Решение № 9 от 23.04.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Кубрат, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана П. П.а Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. П.а Енева Административно наказателно дело № 20243320200307 по описа за 2024 година и в присъствието на прокурора ..........., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-0290-000473/ 10.09.2024 г. на началник група, РУМВР – Кубрат, при ОДМВР – Разград, оправомощен с Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на директора на ОДМВР – Разград, връчено на 15.11.2024 г., на Д. С. Д., ЕГН ********** от **, е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв., на основание чл.177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл 150 ЗДвП, тъй като на 30.08.2024 г., около 16.20 часа в град Кубрат, по улица „Добруджа“ с посока на дрижение към гр.

Тутракан, е управлявал лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № **, черен металик, собственост на фирма „Лукс Авто 1“ – ЕООД – **, без да притежава свидетелство за правоуправление.

Недоволен от така издаденото НП е останал Д. С. Д., който обжалва същото изцяло, с оплакване за незаконосъобразност поради това, че при извършването на проверката не е управлявал и не е бил в автомобила; бил спрян и проверен от полицейските служители като пешеходец.

Въззиваемата страна не изпраща представител, но ангажира становище по жалбата – вх. № 199/ 20.01.2025 г., л. 40 от делото, с което счита жалбата за неоснователна, заявява възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар, претендира присъждане на разноски в размер на 100.00 юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено 1 следното: Жалбата, изпратена по пощата, видно от пощенското клеймо на 29.11.2024 г., е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано за това лице и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Наказателно постановление № 24-0290-000473/ 10.09.2024 г. на началник група, РУМВР – Кубрат, при ОДМВР – Разград, оправомощен с Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на директора на ОДМВР – Разград, на жалбоподателя е наложено административното наказание, докладвано по – горе.

Безспорно се установи от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Ал. А. и Р. Р., че на посочената дата, време и място, жалбоподателят е управлявал описаното моторно превозно средство. Двамата свидетели, пол.служители от състава на ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, първият от които работещ на длъжност мл.автоконтрольор, а втория – полицай, в рамките на свое дежурство по контрол на пътното движение в град Кубрат по улица „Добруджа“, лично са възприели движението на МПС лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № **, черен металик, както и водача му - мъж, с установена по делото самоличност; св. Р. Р. подал ясен и разбираем сигнал за спиране на водача, който вместо да го изпълни рязко свил в ляво и навлязъл в паркинга на спортната зала и паркирал в дъното му; свидетелите последвали автомобила, приближавайки се на около 150 метра, лично възприели слизането на водача от автомобила, заключването му от него и отправянето му първоначално пешком, а в последствие с тичане към ул. „Васил Левски“ в частта й без изход; въпреки разпореждането на пол. служител А. да спре на място, водачът, тичайки навлязъл в изоставен имот, където бил намерен от актосъставителя и извиканите от него допълнително полицай, цитирам: Аз видях въпросното лице – същото, което напусна автомобила, той беше като ембрион свит в храстите. Приближих се до него и му сложих белезниците. Никой не е упражнявал физически действия върху него, тъй като той вече беше задържан.“ Отвели Д. Д. в сградата на управлението и от представените от него документи за самоличност и за регистрация на МПС установил самоличността му; че той е регистриран от собственика ползвател на управлявания и паркиран от него автомобил; че не притежава свидетелство за правоуправление, както и че многократно, видно и от приложената справка за нарушител – л. 26 – 27 от делото, е санкциониран за управление на МПС като неправоспособен водач и за осуетени полицейски проверки в качеството му на водач на МПС, поради което съставил и предявил на водача приложения АУАН – серия GA, бл. № 1328377/ 30.08.2024 г., рег. № 591/ 02.09.2024 г.; предявил акта на нарушителя, който го подписал, като не оспорил твърденията на актосъставителя, видно от изричното вписване: „възражения: нямам“. След изтичане на срока за допълнителни възражения, каквито не са постъпили актосъставителят изпратил АУАН за произнасяне, в резултат на което сезиране последния е издал атакуваното в настоящото производство НП.

Видно от НП, административнонаказващият орган е приел въз основа на изложената в АУАН фактическа обстановка, че Д. С. Д., ЕГН **********, виновно е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП

- в посочените време и място е управлявал индивидуализираното надлежно МПС, без да притежава свидетелство за управление на 2

МПС, поради което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лв.

