Решение № 242 от 12.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева в присъствието на прокурора С. Ив. Л. като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601043 по описа за 2023 година образувано по въззивна жалба и допълнително депозирано изложение към нея от адвокат В. Б. - защитник на подсъдимия А. В. С., срещу присъда № 32/19.07.2023 г. на Окръжен съд-София, постановена по нохд 279/22 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 32/19.07.2023 г., по нохд 279/22 г., Софийският окръжен съд, VII първоинстанционен наказателен състав, е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.

В. С., роден на ******** г. в гр. ***, българин, български гражданин, живущ в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. "*", ап. **, със средно специално образование, строител, вдовец, неосъждан, с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 16.06.2018 г., около 16.22 часа, на АМ „Хемус“, в района на км 43, обл.

Софийска, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „Ранч“, с per № ********, с посока на движение от гр.

София към гр. Варна, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, както следва: чл. 20, ал. 2, пр. 1 1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като не се е съобразил с конкретните метереологични условия при подбиране на безопасната скорост и е управлявал посоченото по-горе превозно средство със скорост от 89 км/ч., вместо с безопасната скорост от 75 км./ч., в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Й. А. С., ЕГН: **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б."в" пр.1, вр. чл. 342, ал. 1, предложение 3-то НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК съдът го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 343 г, вр. чл. 37, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 111 НПК съдът е постановил веществените доказателства да се пазят до приключване на наказателното производство, след което два броя тахошайби да бъдат унищожени, а останалите веществени доказателства: лек автомобил „Пежо“, модел „Ранч“, с per № ******** и товарен автомобил „Рено“, с рег. № ******* да бъдат върнати на правоимащите лица-техните собственици.

Съдът е осъдил подсъдимия С. да заплати разноски в общ размер на 10 018,26 лева, от които в полза на ОД МВР-София сумата от 1 965,66 леваразноски по досъдебното производство и разноски в хода на съдебното следствие в размер на 8 152,60 лева - в полза на бюджета на СОС.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Б. и допълнително депозирано изложение към нея, в които се съдържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Иска се неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия С. по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност, защитата 2 моли за изменение на присъдата в частта й относно кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, което наказание според защитата би могло при конкретните условия и да не бъде налагано.

В депозираното допълнение към въззивната жалба защитата излага доводи, че от една страна, след допуснатото изменение на обвинението, подсъдимият бил осъден по непредявена с обвинителния акт фактология относно причината за загуба на контрол върху МПС или при несъответствие и противоречие между обстоятелствената част на акта и неговия диспозитив, а от друга - обвинението, и след допуснатото му изменение, не било доказано по безсъмнен начин.

Защитата на първо място прави възражението, че описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология не кореспондирала с така формулираното изменено обвинение. С обвинителния акт прокурорът бил вменил на подсъдимия нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътнопревозните средства, които управляват, а след изменението на обвинението в съдебна зала, въз основа на същите обстоятелства, твърдени в обстоятелствена част на обвинителния акт, С. бил обвинен в управление с несъобразена с атмосферните условия скорост от 89 км/ч, вместо с безопасната от 75 км/ч.. Според защитата с мотивите си съдът бил приел различна от твърдяната в обвинителния акт фактология относно механизма на деянието и причината за ПТП. Това изменение на фактите едва с присъдата, макар да бил приложен закон за същото наказуемо престъпление, рефлектирало върху правото на защита на подсъдимото лице.

На второ място, според защитата, дори да се приеме, че подсъдимият не бил осъден по непредявена фактология, присъдата почивала на предположение. Съдът бил кредитирал заключението на допуснатата повторна автотехническа експертиза/АТЕ/ в съдебна фаза, която сочела аквапланинга като възможна, вероятна причина за ПТП, без да е категорична.

Според тази експертизата критичната скорост на автомобила „Пежо“ при явлението аквапланинг при конкретната метерологична обстановка и съС.ие на пътното платно била 75 км/ч., а водачът на лекия автомобил е могъл да избегне аквапланинга при подбрана технически безопасна скорост по-малка или равна на 75 км/ч.. От една страна защитата приема, че показанията на 3 свидетелите, на които се позовавал и съдът, наистина съдържали данни за силен дъжд и затруднена видимост, а от друга те били интерпретирани от съда така, че да подкрепят експертната теза за аквапланинг. Тезата за аквапланинг била логически аргументирана, при липса на всякакво съмнение във високата степен на компетентността и безпристрастността на експертите, но за осъдителната присъда не била достатъчна логическа обоснованост, а безсъмнена доказаност. Освен това, според защитата, без анализ и обсъждане от страна на съда и експертите били останали твърдените в самия обвинителен акт обстоятелства за плисване на вода върху предното стъкло.

