Решение № 455 от 29.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Благоевград, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20221200500463 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по депозирана въззивна жалба от адв. Л.В. от САК, с адрес на кантора гр.С. бул.“Ц.Б., ет.3, офис 2, в качеството му на пълномощник на А. Т.а, срещу Решение № 256/17.05.2022г., постановено по гр.д. № 91/2022г., по описа на Районен съд – Благоевград.

С атакуваното решение съдът е отхвърлил молбата на А.Г. Г. - Т.а, лично и в качеството на законен представител на малолетното дете ИЛ. В. ТР. за налагане на мерки по реда на ЗЗДН по отношение на ответника В. ЕФТ. ТР. за извършен акт на домашно насилие на 14.01.2022г. около 17.00ч.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че съдът е постановил решението в противоречие със събраните по делото доказателства, като решението е вътрешно противоречиво. Твърди се, че от една страна съдът приема, че на процесната дата е имало отправяне на обидни думи и скандали, че е имало трайно влошени отношения, че не толерира подобни прояви, а от друга страна приема, че е нормално да има подобно поведение. Излага се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като не е направил анализ на същите поотделно и в тяхната съвкупност. Акцентира се, че в молбата за защита от домашно насилие не е искано уреждане на отношения по повод прекратяване на брака, родителските права по отношение роденото от брака дете, както и имуществените отношения между страните, като за жалбоподателката не е ясно защо съдът засяга тези отношения в това производство. Навежда се, че твърдението на съда, че житейски нелогично е да не се потърси помощта на полицията след случая на 14.01.2022г. е субективно. В жалбата се прави оплакване, че не е ясно защо съдът не кредитира показанията на свидетелите доведени от молителката, а дава вяра на показанията на свидетелите доведени от ответника, които са заинтересовани от изхода на процеса. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви и защо не кредитира представената декларация по чл.9, ал.3, с което е нарушена разпоредбата на чл.13, ал.3 от Закона. Жалбоподателката навежда, 1 че от събраните по делото доказателства е доказан акта на домашно насилие извършен на 14.01.2022г., като ответника не отрича присъствието си в дома на молителката, както и скандала. С оглед на това първоинстанционният съд въз основа на представената декларация е следвало да приеме молбата за защита за изцяло доказана, тъй като е извършен акт на вербална и физическа агресия от страна на ответника към съпругата му, който представлява осъществено домашно насилие под формата на психическо и физическо такова, което е извършено в присъствието на детето.

По подробно изложени в жалбата съображения се прави искане за отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, като се иска да бъде постановено ново с което да бъде уважена молбата и да бъдат наложени мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата, чрез пълномощника адв. Дойчинова, с който се оспорва същата като неоснователна. Поддържа се становище, че решението е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката А. Г. - Т.а се явява лично и с пълномощник, като поддържа подадената въззивна жалба. Същият по същество пледира за отмяна на решението, и уважаване на молбата за защита.

Въззиваемият се явява лично и с пълномощник, който пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд намира, че подадената жалба е допустима, същата е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, която има правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За произнасяне по основателността на жалбата съдът, въз основа на събраните доказателства и закона, приема за установено следното:

РС Благоевград е бил сезиран от А.Г. Г. – Т.а, с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“С.С, ет.4, ап.4, лично и като законен представител на малолетния ИЛ. В. ТР., с ЕГН **********, с молба за защита от домашно насилие срещу В. ЕФТ. ТР., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“К.М., вх.Б, ет.3, ап.32.

В молбата са изложени твърдения, че молителката и ответникът са съпрузи, като бракът им е сключен на 09.05.2015г. в Благоевград. Излага се, че от брака си имат родено едно дете И.Т.. Твърди се, че преди около година без причина съпругът напуснал семейното жилище в Благоевград, ул.“С.С, ет.4, ап.4, собственост на трето лице и създал връзка с друга жена, като семейното жилище останало за ползване от съпругата с детето. В молбата е изложено, че през този период Т. няколко пъти извършил актове на домашно насилие – изразяващи се във физическо и психическо насилие, като някои от тях били извършени пред детето. На 05.10.2021г. молителката след поредния акт на домашно насилие сезирала органите на полицията и домът им бил посетен от служители на МВР. На 30.12.2021г. пред РС Благоевград страните депозирали молба за развод по взаимно съгласие и представили споразумение.

