Решение № 144 от 27.04.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Габрово, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Д.а при участието на секретаря Ина П. Г.ева като разгледа докладваното от Велемира Д. Д.а Гражданско дело № 20254210104058 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че при извършена справка в БНБ - Централен кредитен регистър с peг. № БНБ- 97231/09.07.2025г., ищецът Л. В. Л. установил, че е регистриран като длъжник към ответника „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029, по кредит с регистрация като № ********** с размер на задължението от 1,204.00 лв.

Тъй като Л. В. Л. не е уведомяван за извършвани прехвърляния на негови задължения, се обърнал към ответника с цел да получи информация за вписаните в ЦКР задължения с нарочен имейл като направил и изрично възражение за погасяване по давност на посочените кредитни задължения.

Към настоящият момент ответникът не признава вземането за погасено по давност, каквото надлежно възражение му е депозирано, и не сочи никакви основания, поради които счита то да му е дължимо.

От приложената справка на БНБ не става ясно на какво основание ответникът е придобил вземането и какво е неговото първоначално основание.

Ищецът твърди, че не е длъжник по вземане, което да е дължимо към ответника.

Дори това да е така очевидно от 18.12.2014г. до настоящият момент е изтекъл период, по-дълъг от 5 години, почти 11 години, което е срок значително по- дълъг от срока на общата погасителна давност.

В тази връзка Л. В. Л. твърди, че са налице предпоставките на чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, поради което моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата в размер на 1,204.00 лв., 1 придобита от ответника по вземане по кредит, ведно със следващи факта на установяването. всички законни последици,

Моли, да му бъдат присъдени и направените съдебни и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В установения от закона срок е постъпил отговор от ответника, който счита, че предявеният иск е допустим и основателен като на осн. чл. 237 от ГПК заявява, че ПРИЗНАВА ИСКА.

Заявява, че на 19.12.2012 г. е сключен Договор за издаване и ползване на международна кредита карта между „Райфайзенбанк България" ЕАД и Л. В. Л. с идентификатор **********. С Договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 18.12.2014 год., „РАЙФАЙЗЕНБАНК" ЕАД, в качеството на продавач прехвърлила на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, вземания част, от които е и твърдяното в исковата молба вземане. Впоследствие „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД е образувал ч.гр.д № 2622/2016 г. по описа на PC Габрово, а след него е образувано исково производство — гр. д.

№ 279/2017 г., по описа на PC Габрово. По исковото производство е постановено неприсъствено Решение № 164/09.05.2017 г. В този смисъл не е вярно твърдението, че давността е започнала да тече от 18.12.2014 г., а именно дача на цесията. Съгласно разпоредбите на ЗЗД давността след съдебно решение е 5 години. Именно от 09.05.2017 г., е започна да тече давността за процесното вземане.

Относно наведеното твърдение за липса на уведомление за извършената цесия ответникът е надлежно уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомление за цесия по гр. д. № 279/2017 г., по описа на PC Габрово.

Предвид изричното признаване на иска ответникът моли да не му бъдат възлагани разноските по делото, тъй като не е дал повод за предявяване на иска.

Заявява, че не отрича на наличието на правен интерес на ищеца да заведе иска, по правният интерес не е еквивалентен на даването на повод за завеждане на делото — обстоятелство, което е ясно разграничено от ВКС в постановеното от него Определение №188/17.05.2022г. по ч.гр.д. № 722/2022г. на ВКС, III г.о. В посочения съдебен акт ВКС приема, че страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. ГПК, в сила от 01.03.2008 г., защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на присъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда, тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът, обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.

С изтичането на предвидения от законодателя давностен срок, се погасява единствено 2 възможността за събиране на вземането по принудителен ред, но самото вземане не се погасява с изтичане па давността, тъй като длъжникът може да плати и след нея. Кредиторът продължава да има правото да получи изпълнение на това вземане, макар и изпълнението да е изцяло на волята на задълженото лице. Фактът, че „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД продължава да има вземане от ищеца и поради тази причина подава данни за процесното вземане в ЦКР на БНБ не означава, че оспорва настъпването на последиците от изтичането па давностния срок.

Погасяването по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба 22/16.07.2009г. означава издължаване, или погасяване чрез и плащане, а не погасяване по давност. БНБ е изразила становище, че в хипотеза на изтекла в полза на длъжника погасителна давност, институциите по чл. 4, ал. 1 от Наредбата не се освобождават от задължението ла подават информация за това задължението в регистъра /писмо изх. № БНБ - 88949/19.08.2022г./.

