Решение № 31 от 27.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. С., 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20241800900117 по описа за 2024 година

Ищецът Х. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „Стефан Караджа“№10, чрез пълномощника си адв. К. Д. от САК и адв. Д. К. от САК, със съдебен адрес: гр. С., пл.

„Позитано“ № 3, ет. 3, офис № 35 е предявил обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М Д.“ № 1, за заплащане на сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), предявен като частичен иск от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на неговия баща Д.Н. Б., причинена при ПТП, настъпило на 17.01.2022 год. около 11.30 часа на път ВП – 81, в посока от гр. Г. към гр. К., в района на кръстовището с пътя за „Птицекомбинат“, гр. К., по вина на Х. Х.в Б. – водач на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, със застрахователна полица № BG/30/121003634017 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 28.12.2021 год. до 27.12.2022 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 04.07.2023 год. до окончателното им заплащане.

В исковата си молба, ищецът Х. Д. Б. твърди, че на 17.01.2022 г., около 11:30 часа, на път ВП - 81, в посока от гр. Г. към гр. К., се движил товарен автомобил с марка „Рено“, модел „Мастър Т - 35 Д“, с рег. № СО 1898 АК, управляван от Х. Х.в Б., със скорост от около 90 км./ч. В същото време, в обратна посока, със скорост от около 57 км./ч., се движил лек автомобил с марка „Форд“, модел „Ц-макс“, с рег. № СО 6973 СМ, управляван от Е.В.М., а зад него - на разстояние от около 10 м., със скорост от около 58 км./ч., се движил лек автомобил с марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № В 3814 ВХ, управляван от З. Г. Л..

1

Достигайки при км. 12 от ВП - 81, в района на кръстовището с пътя за „Птицекомбинат“, гр.

К., водачът на товарен автомобил „Рено“, поради неупражнен контрол върху превозното средство, се отклонил на ляво и навлязъл в лентата за насрещно движение. Сочи се, че поради недостатъчното време и пространство за реакция на водачите между т.а. „Рено“ и л.а.

„Форд“ настъпил удар, товарният автомобил се преобърнал върху лявата си страна и преустановил движението си.

Твърди се, че в момента на настъпване на инцидента, пасажер в превозното средство на предна дясна седалка на товарен автомобил „Рено“ бил Д.Н. Б. – син на ищеца, който претърпял тежки телесни увреди и бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, където бил хоспитализиран за период от 17.01.2022 г. до 21.01.2022 г., но на 21.01.2022 г., поради множеството травми несъвместими с живота, същият починал.

За така настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/17.01.2022 г., по описа на ОД на МВР - С. обл. и образувано ДП № 8/17.01.2022 г., по описа на ОД на МВР- С. обл. Сочи се, че във връзка с горното ПТП било образувано НОХД № 727/2023 год. на СОС, като с влязла в сила на 30.03.2024 год. присъда № 12/14.03.2024 год. водачът на товарния автомобил „Рено“ Х. Х.в Б. бил признат за виновен за това, че при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н. Б. и телесни повреди на друго лице, поради което и на осн. чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.

„б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК бил осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години.

Ищецът Х. Д. Б. твърди, че е син на починалия при пътния инцидент - Д.Н. Б.. Той изживявал изключително тежко новината за настъпилата смърт на баща си. Преди да настъпи смъртта на Д.Н. Б., отношенията в семейството им били изключително близки, основани на привързаност, подкрепа, обич и уважение. Д.Н. Б. бил пример и опора за своя син. Вследствие смъртта на баща си, ищецът търпял големи болки и страдания, тъй като бил лишен завинаги от него. Скръбта от смъртта на баща му, ищецът понасял изключително тежко, като това дало силно негативно отражение върху живота му в периода след настъпването й, и към момента на предявяване на иска. Здравето му рязко се влошило. До смъртта на баща си, ищецът бил абсолютно здрав, без каквито и да е оплаквания. Към момента постоянно приемал лекарства, често получавал висока захар, в резултат на силния стрес, който преживял. Отслабнал с повече от двадесет килограма. Ищецът твърди, че получавал и изтръпвания на горните крайници, което особено много се засилвало в моментите на най - обострена тъга и скръб за починалия. След смъртта на баща си, ищецът непрекъснато бил в състояние на много голямо нервно напрежение, цялостен психически дискомфорт и изпитвал постоянна нестихваща тъга. Той посетил мястото на катастрофата и изпаднал в нервен шок от мисълта, какъв ужасен удар в тялото на баща му е могъл да причини толкова тежки увреждания. Ищецът отслабнал драстично от стрес и безпокойство.

След смъртта на баща си, ищецът станал неконтролируемо избухлив, заядлив, нервен и 2 неуравновесен човек. Станал затворен в себе си и не проявявал желание да контактува със свои близки и познати, дори със свои добри приятели. Твърди, че е живял заедно с баща си в едно домакинство, поради което имали непрекъснат близък контакт помежду си, като той чувствал опората и подкрепата му във всеки аспект от живота си. Новината за настъпилото събитие причинила на ищеца силни болки, страдания, стрес и дълбоко емоционално разстройство, които продължавали и до днес.