Акта за който молителката е сезирала първоинстанционния съд за защита се твърди, че се е случил на 14.01.2022г., когато молителката си тръгнала от работа, взела сина си от детска градина и се прибрали вкъщи. В 16.39ч. ответникът й се обадил по телефона и пожелал да донесе витамини, които бил купил за детето. След около 5 минути ответникът отишъл дал витамините, видял детето и на тръгване казал на молителката „Честит Банго Васил“ и допълнил „Ако мислите да празнувате довечера ще взема детето, за да не се вижда с този мангал“. Молителката не отговорила, като при излизането на ответникът през входната врата бутнал същата навътре и й казал „Няма да ме гониш от дома ми“. Молителката му отговорила, че това не е неговия дом, тъй като си е тръгнал от него преди една година.

Тогава ответникът започнал да я обижда, че е курва, сперма, да си събирала багажа и до утре да се махнела, но да му оставила детето. Сочи се, че били разменени и други реплики между двамата, като ответникът гушнал детето и тръгнал с него към вратата, но детето се разпищяло и молителката се доближила да го вземе. Докато протягала ръка да го гушне Т. я 2 стиснал с два пръста за гръкляна много силно, молителката започнала да се дърпа, усетила много силна болка, че се задушава. Ответникът пуснал детето при нея и тя отишла в кухнята. Като се навела да вземе една играчка, ответникът й зашлевил силен шамар по лявата буза, като ударът бил толкова силен, че й заглъхнало дясното ухо. Молителката се разплакала, детето също, като започнало да я прегръща и целува. Ответникът й казал „ако искаш да имаш дете от тук нататък ще правиш само каквото аз ти кажа и забрави за парите които ми искаш, разбра ли ме“, повтарял „разбра ли ме, разбра ли ме, ако се обадиш на някого утре ще те намерят на части, от тук нататък ще заспиваш всяка вечер със страх, ако обещаеш да не се обаждаш повече няма да ме видиш, разбра ли ме“. Навежда се, че молителката през цялото време го молела просто да си тръгне и да престане да прави това пред детето. Същия си тръгнал към 17.40ч., като след това започнал да звъни по телефона, но тя го блокирала.

Излага се в молбата, че по описания начин спрямо молителката е осъществен акт на домашно насилие, изразяващо се във физическо, психическо, емоционално и икономическо насилие, както и принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Твърди се, че върху детето също е извършен акт на психическо и емоционално насилие, защото акта на домашно насилие спрямо майка му е извършен в негово присъствие.

Предвид изложеното е направено искане да бъдат наложени спрямо ответника мерки за защита по реда на ЗЗДН, а именно по чл.5, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН.

Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН в която молителката е декларирала под страх от наказателна отговорност, всички обстоятелства изложени в молбата относно осъществения спрямо нея акт на домашно насилие на 14.01.2022г.

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак страните по делото са съпрузи от 09.05.2015г. От брака им е родено детето ИЛ. В. ТР., с ЕГН **********, което се установява от представеното удостоверение за раждане.

От изготвената справка по АСУД на РС Благоевград е установено, че срещу ответника Т. няма други образувани граждански дела по ЗЗДН. Установено е, че същия не се води на диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение, както и че не е осъждан.

По делото са приобщени докладна записка, протоколи за предупреждения от 05.10.2021г. към Александра Т.а, В.Т., и обяснения от същите лица и молителката във връзка с възникнал скандал между сестрата на молителката и ответникът прераснал в отправяне на обидни думи от негова страна към двете.

По делото е приобщен социален доклад изготвен от Д“СП“ Панагюрище, в същия е посочено, че постоянни грижи за детето Илиян към настоящия момент полага майката, като същото поддържа контакти с бащата, чрез срещи и телефонни разговори. Отразено е, че майката притежава необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето, като в жилището й е осигурена сигурна и безопасна среда за отглеждането му.

В хода на производството пред първата инстанция е проведен разпит на шест свидетели.

От показанията на свидетелите Г. и Ю., преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК се потвърждават изнесените факти в молбата, като съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и обективни. Свидетелските показания на полицейските служители М. и Г., не установяват релевантни за спора факти, поради което съдът намира че не следва да бъдат обсъждани.

От страна на ответника за опровергаване твърденията в молбата е проведен разпит на двама свидетели И.М. и И.М., които в по – голямата си част установяват обстоятелства, които са ирелевантни за спора. Относно изнесеното в молбата, същите заявяват, че не им е споделено от страните по делото за обстоятелствата относно настъпилия инцидент.

Настоящата инстанция не цени като достоверно доказателство показанията на тези свидетели. Същите са нелогични, изпълнени с вътрешни противоречия и по никакъв начин не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил молбата за защита, като е приел, че не 3 е установено поведението на ответника да е било насочено пряко към засягане на психическата или физическата неприкосновеност на молителката и малолетното дете, което да бъде квалифицирано като домашно насилие, респективно да покрива състава на такова по чл.2 от ЗЗДН.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо, предвид което следва да бъде извършена проверка за неговата правилност съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира следното:

Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл.