Решение № 215 от 01.10.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Севлиево, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20264230100124 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Л. Д. С. срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД с предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 5274547 от 11.11.2024 г., Договор за паричен заем № 5333535 от 13.01.2025 г., Договор за паричен заем № 5468164 от 10.06.2025 г., Договор за паричен заем № 5587699 от 22.10.2025 г., сключени между ищцата и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, поради това, че посоченият във всеки от договорите годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора, а в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща предоставянето на обезпечение по договорите за кредит – чл. 4.

Ищцата твърди, че на 11.11.2024 г., сключила с ответното дружество договор за паричен заем № 5274547, по силата на който същото се задължило да й предостави парична сума в размер на 300 лева, която ищцата трябвало да върне на 4 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 82,97 лева.

Общата сума, която следвало да бъде върната била в размер на 331,88 лева. За фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема били посочени 50 %, приложим на годишна основа към сумата по усвоения кредит, а за годишен процент на разходите /ГПР/: 64,31 %. Съгласно чл. 6.2 от съдържанието за лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора бил установен 0, 14%. Този договор бил сключен на хартиен носител.

1

На 13.01.2025 г. ищцата сключила с ответното дружество договор за паричен заем № 5333535, по силата на който същото се задължило да й предостави парична сума в размер на 600 лева, която трябвало ищцата да върне на 11 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 60,37 лева. Общата сума, която следвало да бъде върната била в размер на 664,07 лева. За фиксиран ГЛП по заема били посочени 45 %, приложим на годишна основа към сумата по усвоения кредит, а за ГПР - 56, 40 %. Съгласно чл. 6.2 от съдържанието за лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора бил установен 0,13 %. Този договор бил сключен на хартиен носител.

Ищцата сключила с ответното дружество договор за паричен заем № 5468164, по силата на който същото се задължило да й предостави парична сума в размер на 1250 лева, равняваща се на 639,11 евро, която трябвало ищцата да върне на 11 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 140,78 лева, равняваща се на 71,98 евро. Този договор бил сключен електронно във вайбър, като две седмици след това съдържанието на същия бил изтрит там от ответното дружество. Ищцата не притежавала екземпляр от договора, освен погасителен план, месечни погасителни вноски.

На 22.10.2025 г. ищцата сключила с ответното дружество договор за паричен заем № 5587699, по силата на който същото се задължило да й предостави парична сума в размер на 1500 лева, равняваща се на 766, 94 евро.

Срокът на кредита в четиринадесетдневки бил 13 вноски, всяка от които в размер на 129,83 лева, равняваща се на 66,38 евро. Този договор също бил сключен електронно във вайбър, като две седмици след това съдържанието на същия бил изтрит там от ответното дружество. Ищцата не притежавала екземпляр от договора, освен погасителен план, месечни погасителни вноски.

Сочи се в исковата молба, че съгласно чл. 4 на договорите за парични заеми били сключени договорите с „Файненшъл България” ЕООД за предоставяне на гаранция. Излагат се съображения, че това водело до недействителност на облигационните отношения на ищцата с ответното дружество на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като не се съдържал ГПР по кредитите и общата сума, дължима от потребителя по всеки от тях, както и че било неясно как е изчислена договорната възнаградителна лихва. Възнагражденията за гаранта следвало да се считат за част от общите разходи по договорите и да са ясно посочени, като елементи от ГПР, съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК, в съответните договори. Посочва се, че в случая това не било сторено, поради което договорите за парични заеми се явявали сключени в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. При това положение посочените в договорите ГПР не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на сделките, каквото именно било предназначението на ГПР. Сочи се още, че ГПР, който изначално не е годен да изпълни функцията си, не е правно валиден. Налице било нарушение на ЗПК и договорите за паричен заем следвало да бъдат прогласени за недействителни.

2

Допълнително се сочи в отговора на исковата молба, че освен горното, ответното дружество и гарантът били свързани лица по смисъла на пара. 1, ал.