Ищецът Х. Д. Б. твърди, че за товарния автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК №СО 1898 АК, управляван при ПТП от деликвента Х. Х.в Б., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/121003634017, с начална дата на покритие 28.12.2021 г. и крайна дата на покритие 27.12.2022 г., валидна към датата на ПТП, 17.01.2022 г.

Твърди, че на 03.04.2023 г. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „Д.” АД с вх. № 1688/03.04.2023 г., но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не се е произнесъл, нито определил и изплатил застрахователно обезщетение, нито отказал плащане.

С оглед на това, за ищецът бил налице правен интерес да претендира заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща му Д.Н. Б., настъпила поради пътен инцидент от дата 17.01.2022 г., пряко от застрахователя на виновния водач, а именно - „З.“.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД „Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор чрез пълномощника си адв. Н. Л., с който оспорва така предявените искове, като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери исковете за установени по основание, да намали размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишен.

На първо място ответникът ЗАД „Д.” АД счита, че предявеният иск е недопустим.

Твърди, че извънсъдебно не е депозирана писмена застрахователна претенция до застрахователя, съответстваща на нормата на чл.380. ал. 1 във вр.с ал.3 от КЗ, поради това, че не е представена с извънсъдебната застрахователна претенция лична банкова сметка, с титуляр ищеца Д. Х.в Б., или сметка с нотариално заверка на подписа на пълномощника, при воля за получаване на плащането от друго лице, по смисъла на чл.338. ал.1 от КЗ. Поддържа, че непредставянето на данни и удостоверение за издадена валидна банкова сметка влече като правна последици липсата на валидно сезиране на застрахователя, поради което и счита предявения иск за процесуално недопустим.

С отговора, ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП, касаещо посоченото в исковата молба МПС.

Оспорва всички твърдения, наведени от ищеца в исковата молба по основанието на съдебно предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Счита, предявения от ищеца иск за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта 3 на неговия баща, в резултат от посоченото в исковата молба застрахователно събитие, за напълно неоснователен.

С отговора се оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди като необосновано прекомерно завишен. Сочи се, че съгласно съдебната практика понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице.

Оспорва релевираните с исковата молба твърдения, че между ищеца и неговия баща е съществувала особено дълбока и изключителна по своя характер връзка, която да води до пораждане на право на обезщетение за неимуществени вреди в полза на първия, като твърди, че не кореспондират на обективните правнорелевантни обстоятелства, касаещи отношенията между ищеца и неговия роднина.

Сочи, че твърденията на ищеца са субективни възприятия и подлежат на доказване, поради което не следва да бъдат кредитирани като абсолютна истина. Поддържа, че починалият Д.Н. Б. е живял в отделно домакинство с ищеца, че само наличието на кръвна връзка, не може да бъде основание за присъждане на обезщетение, макар и в лимитиран размер. Сочи, че от представеното с исковата молба копие на удостоверение за наследници, последният адрес, на който има обективни данни да е живял преди смъртта си Д.Н. Б. е в гр.

С., до като ищецът живеел в гр. Г..

Поддържа се, че в процесния случай релевираните от ищцовата страна твърдения за претърпени морални вреди и то такива, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, каквото именно е изискването на ТР № 1 /21.06.2018г., постановено по ТД № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, са напълно неоснователни и недоказани.

С отговора се оспорва механизма на ПТП, по начина по който е описан в исковата молба, като се твърди, че не съответства на действителните обстоятелства, свързани с процесния случай. Въпреки наличието на влязъл в сила съдебен акт, пораждащ правните последици по чл. 300 от ГПК, ответникът твърди, че ищцовата страна поддържа механизъм, който не съответствал на вече установения в наказателното производство, чиято юридическа сила следва да бъде зачетена от гражданския съд в настоящото производство съгласно правилото на чл. 300 от ГПК.

Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между реализирането на процесното ПТП и настъпването на смъртта на Д.Н. Б.. Поддържа се, че той е страдал от множество предхождащи и/или дегенеративни заболявания, датиращи отпреди конкретния пътен инцидент, които са довели до леталния изход, тъй като евентуално получените от събитието телесни увреждания обективно не са годни да обусловят сами по себе си неговата смърт.

С отговора се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на 4 пострадалия, като се сочи, че по време на ПТП е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване на телесните му травми в конкретната им тежест и е способствало за леталния изход.

Оспорват се и претенцията за лихва върху претендираната главница по аргумент от неоснователността на главния иск. В условията на евентуалност, ответникът счита че найранният момент, от който би могло да се породи твърдяното от страна на ищеца акцесорно вземане за законна лихва за е от датата на постановяване на отказ да бъде изплатено обезщетение по претенцията от страна на застрахователя или след изтичането на 3-месечния срок по КЗ.