Решение № 12954 от 02.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12954 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110106086 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************” ЕАД срещу И. И. С., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1848,76 лева – главница, от която сумата 1824,41 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 24,35 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 257,22 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до 30.09.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата И. И. С. била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „**************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца 1 топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент ************************, с абонатен № ********, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***********” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч. гр. д. № ********* по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата И. И. С. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р. Г..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На първо място възразява, че ответницата не била клиент на топлинна енергия за процесния имот, тъй като не била нито собственик, нито ползвател на жилището. Апартаментът се ползвал от трето за спора лице – С.И., на чието име била открита партидата и което дължало заплащане на цената на доставената топлинна енергия. На следващо място твърди, че претенцията била неоснователна и поради извършен отказ от предоставяната от ищеца услуга чрез пломбиране на всички отоплителни тела в имота. Оспорва съществуването на облигационни отношения между страните през исковия период. Ответницата не била участвала в общото събрание на етажната собственост, на което било взето решение за сключване на договор с „***********“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение, поради което действията на етажната собственост не я обвързвали. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва изпадането на ответницата в забава, тъй като по делото не били представени доказателства за изпращане на покана за плащане от страна на ищеца, а клаузата на общите условия за публикуване на месечните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество била нищожна. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач „***********” ЕООД не оспорва предявените искове, като изразява становище, че същите били основателни и доказани.

В съдебно заседание ищецът „**************” ЕАД, редовно призован, се 2 представлява от юрк. Първанов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи исковата претенция. Изразява становище, че макар по делото да било установено, че в имота живеел свидетелят С.И., последният не бил нито собственик, нито вещен ползвател на жилището. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответницата И. И. С., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. Г.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявените искове. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.

Третото лице – помагач „***********” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните.

От представена по делото фактура № ************** г., издадена от „**************“ ЕАД, се установява, че свидетелят С.С.И. заплатил сумата в размер на 7300 лева за пломбиране на 4 броя радиатори в процесното жилище. Видно от декларация от 28.10.1997 г., подадена до ищеца от същото лице, пломбираните радиатори след пускане на отоплението били студени.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181, том І, рег. № 3192, нот. дело № 113/2007 г. по описа на нотариус В.А., рег. № ******, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 18.05.2007 г. ответницата и съсобственикът й – свидетелят С.С.И. дарили на дъщеря си Надежда Стоилова С. процесния недвижим имот. В нотариалния акт е отбелязано, че дарителят И. С. си запазвала правото на ползване върху дарявания имот до края на своя живот безвъзмездно.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № *********** г., сключен между „***********“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 23.09.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяване на сградата на 3

************************* г.

Видно от протокол от 23.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на бл. *****, ***** взело решение за сключване на договор с „***********” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот с абонатен № ******** съсобственикът С.С.И. изразил съгласие за извършване на услугата топлинно счетоводство, като се подписал в съответната графа.

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 03.10.2002 г. бил подписан договор № 4654/03.11.2001 г. между етажната собственост в бл. *****, *****, в качеството на възложител, и „***********” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Съгласно т. 1.2. от договора възложителят се задължил да заплаща за извършената от изпълнителя дейност, като размерът на възнаграждението е определен в т.т. 5.1. – 5.9. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „***********” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за процесния имот била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база един потребител поради липса на водомер.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „**************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е предложила на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ).

Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им 4 публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „**************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.