. М. Н., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас, държавна такса за въззивно обжалване, в размер на 24.06 евро.

ОСЪЖДА Д. М. Н., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сума, в размер на 102.26 евро съдебно - деловодни разноски – адвокатско възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК.

Настоящото решение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Разпечатката съдържа 44 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad8d09f3-7578-440b-ada6-497edcf417ac