Решение № 181 от 06.11.2020, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 181

06.11.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Трети граждански и търговски състав

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20204000500192 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 164/08.06.2020 г. по гр. д. № 684/2019 г. Окръжен съд Русе е прогласил за недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД по иск, предявен от Л. Н. К. против М. К. К. и И. П. Д. - К. договора за покупко - продажба на ¾ ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, ул. *********, сключен на 29.11.2016 г. и обективиран в нотариален акт № 75, том 45, нот.д.

№ 9050/29.11.2016 г. на Служба по вписванията гр. Русе, като сключен в противоречие със закона. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. К. и И. Д. К., с която са направени оплаквания за противоречие на постановеното решение с материалния и процесуалния закон. Според жалбоподателите ищецът по иск с правно основание чл. 152 ЗЗД следва да установи факта на съществуващо съглашение – договор за заем и обезпечаването му с прехвърления имот. Наличието на заемно правоотношение не е установено по делото – не е доказан размер на заема, начин и срокове, при които той да се връща. Съдът при анализ на събраните доказателства не е отчел факта на 1 заинтересованост на показанията на св. К. Х.. Не е съобразена практиката на ВКС за недопустимост на свидетелските показания, съгласно ограничението на чл. 164 ГПК, като такива могат да бъдат допуснати само при наличието на обратен документ или друго писмено съглашение, установяващо наличието на заемно или друго правоотношение. С оглед на това, че в конкретния случай не са представени такива документи /обратни писма/, свидетелските показания се явяват недопустими. Позовават се на забраната за събиране на гласни доказателства на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като с показанията на свидетелите се цели отмяна на писмено съглашение, в което ищцата е участвала – договора за продажба, на забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като се цели със свидетели установяването на договор за заем над 5000 лв., както и на забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като се цели опровергаване съдържанието на официален документ, в случая нотариален акт за покупко - продажба.

Молят съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде отхвърлен предявеният иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор, но в съдебно заседание заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

2

Окръжен съд Русе е сезиран с иск от Л. Н. К. против М. К. К. и И. П.

Д. - К. за прогласяване на нищожност на договор за покупко - продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 75, том 45, нот.д. № 9050/29.11.2016 г. на Служба по вписванията гр. Русе, поради противоречието му със закона.

Изложени са обстоятелства, че ищцата и покойният й съпруг Л. К. учредили договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. *********, като обезпечение на дълга на сина им В. Л. К. към Н. Н. и М. Н. в размер на 61843,88 лв. Поради неизпълнение на задължението кредиторите предприели действия по принудителното му събиране, за което било образувано изп.д. № 536/2016 г. на ЧСИ В. М., с район на действие ОС Русе. Изпълнението било насочено към ипотекирания имот, който бил описан, оценен и изнесен на публична продан. За да запазят собствеността на жилището си, ищцата и съпругът й проучили възможностите за отпускане на банков кредит, но такъв им бил отказван, с оглед ниския размер на пенсиите им. С помощта на заеми от познати успели да погасят 20000 лв. За остатъка от дълга помолили ответниците за финансова помощ. Те заявили, че не разполагат със свободни парични средства, но могат да изтеглят банков кредит за покупка на апартамента на К., като цената последните да използват за погасяване на дълга по изпълнителното дело, след което да изплащат всички вноски по кредита и след пълното му погасяване К.и да им продадат апартамента обратно. Уговорили се продажната цена да е около 55000 лв., колкото били необходими за погасяване на пълния размер на дълга по изпълнителното дело. Сключили договор за покупко – продажба на имота на 29.11.2016 г., като нотариалният акт бил предварително изготвен. Едва при получаване на исковата молба по гр.д. № 2204/2018 г. на РС Русе ищцата узнала, че продажната цена била вписана в размер на 61000 лв., от които в деня на подписване на договора продавачът получил 5670 лв., което не отговаряло на истината, тъй като такава сума не е получавана от тях. След сключването на договора отношенията били нормални, като ищцата съгласно уговорката внасяла ежемесечно от м. 12.2016 г. до м. 02.2018 г. в банката по кредитната сметка на М. К. дължимите погасителни вноски по предоставения от банката кредит. През целия период ищцата и съпругът й продължавали да живеят необезпокоявано в апартамента си, до началото на м. март 2018 г., когато ответникът посетил дома им, уведомил ги, че е погасил целия остатък 3 от кредита и заявил, че ако желаят да продължат да живеят в имота, трябва да подпишат подготвен от ответницата К.а договор за наем. На 08.03.2018 г. Л.

К. починал.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага обстоятелства, че между страните по договора за покупко - продажба не съществуват други правоотношения, освен уговорката за продажбата на апартамента, изплащане на цената и начина на изплащане, както и предаване на владението върху имота. Няма данни за други уговорки, още повече, че ищците са получили част от продажната цена.

Неоснователно е твърдението, че договорената цена не била тази, която е посочена в нотариалния акт, тъй като изрично е посочено от нотариуса, че е прочетен нотариалния акт на страните, разяснени са ясно и недвусмислено правните последици на договора за продажба и е отразено съгласието на ищцата за сключването му.

С обжалваното решение съдът е приел, че за установяване на нищожност на сделката, поради противоречие на закона са допустими всякакви доказателства, като ограничението относно допустимостта на свидетелските показания по реда на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 6 ГПК не е налице.

