Решение № 499 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Емил Дечев

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Катя Г. Драганова в присъствието на прокурора Н. П. К. като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100608310 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С Присъда № 570/16.10.2024 г., постановена по НОХД № 17368/2023 г. по описа на Софийски районен съд, съдът е признал подсъдимия Р. С. С. за виновен в това, че на 27.05.2023 г. около 23.57 часа, в гр. София ж.к "Студенски град" на неосветена улица, водеща към бариера на входа на НСА, в близост до бул. "СВ. Климент Охридски", като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е извършил действия с цел да удовлетвори половото желание (със свалени гащи е търкал половия си орган в тялото на пострадалата), без съвкупление, по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст: Й. М.П., ЕГН **********, чрез употреба на сила – захващане на ръцете и нанасяне на удари по тялото, поради което и на основание чл.150, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК при условия на чл.54, ал.1 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

Първоинстанционния съд на основание чл.69, във връзка с чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Р. С. С., ЕГН **********, с изпитателен срок от три години

СРС на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия Р. С. С., ЕГН ********** да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 2176,20 лв. по сметка на СДВР, както и направените разноски в съдебната фаза на процеса в общ размер на 400 лв. в полза на 1 държавата по сметка на Софийски районен съд.

Срещу така постановената присъда на Софийски районен съд е постъпила въззивна жалба от адвокат Н. Б.-К., служебен защитник на подсъдимия Р. С. С.. В жалбата се излагат доводи, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Прави се искане за отмяната й и постановяване на друга присъда, с която подсъдимият бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. Не се правят искания по доказателствата.

В открито съдебно заседание проведено пред въззивния съд на 07.02.2025 г. подсъдимия Р. С. С., редовно уведомен се явява лично и с майка си С. С.. Явява се служебния му защитник адв. Н. Б.-К., която поддържа жалбата. Представя и педагогическата характеристика за подсъдимия от новото училище, в което учи, приета като писмено доказателство от настоящата инстанция. Прави искане за разпит в качеството на свидетел на майката на подсъдимия, относно психическото му състояние и обстоятелствата свързани с неговото задържане, на което тя е присъствала, уважено от съда. В позиция по същество адвокат Б.-К. поддържа въззивната жалба, като излага съображенията си за необоснованост, незаконосъобразност и процесуални нарушения, допуснати в мотивите на СРС. Акцентира подробно върху наличието на противоречия в показанията на св.П. като счита, че същите не са анализирани от районния съд. В заключение поддържа, че деянието не е извършено от подзащитният й, съответно че не е доказано.

Представителят на СГП, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че съдът подробно е обсъдил аргументите, които защитата е изложила при пледоарията си пред районния съд, като за всеки един от тях съдът е изложил подробни мотиви относно достоверността им. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Наложеното на подсъдимия наказание счита за справедливо и съобразено с личността на дееца, степента на обществена опасност на деянието и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимият С. поддържа позицията на защитника си и отрича да е извършил деянието, като в последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, IV- ти въззивен състав след като прецени събраните по делото доказателства, изложени от страните и възраженията и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимия Р. С. С. е родена на

2

18.02.2009 г. в гр. София, с постоянен адрес: гр. Берковица, област Монтана, кв. “Раковица“, ул „*********, и с настоящ адрес: гр. София, ж.к.

„Студентски град“ , ул. „ *********, български гражданин, със завършено начално образование, понастоящем ученик в 7-ми клас в 55 СУ „ Петко Каравелов“, гр. София, неженен, без деца, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

Към 27.05.2023г. подсъдимият е бил на 14 години и три месеца.

На 27.05.2023 г. около 23.54 часа свидетелката Й. М.П. се прибирала към общежитие в блок 70 на Национална спортна академия /НСА/ в гр. София ж.к "Студентски град", в стая от което живеела самостоятелно, като се движила пеша по неосветена улица, водеща към бариера на входа на НСА, в близост до бул. "Св. Климент Охридски". При движението си пеша св.П. си пишела по „Вайбър” с близката си приятелка – св.Д. И.. На кръстовището, образувано от бул.Свети Климент Охридски и неосветената уличка, водеща към бариерата на задния вход на НСО св.П. се спряла, за да довърши разговора си по „Вайбър”. В този момент към нея се приближил подсъдимият С., когото св.П. възприела на разстояние около половин метър пред нея.

