Определение № 3173 от 09.11.2023, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3173

Варна, 09.11.2023 г.

Административният съд - Варна - X състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯНА

ШИРВАНЯН като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1620/2022 г. на

Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предвид тълкуването дадено от СЕС в Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2023 г. по дело C-97/21.,

MV – 98, ECLI:EU:C:2023:371, съдът, с оглед сходното законодателно решение за въведено задължение на административния орган при условията на обвързана компетентност за налагане едновременно на две различни по последиците си и засегнатите права административни мерки на едно и също лице, подлежащи на обжалване в различни съдебни производства, както и предвидената възможност за налагане на административна санкция в отделно производство, издаденият акт, от което подлежи на оспорване в самостоятелно съдебно производство и провеждане на наказателно производство, намира, че могат в аспектите на Член 47, Член 48, Член 49, т.3 и Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да бъдат засегнати по неблагоприятен начин трудовите права и правата на свободно придвижване на лицата, предвидени в Член 26, т.2, Член 45, Член 46 ДФЕС по отношение на които са наложени такива мерки, поради следва да постави на Съда на ЕС въпрос свързан с тълкуването на разпоредби от Европейското законодателство и с допустимостта на националната уредба в светлината на цитираните по-горе разпоредби от правото на ЕС.

На страните следва да бъде дадена възможност в 7-дневен срок от съобщаването възможност да изразят становища по приетата от съда фактическа обстановка, посочената като относима нормативна уредба и поставения въпрос.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА възможност на страните в

7-дневен срок от съобщаването да изразят становища по приетата от съда фактическа обстановка, посочената като относима нормативна уредба и поставения въпрос.

Препис от определението да се връчи на страните.

Поставя следният въпрос на Съда на

Европейския съюз:

Допустима ли е съгласно Член 47, Член 48, Член 49, т.3 и Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба, съгласно която за едно и също нарушение на Закона за движение по пътищата след провеждане на отделни и самостоятелни производства на водачът на МПС могат да бъдат наложени преди получаване на резултатите от медицинската експертиза, установяващи употребата на наркотични вещества две различни принудителни административни мерки с две различни заповеди, които подлежат на обжалване в различни съдебни производства и представляващи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца до една година, подлежаща на предварително изпълнение, при издаване на разпореждане за това от административния орган и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, подлежаща на предварително изпълнение ex lege (по силата на закона), при условие че мярката не се налага от съд, а от административен орган и, че доказването на деянието на етапа на издаването на заповедите е чрез полеви тест направен от длъжностни лица в структурата на администрацията на административния орган налагащ мярката и, че оспорването на резултатите от полевите тестове е възложено по силата на правната норма като разход на лицето срещу което се издава мярката и този разход е в размер на около 300лв., като резултатите от проведените изследвания за целите на обжалването се изготвят в срок над 6 месеца?

1.Правна уредба

1.1.Правото на съюза

Разпоредбите на Член 26, т.2, Член 45, Член 46, Член

4,т.1 б.й, Член 67, т.1 от ДФЕС, Член 47, Член 48, Член 49, т.3 и Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

1.2.Национална уредба

Закон за движение по пътищата (ЗДвП):

Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:

На водача на пътно превозно средство е забранено:

1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;

Чл. 165. (2) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби:

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози;

9. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози; в случай че при осъществяването на контрол с техническо средство или тест е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, длъжностното лице от службата за контрол съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване;

Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това; б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;

Чл. 172а. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от

1.01.2018 г.) (1) Разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест.

(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, когато извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест и при извършването на химическо или химико-токсикологично изследване не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.

(3) До заплащането на разходите по ал. 1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, буква "б", не се връща на собственика.

Чл. 174. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:

1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;

2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., изм., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.