Анализирайки приложените писмени документи в съвкупност с гласните доказателства е приел, че действителната воля на страните по договора за покупко – продажба е била чрез прехвърляне на собствеността да се обезпечи връщане на заетата от ответника К. сума в нарушение на забраната по чл. 152 ЗЗД, поради което договорът се явява нищожен и по тези причини предявеният иск е уважен.

Събраните по делото доказателства са подробно и задълбочено анализирани от първостепенния съд, обсъдени са в тяхната съвкупност, като логически и последователно са изложени съображения за приетата фактическа обстановка. По силата на договор за заместване в дълг от 23.10.2015 г. синът на ищцата Л. К. – В. К. се е задължил да заплати на Н. Г.

Н. и М. С. Н. сумата от 61843,88 лв., което задължение е обезпечено от Л. и Л.

К.и чрез учредяване на договорна ипотека – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 52, д. № 306/2015 г. на нотариус Л. Щ.. Поради неизпълнение на задължението на В. К. кредиторите са предприели принудително изпълнение, за което е образувано изп.д. № 536/2016 г. на ЧСИ В. М. – изпълнителен лист от 10.06.2016 г., издаден по 4 ч.гр.д. № 3303/2016 г., удостоверение от 07.11.2016 г., издадено по изп.д. № 536/2016 г.

С нотариален акт за покупко – продажба № 38, д. № 381/2016 г., вписан в СВ с № 75, том 45, д. № 9050/29.11.2016 г. продавачите Л. К. и Л. К.

– съпрузи продават на М. К. К. и И. П. Д. - К. недвижим имот, както следва: апартамент № 14, с идентификатор *** и административен адрес гр. Русе, ул. ***********, ведно с прилежащата изба № 21 за продажна цена от 61000 лв., от които в деня на подписване на договора продавачът е получил 5670 лв., а остатъкът от 55330 лв. продавачите дават съгласие да се изплати от купувачите по банков път, изцяло с банков кредит, предоставен от „Банка Пиреос България“ АД, след вписването на настоящия нотариален акт, вписване на законна ипотека в полза на банката и представяне на удостоверение за тежести, от които да е видно, че ипотеката в полза на банката е втора по ред. Вписано е, че продавачите се задължават да преведат получената сума по сметка на ЧСИ В. М. за пълното погасяване на задължението на В. К. по изп.д. № 536/2016 г., като в т. 4 е посочено, че продавачите се задължават в 30 - дневен срок след усвояване на кредита да заличат ипотеката и предоставят в банката удостоверения за тежести от СВ гр. Русе, от които да е видно, че ипотеката в полза на „Банка Пиреос България“ АД е първа по ред. В т. 3 от нотариалния акт е посочено, че владението на имота ще бъде предадено от продавачите на купувачите след получаване на пълната продажна цена. Към нотариалното дело са приложени договора за заместване в дълг от 23.10.2015 г.; спогодба от 29.09.2016 г., сключена между Н. Н. и М. Н., от една страна, и Л. К. и Л. К., от друга страна, в която страните се споразумяват, че в деня на подписване на спогодбата К. заплащат на Н. Н. и М. Н. сумата от 20000 лв., представляваща част от дълга на В. К. по изп.д. № 536/2016 г. на ЧСИ В. К., и е уговорено разсрочване на остатъка от задължението. Приложено е още удостоверение № 59939/07.11.2016 г. на ЧСИ В. М. относно актуалния размер на дълга, възлизащ на 55328,20 лв.

От писмо изх. № 0159/18.11.2016 г., изпратено от „Банка Пиреос България“ АД до Л. и Л. К.и се установява, че банката е разрешила кредит в размер на 55330 лв. за покупка на недвижим имот – апартамент № 14 в гр.

Русе, което писмо е издадено по молба на М. К. К. и И. П. Д. - К., за да послужи пред Л. К. и Л. К.. Впоследствие е сключен договор за жилищен 5 кредит № 374/R/2016 г. от 29.11.2016 г., по силата на който на ответниците е предоставен кредит в общ размер на 55330 лв. за срок от 228 месеца и падежи на погасителните вноски, съгласно погасителен план /заключението на вещото лице по изготвената СИЕ/.

Кредитът, отпуснат на ответниците, в размер на 55330 лв. е усвоен на 02.12.2016 г. чрез превод от банката по личната разплащателна сметка на М.

К., и чрез която се извършват погашенията по кредита – заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – икономическа експертиза.

На същата дата – 02.12.2016 г. М. К. е превел с платежно нареждане към ЧСИ В. М. сумата 55501,60 лв., с посочено основание за превода – изп.д.

№ 536/2016 г.

Имотът е деклариран от ответниците пред Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе и за него са заплащани местни данъци и такси, видно от приложените приходни квитанции.

По разплащателната сметка на ответника К. са постъпвали освен суми от заплата, също и вноски от Л. К., съответно на 29.12.2016 г., 02.02.2017 г., 01.03.2017 г., 30.03.2017 г., 02.05.2017 г., 30.05.2017 г., 29.06.2017 г., 02.08.2017 г., 04.09.2017 г., 03.10.2017 г., 07.11.2017 г., 04.12.2017 г., 02.01.2018 г. и 02.02.2018 г., възлизащи в общ размер на 5076 лв. Размерите на вноските, извършвани от К., съответстват на размерите на погасителните вноски по погасителния план, съобразно договора за кредит. Сметката е закрита от титуляра на 20.03.2018 г., като кредитът е погасен от К. на 12.12.2017 г. Тези данни се установяват от заключението на вещото лице, анализирало предоставените документи от банката. Вносните бележки от ищцата К. са приложени към делото, като в тях основанието за внасяне на сумата е посочено „вноска по кредит“.