Решение № 95 от 14.04.2020, Окръжен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Добрич 14.04.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На деветнадесети февруари 2020 г.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА Ж.А

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:РУМЯНА

РАДЕВА

Прокурор:…………………………. като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА Ж.А въззивно гражданско дело

№792 по описа за 2019 г., за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава

ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Е.Т.Е. и Е.Г. ***,срещу решение №824/16.07.2019 г. по гр.д.№1482/2019 г. на Добричкия районен съд,допълнено в частта за разноските с определение №2814/15.10.2019 г.,с което въззивниците са осъдени да заплатят на Д.Н.Д. *** сумата от 1 287 лв,представляваща обезщетение в размер на разходите необходими за отстраняване на повредите в блок уредите на арматурното табло в продадена вещ лек автомобил марка „Ф. Г.” с рег. №**,рама №**,двигател №** с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите с рег.№**г. на Р. Г.-нотариус с район на действие PC-Добрич с рег.№* в НК,ведно със законната лихва,начиная от датата на завеждане на делото-30.04.2019 г.,до окончателното изплащане,респ. въззивниците са осъдени да заплатят на Д.Д. разноски в исковото първоинстанционно производство в размер на 400 лв адвокатско възнаграждение и 620 лв разноски по обезпечителното производство по ч.гр.д.№81/2019 г. на ДРС.Сочи се в жалбата,че исковата претенция имала за предмет присъждане на обезщетение в размер на разходите,необходими за отстраняване на повреда в блок-уредите на арматурното табло на продадения автомобил.В хода на производството обаче ищцата Д.Д. въвела чрез посочени от нея и събрани по делото доказателства други недостатъци на автомобила,които не били предмет на исковата претенция.Районният съд се бил произнесъл по непредявен иск и по отношение недостатъци на вещта извън предмета на заявения с исковата молба спор.Неправилно била зачетена като годно доказателство за знание на въззивниците за недостатъците на вещта отпреди продажбата депозирана от свидетеля Т.фактура от 16.10.2018 г.,която била издадена на името на дружество,а не на името на въззивниците,респ. от нея не ставало ясно,че касае ремонт именно на процесния автомобил.Не бил доказан размерът на извършените от ищцата разходи за отстраняване на твърдяната повреда.Липсвали доказателства за плащане от ищцата на такива разходи.Представена била карта за ремонт от 18.02.2019 г.,към която липсвал документ за плащане,а сумата,посочена в картата,удивително съвпадала със сумата,посочена от вещото лице по съдебно-техническата експертиза,което навеждало на извод,че картата е изготвена за целите на делото или е антидатирана.Подробно се обсъждат събраните по делото писмени и гласни доказателства,които според въззивниците сочели,че със сключване на договора за продажба и предаване на автомобила отношенията между страните били уредени и приключили според съдържащите се в договора клаузи,както и че автомобилът не е имал към момента на продажбата сочения недостатък.Изложени са доводи,че за автомобила е уговорена и платена продажна цена в размер на 500 лв,поради което претендирането от ищцата на сума от 1 287 лв за отстраняване на недостатъци по вещ с по-ниска стойност водело до неоснователно обогатяване.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и за отхвърляне на иска.Претендират се от въззивниците сторените от тях разноски в двете инстанции и в производството по ч.гр.д.№81/2019 г. на ДРС.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата Д.Н.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.Обсъжда всички доводи на въззивниците,извеждайки изводи за тяхната неоснователност.Претендира сторените в настоящото производство разноски.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 02.08.2019 г.,а жалбата е подадена на 16.08.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 16.08.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно и следва да бъде потвърдено,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№1482/2019 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод искова молба вх.№8655/30.04.2019 г.,с която са предявени пасивно субективно съединени искове на основание чл.195 ал.1 предл.3 във връзка с чл.193 от ЗЗД от Д.Н.Д. с ЕГН ********** *** срещу съпрузите Е.Т.Е. с ЕГН ********** и Е.Г.Е. с ЕГН **********,***,за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сума от 1 287 лв,представляваща обезщетение в размер на разходите,необходими за отстраняване на повредите в блок-уредите на арматурното табло на продадена вещ-лек автомобил марка „Ф. Г.“ с рег.№**,рама №**,двигател №**,с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите рег.№**г. на нотариуса Р. Г. с район на действие ДРС,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане.

Не е спорно между страните,а е и видно от договор за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№**г. на нотариуса Р. Г. /на лист 6 от делото на ДРС/,че на 02.11.2018 г. между ищцата по делото Д.Н.Д. в качеството на купувач и ответниците Е.Т.Е. и Е.Г.Е. в качеството на продавачи възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на процесния лек автомобил.Според клаузите на договора автомобилът се продава за сума от 500 лв,като МПС се предава на купувача в пълна изправност и в движение.Според клаузата на т.2 изр.2 за явилите се след изпробването на автомобила дефекти продавачите не носят отговорност.

Скоро след закупуване на автомобила ищцата Д. отправя до ответниците-продавачи нотариална покана рег.№6987/15.11.2018 г. на нотариуса Р. Г. с район на действие ДРС,с която ги уведомява за установени още в началото на експлоатацията на автомобила дефекти на същия-проблеми в придвижването,като според извършена в автосервиз диагностика се констатирало,че автомобилът е с повреден двигател и се нуждае от основен ремонт-пукнат блок и глава,колянов вал,лагер,турбина и др.Купувачката кани продавачите в тридневен срок от получаване на поканата да отстранят горните недостатъци на продадената от тях вещ,като ги предупреждава,че в противен случай ще отстрани същите за сметка на продавачите и ще претендира по съдебен ред обезщетение за вредите от неизпълнението.Нотариалната покана се счита връчена едва в началото на януари 2019 г. с изтичане на срока по чл.47 ал.5 от ГПК,тъй като уведомяването на продавачите е осъществено чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 и 2 от ГПК /според отразеното от връчителя същите не са открити на адреса,а бабата на Е. твърдяла,че последният не живее там,и лично скъсала уведомлението пред очите на връчителя/.

