Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1040 от 01.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2811/2022
Вид
Определение № 1040
Подписан
01.04.2022
Състав
ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 58 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 323 ал. 1 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1040 гр. София, 01.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело № 20221110202811 по описа за 2022 година намери, че не са налице основанията за насрочване на делото в открито съдебно заседание по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по жалба на И. М. П. от 31.01.2022г. против Наказателното постановление

№ 809/20.04.2020г., издадено от Директор на СДВР. В жалбата се излагат твърдения за необоснованост на наказателното постановление.

Съдът намери, че жалбата е подадена след срока за обжалване, поради което и на основание чл. 63г ЗАНН вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 323 ал. 1 т. 2 НПК следва да бъде върната, а съдебното производство – прекратено.

В обжалваното наказателно постановление е извършено отбелязване, че е връчено на основание чл. 58 ал. 2 ЗАНН и е влязло в сила на 24.11.2020г.

Съгласно чл. 58 ал. 2 ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

В АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е посочен адрес на жалбоподателя гр. София, ул. А“ № 15. Същият адрес е посочен и в наказателното постановление. Този адрес е посочен и в саморъчно обяснение на жалбоподателя от 20.04.2020г., както и в депозираните възражения, озаглавени „жалба“ срещу

АУАН от

22.04.2020г.

В материалите по административнонаказателната преписка е приложена докладна записка от 17.11.2020г., изготвена от младши полицейски инспектор при 01 РУ – СДВР Т. П., съгласно която са правени проверки на адрес гр. София, ул. А“ № 15 за връчване 1 на обжалваното наказателно постановление, но при извършените проверки жалбоподателят не е установен. Посочено е, че е установено, че външната входна врата е била заключена, като при многократни позвънявания на домофоните, никой не е отговорил. Посочено е, че е оставено съобщение и телефон за връзка, но никой не се е отзовал.

След постъпване на делото в съда, докладчикът е изискал справка по реда на Наредба № 14/2009г. за промени в постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя. Съгласно изготвената справка от 01.01.1980г. като настоящ адрес на жалбоподателя е вписан гр. София, ул. А“ № 15, а от 19.09.2001г. същият адрес е вписан и като негов постоянен адрес.

Съдът намира, че в случая наказващият орган правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, за да счете наказателното постановление за връчено. Жалбоподателят не е бил открит на посочения от него адрес, като от писмените доказателства се установява, че не се е отзовал и на оставено съобщение за връзка. Ето защо съдът намира, че са били налице предпоставките на чл. 58 ал. 2 ЗАНН – жалбоподателят не е бил намерен на адреса, посочен от него, а друг адрес на жалбоподателя не е известен предвид и на данните от Национална база данни „Население“, че единственият регистриран адрес на жалбоподателя е адреса, на който е бил търсен. Наказващият орган правилно е приел наказателното постановление за връчено на 17.11.2020г. /датата на изготвяне на докладната записка за резултатите от посещенията на адреса/ и след изтичане на 7 – дневния срок за обжалването му /съгласно редакцията на чл. 59 ал. 2 ЗАНН към 17.11.2020г. – датата на връчване на НП/, е посочил като дата на влизането му в сила – 24.11.2020г. Доколкото наказателното постановление е влязло в сила на 24.11.2020г., то подадената на 31.01.2022г. жалба е подадена след срока за обжалване и следва да бъде върната на това основание, а съдебното производство – прекратено.

На основание чл. 63г ЗАНН вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 341, ал. 1 НПК, връщането на жалбата може да се атакува в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред АССГ.

По изложените съображения и на основание чл. 63г ЗАНН вр.чл. 84 ЗАНН вр. чл. 323 ал. 1 т. 2 НПК, СРС, НО, 94 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА като недопустима жалба от 31.01.2022г., подадена от И. М. П.

2 против Наказателното постановление № 809/20.04.2020г., издадено от Директор на СДВР.

ПРЕКРАТЯВА

СРС, НО, 94-ти състав. производството по НАХД № 2811/2022 г. по описа на

Определението подлежи на обжалване пред АССГ в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис да се връчи на жалбоподателя И. М. П. на адреса в жалбата.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3