Когато го погледнала забелязала, че е със свалени гащи до над коляното, а половия му орган стърчал. В този момент подсъдимият я обгърнал с двете си ръце и започнал да търка половия си орган в предната част на тялото й, като с ръце я притискал към себе си. Св. П. започнала да се бори с него, за да се освободи от захвата му, като в един момент успяла да си освободи едната ръка и започнала да го удря с юмрук. Подсъдимият С. също започнал да й нанася удари с ръце по главата и по тялото й, като по време на тази размяна на удари св.П. изритала с десния си крак подсъдимия в областта на коляното, в резултат на което наранила дясното си ходило. Междувременно св.П. успяла напълно да се освободи от захвата на подсъдимия и побягнала в посока общежитието, в което живеела. По „Вайбър” в 23.58 часа написала на св.Д. И., че няма да й пише. Преминала през бариерата на НСА където нямало никой и се качила в стаята си в общежитието. В този момент изпитала силна болка в десния крак. Взела решение да потърси помощ и слязла пред общежитието, където видяла група младежи, но те били в нетрезво състояние. Върнала се обратно в стаята си и продължила да пише на с.И. по „Вайбър”, като я уведомила за случилото си. Обадила се по телефона на свой приятел – св.Й.Б.Г., на когото също разказала накратко за случилото се и за наранения си крак. По негов съвет се обадила на телефон 112 в 01.42 часа. След обаждането на св.П. до тел.112 за случилото се били уведомени полицейските служители от 07 РУ-СДВР свидетелите Т.Х.А. и Б.С.К., на които чрез дежурната част на 07 РУ е съобщено за нападната жена от неизвестен мъж, намираща се в бл.70 на жк Студентски град. Полицейските служители провели разговор със св.П. която им разказала че докато се прибирала към общежитието си, към нея се доближило непознато лице от мъжки пол с изваден от панталоните си полов орган, което я обгърнало с двете си ръце и започнало да се търка в нея. Тя се съпротивлявала , нападателят й я удрял по тялото с ръце, като вследствие на борбата с нападателят й е наранила десния си крак, но успяла да се освободи и да избяга. Св.П. описала на полицейските служители външния вид на нападателя си. Полицейските служители извършили обход на района на нападението над св.П. при което видели в 3 близост временна постройка пригодена за живеене, а в нея открили подсъдимият Р. С., заедно с майка му и баща му. Подсъдимият С. отговарял изцяло на описанието на външния му вид, дадено от св.П. като по време на разговора с полицейските служители изглеждал видимо притеснен и избягвал да ги гледа в очите. Пред св.А. и К. подсъдимият споделил, че не знае какво му е станало, когато е нападнал момичето, но съжалява за случилото се, както и че момичето го е ритнало и се е борило с него. По разпореждане на дежурния в 07 РУ-СДВР подсъдимият е отведен в полицейското управление, където е задържан за 24 часа. За случилото се е започнато досъдебно производство за престъпление по чл.150 ал.1 от НК, по което Р. С. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.150 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство и след проведен разпит на св.П. е извършено разпознаване по фотоснимки, поради отказ на подсъдимият, със съгласието на майка му, да участват в разпознаване на живо. По време на разпознаването св.П. е посочила снимката с подсъдимият, като лицето, което на 27.052023г. я е нападнало и извършило описаните действия спрямо нея. Св.П. предала в хода на досъдебното производство разпечатка на комуникацията си по „Вайбър” между нея и св.И..

Заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза, установява, че св.П. е получила контузия на дясното ходило с лек оток и болезненост. Това травматично увреждане, според вещото лице, е в резултат на твърди тъпи предмети, като е възможно да се получи в условията на борба, каквито данни се съдържат в досъдебното производство.

Първоинстанционният съд е приел заключението на КСППЕ, извършена по отношение на св.П. като обективна и компетентна, установяващо че освидетелствуваната страда от Личностово разстройство – емоционално нестабилна личност, Смесени разстройства на поведение и емоции, която диагноза не повлиява възможността й правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Районният съд е кредитирал и заключението на КСППЕ, извършена по отношение на подсъдимия, която го определя като лице, можещо да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Изложената фактическа обстановка въззивния съд приема за установена след анализ на събраните по делото от първата инстанция доказателства – свидетелските показания, протокола за разпознаване, заключенията на назначените експертизи.

Въззивният съд споделя изцяло възприетите от първата инстанция фактически обстоятелства. В мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, както и доказателствата, които ги установяват.

На същите е извършен пълен и верен доказателствен анализ.

Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Правилно са били ценени показанията на свидетелите П. И., Б., К. и А.. Всеки един от тези свидетели е дал информация за възприетото от него, като показанията им не 4 само не си противоречат, а и се допълват взаимно.

Не може да бъде възприета тезата на защитата, че постановената осъдителна присъда почива единствено на показанията на свидетелката П. както и че показанията й са противоречиви, относно действията й и времето на извършване на деянието, които изводи защитата формира при съпоставянето им с комуникацията по „вайбър” между св.П. и св.И.. Св.П. установява с показанията си, че действията на подсъдимия спрямо нея са се осъществили за много кратко време –„Всичко стана буквално за няколко секунди”, което обяснява и периода от около 4 минути, в който няма комуникация между двете свидетелки по „вайбър”. Показанията на св.П. относно действията на подсъдимия се подкрепят последователно, във всяка една част, от показанията на св.И., с която тя е споделила за случилото се, (че била нападната от непознато лице от мъжки пол, със свалени гащи и изваден полов орган, което я обхванало с ръце и започнало да се търка в нея), както и от показанията на св. К. и св.А.. Описанието на лицето, извършило описаните действия по отношение на св.П. дадено от нея на полицейските служители, според показанията на св.А. и св.К. видимо отговаряло на външния вид на подсъдимия.