С оглед на горното се прави искане съдът да постанови решение при признание на иска като му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Моли да не му бъдат възлагани в тежест направените от ищеца разноски, а ако искането му не бъде уважено прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното :

От приложеното гр. д. № 279/2017 г., по описа на PC Габрово е видно, че с Решение № 164/09.05.2017 г. по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК е признато за установено, че съществува вземане на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу Л. В. Л. за сумата 390.77 лева главница, ведно със законната лихва считано от 01.12.2016г., както и за 76.39 лева лихва за забава за периода 19.12.2014г. – 20.11.2016г., по Договор за кредитна карта от 19.12.2012г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Съобразно признанието на иска от страна на ответника в настоящото производство „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, след влизане на цитираното решение в сила не са предприемани изпълнителни действия за събиране на вземането и същото е погасено по давност.

От страна на ищеца е направено искане за постановяване на решение по чл. 237 от ГПК.

При така заявените становища на страните са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, доколкото същото не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда със спорното право.

По разноските :

От страна на ищеца са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, както и 50 лева внесена държавна такса

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, но същото е неоснователно доколкото заплатеният адвокатски 3 хонорар е дори под минималния размер по чл. 7 ал.1 т.2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа.

Независимо от искането на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и неприсъждане на направените от ищеца разноски, съдът счита, че тя е неприложима, т.к. в случая е налице само едната от кумулативните предпоставки за това – признание на иска. Другата предпоставка– с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, не е налице, доколкото той, въпреки че признава, че давността е изтекла, не е предприел действия да прекрати ограничаването на правната сфера на длъжника и задължението му в ЦКР е със статус активно.

С оглед на горното на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 230.08 евро, представляващи равностойността на 450.00 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 237 от ГПК, че Л. В. Л., ЕГН **********, с адрес гр.- Габрово , ул. „*********“ № 11,вх.Д,ет.5,ап.13, със съдебен адрес гр. Габрово, бул. „Априлов“ № 26,вх.А – чрез адвокат Г. Н. , НЕ ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115,бизнес сграда „ТАО“, ет.6 представлявано от Изпълнителните директори Стефан Красимиров Петков и Стефан Ангелов Бояджиев, сумата от 615.60 евро / шестстотин и петнадесет евро и шестдесет цента/ представляваща равностойност на 1 204.00 лева по договор за кредит регистриран в ЦКР под № ********** от 18.12.2014г., , като същото е погасено по давност.

ОСЪЖДА ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115,бизнес сграда „ТАО“, ет.6 представлявано от Изпълнителните директори Стефан Красимиров Петков и Стефан Ангелов Бояджиев ДА ЗАПЛАТИ на Л. В. Л., ЕГН **********, с адрес гр.- Габрово , ул.

„*********“ № 11,вх.Д,ет.5,ап.13, със съдебен адрес гр. Габрово, бул. „Априлов“ № 26,вх.А – чрез адвокат Г. Н. направените по делото разноски в размер на 230.08 евро / двеста и тридесет евро и осем цента/, представляващи равностойността на 450.00 лева, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК

Препис от решението да бъде връчен на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Габрово, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Д.а при участието на секретаря Ина П. Г.ева като разгледа докладваното от Велемира Д. Д.а Гражданско дело № 20254210104058 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че при извършена справка в БНБ - Централен кредитен регистър с peг. № БНБ- 97231/09.07.2025г., ищецът Л. В. Л. установил, че е регистриран като длъжник към ответника „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029, по кредит с регистрация като № ********** с размер на задължението от 1,204.00 лв.

Тъй като Л. В. Л. не е уведомяван за извършвани прехвърляния на негови задължения, се обърнал към ответника с цел да получи информация за вписаните в ЦКР задължения с нарочен имейл като направил и изрично възражение за погасяване по давност на посочените кредитни задължения.

Към настоящият момент ответникът не признава вземането за погасено по давност, каквото надлежно възражение му е депозирано, и не сочи никакви основания, поради които счита то да му е дължимо.

От приложената справка на БНБ не става ясно на какво основание ответникът е придобил вземането и какво е неговото първоначално основание.

Ищецът твърди, че не е длъжник по вземане, което да е дължимо към ответника.

Дори това да е така очевидно от 18.12.2014г. до настоящият момент е изтекъл период, по-дълъг от 5 години, почти 11 години, което е срок значително по- дълъг от срока на общата погасителна давност.

В тази връзка Л. В. Л. твърди, че са налице предпоставките на чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, поради което моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата в размер на 1,204.00 лв., 1 придобита от ответника по вземане по кредит, ведно със следващи факта на установяването. всички законни последици,

Моли, да му бъдат присъдени и направените съдебни и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В установения от закона срок е постъпил отговор от ответника, който счита, че предявеният иск е допустим и основателен като на осн. чл. 237 от ГПК заявява, че ПРИЗНАВА ИСКА.

Разпечатката съдържа 59 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad8c5dd1-2015-4ffe-a03b-0d8c20337c8e