В исковата молба ищцата сочи множество недостатъци на закупения автомобил,като в съдебно заседание на 24.06.2019 г. пред ДРС процесуалният й представител пояснява,че исковите претенции обхващат обезщетение,формирано единствено от стойността на ремонта на блок-уредите на арматурното табло на автомобила,и че в размера му не се включва стойността на останалите дефекти на автомобила.Разминаването между посочените в нотариалната покана недостатъци /пукнат блок и глава,колянов вал,лагер,турбина и др./ и тези-предмет на настоящите искови претенции се дължало на факта,че първоначално автомонтьорът,при когото бил закаран автомобилът след закупуването му при светване на червената лампа за маслото,смятал,че повредата е именно и само посочената в нотариалната покана.По негов съвет ищцата Д. на 18.12.2018 г. вкарала автомобила в сервиз,при което били сменени турбокомпресор,биелни лагери,масло,ремък на маслена помпа и маслен филтър,но и след ремонта лампата за маслото продължила да свети.По искане на ищцата е проведено производство по ч.гр.д.№81/2019 г. на ДРС,в което по реда на чл.207 и сл. от ГПК е осъществено обезпечаване на доказателства за нуждите на настоящото исково производство,като е назначена съдебно-автотехническа експертиза,от заключението по която се установява вече след горния ремонт от декември 2018 г.,че автомобилът има и друг недостатък,обуславящ светването на въпросната лампа,а именно повреда на блок-уредите на арматурното табло.Така исковите претенции обхващат само разходите за ремонта на блок-уредите на арматурното табло,респ. първоинстанционният съд се е произнесъл именно по искове с такъв предмет.В този смисъл доводите на въззивниците /ответници по делото/,че ДРС не е разгледал предявените искове,респ. е излязъл извън предмета на спора,включвайки в размера на обезщетението и други дефекти на закупения автомобил,са неоснователни.Разгледани са предявените искове и решението на ДРС е допустимо.

Според разпоредбите на чл.193 ал.1-3 от ЗЗД продавачът отговаря спрямо купувача,ако продадената вещ има съществени недостатъци,които намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора за продажба употребление.Продавачът не отговаря само за недостатъци,които са били известни на купувача към момента на продажбата.Продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъка.В случая не се твърди от ответниците и липсват доказателства купувачката Д. да е знаела за процесния недостатък на автомобила към датата на продажбата.Липсват доказателства по делото и самите продавачи да са знаели за повредата на блок-уредите на арматурното табло.Преди продажбата обаче продавачите са били наясно,че при управление на автомобила на таблото светва лампата,сигнализираща за повреда в маслената система на двигателя.От показанията на свидетеля М. В. Т.,без родство със страните,работещ в автосервиз,извършил диагностика и ремонт на процесния автомобил по искане на ищцата Д. непосредствено след закупуването му през ноември и декември 2018 г.,т.е. очевидец на изследваните събития,става ясно,че ответникът Е. Т.Е. също е посетил сервиза през октомври 2018 г.,т.е. преди продажбата на процесния автомобил,и е споделил пред свидетеля,че има проблем и че свети лампата за маслото.При проверката се констатирало,че маслената помпа е за смяна и че има поражения върху коляновия вал и лагерите му,върху турбото на автомобила.Била сменена само маслената помпа.Тези действия на ответника Е. сочат,че той е знаел за проблема със светване на лампата за маслото преди и към датата на продажбата и се е опитал да го отстрани,но очевидно неуспешно.Според свидетеля Т.ответникът не е предприел по-сериозен и задълбочен ремонт поради липса на парични средства.Ответникът Е. в крайна сметка не е разбрал,респ. не се установява да е узнал,че действителната причина за светване на лампата е повреда в блок-уредите на арматурното табло.Същият обаче очевидно е бил наясно към датата на продажбата,че автомобилът има някакъв дефект,водещ до светване на въпросната лампа.Показанията на свидетеля Т.Е. Ш.,че такава лампа никога не била светвала и че автомобилът бил в перфектно състояние,не следва да се кредитират като достоверни предвид близката родствена връзка на свидетеля с ответниците /ответникът Е. Т.Е. му е син,респ. Е.Е. му е снаха/,водеща до пряка заинтересованост от изхода на спора,и предвид очевидното противоречие на показанията му с тези на незаинтересования свидетел М. Т..Свидетелят С. Т. К.,без родство със страните,придружавал ищцата Д. при огледа на автомобила на 28.10.2018 г. преди сключване на договора за продажба,споделя,че преди продажбата направили обиколка с автомобила от 10-на километра,но не забелязали никакви дефекти.Колата била подложена на компютърна диагностика,която не показала проблем в електрониката,но установеният по-късно действителен проблем бил механичен и не можело да бъде засечен при такава диагностика.Около два дни след продажбата Д. му се обадила,че светва лампата за маслото.

Разпечатката съдържа 28 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad88eac6-b8aa-4398-a63b-99228cbe9ded