1, т. 5 от ДР на ТЗ и реално възнаграждението на втория представлявало още едно възнаграждение за кредитодателя като чрез него се целяло да се заобиколи чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, ищцата прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 4 от съдържанието на договорите, както и нищожност на клаузата на чл. 6.2, с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗПК. Посочва се в исковата молба, че изпълнението на чл. 4 от договорите за паричен заем се превръщало в условие за тяхното сключване, което нарушавало добрите нрави и водело до нееквивалентност на престациите. Сочи се още, че възнагражденията по обезпечителните договори били в размер над 70 % по договора от 10.06.2025 г. и над 40 % по договора от 22.10.2025 г., което било достатъчно основание да се приеме, че тази разпоредба на договорите била във вреда на потребителя. Двете търговски дружества били свързани лица, доколкото ответното дружество било едноличен собственик на другото търговско дружество. Уговорената като възнаграждение за гаранта парична сума била в прекомерно висок размер, поради което било налице основание за нищожност поради накърняване на добрите нрави. Същата довела до нееквивалентност на престациите и до явно несъответствие. Договорите били нищожни и поради обстоятелството, че със сключването им се стигало до заобикаляне на закона и до нарушаване на нормативно предвидения размер на годишния процент на разходите. Договорите с гаранта били напълно и изцяло неясни, не давали възможност да се преценят икономическите последици от сключването им, поради което и само на това основание били нищожни.

Гаранционните сделки се явявали част от кредитните правоотношения.

Поради което реално поръчителства не съществували, а целта на сделките била да се уговорят допълнителни възнаграждения за кредитора по договорите за парични заеми, в нарушение на изискванията на ЗПК.

Ищцата е изложила и твърдения, че през времевия период, в който протичат облигационните отношения между страните, ответното дружество, чрез служители от офиса си в гр. Севлиево, упражнявали непрекъснат и системен тормоз върху ищцата и членовете на семейството й по вайбър, с телефонни обаждания и с нежеланите посещения на адреса, на който живеели под наем.

Искането към съда е да бъдат уважени така предявете искове.

Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, с който оспорва предявените искове. В отговора се поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлявало разход по кредита и не следвало да се включва в ГПР, като твърди, че ГПР е изчислен коректно, в съответствие със закона. Ответникът поддържа, че ищцата е имала цялата необходима 3 информация, за да сключи договорите при тези условия, Излагат се подробни съображения за съответствие на договора със. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и е отделено с изготвения по делото доклад като безспорно обстоятелството, че между ищцата и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД били сключени Договор за паричен заем № 5274547 от 11.11.2024 г., Договор за паричен заем № 5333535 от 13.01.2025 г., Договор за паричен заем № 5468164 от 10.06.2025 г., Договор за паричен заем № 5587699 от 22.10.2025 г., с посоченото в исковата молба съдържание, както и че между ищцата и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД са били сключен договор за предоставяне на гаранция в изпълнение на клаузата предвиждаща това във всеки от договорите за заем, че възнаграждението по договорите за предоставяне на гаранция не е включено посочения в договора за заем ГПР, както и че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД са свързани лица. Процесните по делото договори за кредит намират своята правна регламентация в ЗПК.

С доклада по делото съдът изрично е указал на ответното дружество, че следва да установи, че сключените договори за паричен заем отговарят на законовите изисквания за валидност, в частност на изискванията на ЗПК.

В чл. 4 от представените по делото договори за паричен заем, е предвидено задължение на заемателя, в срок до три дни, считано от сключване на съответния договор, да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения:

1. две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има– кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен и погасителен план към съответния договора за кредит, като във всеки погасителен план е предвидено, че наред с всяка вноска на съответната падежна дата по съответния кредит се начислява и размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция, което възнаграждение е калкулирано към всяка месечна вноска по съответния кредит.

4

По делото е отделено като безспорно, че към всеки договор за кредит между ищцата и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на гарант, е сключван и договор за предоставяне на гаранция, като възнаграждението по договорите за предоставяне на гаранция не е включено посочения в договора за заем ГПР.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че ищцата и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД са обвързани от договори за потребителски кредит, всеки от който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.