Безспорно, от показанията на разпитаните свидетели и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства, се установи, че жалбоподателят е извършил деянието, квалифицирано като нарушение на правило за поведение на водача на МПС, както те са предписани с разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

Актът е съставен редовно, не страда от пороци, поради което съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият има доказателствена сила до доказване на противното. Св. А. и Р., потвърждават длъжностните си качества, възложените им контролни функции за съответните ден и място, вкл. за актосъставителя; св. Р. Р. потвърждава категорично констатациите на контролния орган и са в подкрепа на фактите, изложени в акта за установяване на нарушението. Както заявяват и двамата, недвусмислено и непосредствено са възприели извършването на нарушението като са имали перфектна видимост към мястото на извършването му – в гр.

Кубрат по улица „Добруджа“ и с посока на движение към град Тутракан; не са имали никакво съмнение относно качеството на жалбоподателя – управляващ МПС, тъй като той е бил сам в автомобила, сам е слязъл от него и го е заключил, след като е отказал да спре при подаден му знак за спиране, паркирайки го на паркинг на спортната зала на същата улица „Добруджа“ с изход и към успоредната ул. „Хан Крум“ през която се е отправил с бягане към улица „В. Левски“ и където отново сам е намерен от актосъставителя Ал. А..

Не се установява по инициатива на жалбоподателя нито един факт от заявените в жалбата, а именно, че не е бил сам в автомобила и че не го е управлявал той, а го е управлявал хипотетичния му спътник, останал непосочен от него. Възраженията му, че по отношение на него е упражнено насилие от полицаите, също не се установяват по делото с годни доказателствени средства, а и са неотносими към предмета на доказване по делото; установените увреждания в представеното медицинско удостоверение – л. 43 от делото, биха могли добре да отговорят да са получени по начин и време, както съобщава свидетеля Ал.

А. – „Имаше наранявания по краката си, от храстите, той беше с къси панталони, беше се свил в храстите като ембрион.“, а не както е съобщил прегледания Д. Д. на съдебния лекар Вл. Горанов да са получени на 30.08.2024 г. около 16.30 – 17.00 часа от удари с юмруци и ритници по главата, тялото и крайниците от служители на РУ на МВР в гр. Кубрат. Предвид изложеното съдът в настоящият си състав приема, че заявените от жалбоподателя възражения съставляват набързо и непрофесионално скалъпена защитна версия на несъмнено установено рецидивиращия в извършване на нарушения на реда за управление на МПС, предписан с разпоредбата на чл. 150 ЗДвП за периода от 28.05.2018 г. до 09.11.2023 г., жалбоподател.

Предвид изложеното, съдът приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателят за недоказаност на предявения му АУАН.

Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. А. и Р. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то той служи като основа на направените от съда фактически 3 изводи.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложеното към административнонаказателната преписка копие на заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си, а именно – жалбоподателят на 30.08.2024 г., около 16.20 часа в град Кубрат, по улица „Добруджа“ с посока на дрижение към гр.

Тутракан, е управлявал лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № **, черен металик, собственост на фирма „Лукс Авто 1“ – ЕООД – **, без да притежава свидетелство за правоуправление.

При анализ на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от обективна страна Д. Д. е извършил действия, с които е осъществил състава на нарушението по чл. 150, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство, въпреки че никога не е придобивал правоспособност за това.

Посочената разпоредба въвежда задължение всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

По делото не се твърди и не се установява Д. Д. да е придобивал правоспособност да управлява МПС от която и да е категория.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на нарушението – за извършването на шест други такива нарушения за периода от 28.05.2018 г. до 09.11.2023 г. е санкциониран с шест други НП, влезли в сила срещу него, поради което несъмнено е предвиждал 4 общественоопасните последици - увреждане на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност, и пряко ги е целял – жалбоподателят е съзнавал, че е неправоспособен водач, тъй като никога не е придобивал правоспособност да управлява МПС, но въпреки това за пореден път е предприел управление на моторно превозно средство.

По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят Д. Д. е осъществил състава на нарушение по чл. 150 ЗДвП.

Относно наложеното му наказание: Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за всеки, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.