На следващо място, приемайки от фактическа страна експертната версия за аквапланинг, или комбинация между изпълнение на маневра и аквапланинг, съдът бил отхвърлил становището на защитата за непредвимост и случаен характер на деянието, като се позовал на разпита в зала на в.л. К.: „…има признаци за аквапланинг - занасяне на автомобила и загуба на управление под формата на отклоняване на волана наляво или надясно, без намесата на водача при хлабаво държане на същия...“. Според защитата, логическото мислене обуславяло извод, че ако водачът вече се намира в положение на аквапланинг, така че да го усети, то опасността вече била реализирана, колата била във воден клин, аквапланингът се осъществявал и въобще не можело да се говори за предвиждане, тъй като опасността вече се случвала. Въпросът бил може ли водачът да предвиди предварително, че ще попадне в аквапланинг, а не дали може да го усети. Прави се в тази връзка възражението, че нямало как да се изхожда от абстрактна опасност, а предвидимите препятствия на пътя следвало да са конкретни. Аквапланингът изключвал възможността на водача да борави с уредите на МПС, тъй като то ставало неуправляемо. Нямало как водачът да предприеме аварийно спиране и да употреби спирачки, а и това не било ефикасно, тъй като щяло да влоши нещата, видно от разпита на вещото лице. От друга страна, при аквапланинг можело да се овладее автомобила посредством отнемане на газта, но това било непостижима практика за средонстатистически водачи, със стандартни умения. Релевантна за критичната скорост за аквапланинг била дебелината на водния филм, а тя не била установена по делото. Не можело абстрактно да се предполага, че ще настъпи аквапланинг, при липса на установени обективни данни за формиране на воден слой върху пътното платно. Аквапланингът не се появявал просто при дъжд, нито при обилен дъжд, а само при лошо отводняване на настилката, 4 лошо сцепление на гумите, лош наклон на пътя, лош горен слой на настилката - фактори, които влияели върху формирането на водния слой. Такива данни по делото не били събирани, а от протокола за оглед и фотоалбума не били изводими никакви данни от такова естество. Според защитата, не можело да се приеме за установено отвъд всякакво съмнение, че подсъдимият сам се бил поставил в положение на невъзможност да предотврати настъпването на произшествието, управлявайки с несъобразена скорост. Въпросът дали подсъдимият е могъл да избегне ПТП посредством управление с друга скорост бил правен. За да се прецени скоростта на движение, на плоскостта на изпълнение от водача на задълженията, произтичащи от правилото на чл. 20, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, следвало да се сравни нейната величина с комплексно действащите фактори от конкретната пътнотранспортна обстановка. Според измененото обвинение, подсъдимият не се е съобразил с атмосферните условия. В случая, такива условия били според защитата управлението на автомобила при мокра настилка и интензивен валеж от дъжд, като с оглед на величината на избраната скорост в рамките на разрешената от 140 км/ч., тази скорост от 89 км/ч. можела да се прецени като съобразена с тези фактори.

Скоростта от 75 км/ч. според защитата била критична само с оглед възникване на аквапланинг при наличие на условия за формиране на такъв воден слой, които да са предвидими за водача. Наличието по магистралата на участъци с образувал се на пътната настилка дебел воден слой - воден клин и произведения в резултат на това ефект аквапланинг, не можело да се отчете като предвидим фактор, изискващ допълнително намаляване на скоростта абстрактно. Съобразно трайната съдебна практика /Р. № 501/2001 г. на 1 н.о., Р.

№ 1329/77 г. на 3 н.о./, според защитата не можело да се изисква от водача винаги да очаква възникване на някаква опасност на пътя и с оглед на хипотетичната такава да избира скоростта си на движение, т.е. водачът не бил задължен да има предвид абстрактната възможност за настъпване на произшествие. Съдебната практика на ВС и ВКС на РБ по правоприлагането на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП била константна и последователна, че водачът на моторно превозно средство трябва да избира такава величина на скоростта при движение в лоша пътно-климатична обстановка, която да е съобразена с разС.ието на видимост, в границите на която той своевременно да възприеме появяващите се препятствия и да ги избегне чрез нормативно предвидените способи като намаляване на скоростта, спиране или заобикаляне.

5

Доколкото подсъдимият е управлявал превозното средство по специално изграден и означен път за движение само на МПС с високи скорости /скоростен път/, не би могло да се изисква от него да съобразява скоростта си с абстрактната възможност да попадне в образувал се на пътното платно воден филм, с дебелина не по-малко от половин сантиметър, който да доведе до проявлението на аквапланинг /да предполага, че всеки участък от магистрала е зле отводнен или с некачествен повърхностен слой/.

На следващо място защитата излага довода, че следвало да бъде да подложен на анализ факта, кога е възникнала за подсъдимия опасността за движението, изразяваща се в наличието на зони на пътната настилка с повишена дебелина на водния слой, създаващи предпоставки за аквапланинг, кога са били възприети от него и кога е имал обективна възможност да стори това, за което прокуратурата не сочела никакви доказателства и такива не били извеждани и по експертен път.

Предвид и изложеното, защитата моли съда за преценка дали с така формулираната конструкция на обвинението - обстоятелствена част на обвинителния акт и измененото обвинение, от една страна, и установяването със съдебния акт на факти от механизма на ПТП, различни от твърдените от прокурора в обвинителния акт, от друга страна, не се нарушавало правото на защита на подсъдимия, което било основание за отмяна на присъдата поради съществено процесуално нарушение. Алтернативно се прави искане, ако съдът приеме, че подсъдимият не е осъден по непредявени факти, да направи различна правна оценка - да го оправдае на основание чл. 15 НК. При условията на евентуалност, споделяйки изцяло изводите на съда относно наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, както са установени и изброени в съдебния акт, защитата моли за преценката за неналагане на наказанието „лишаване от правоуправление“, тъй като ставало дума за превишение на технически съобразената скорост с 14 км / ч, на магистрален път, което било едно единствено нарушение при екстремни за всеки водач условия.

Разпечатката съдържа 28 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad870e76-fe06-43b0-9232-d94e1d770229