Определение № 1477 от 04.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1253/2026
- Вид
- Определение № 1477
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95в · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 96 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1477 гр. София, 04.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501253 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 3.04.2026 г. на ищеца сдружение „Музикаутор“ срещу определение № 1280/19.03.2026 г. по т. д. № 432/2026 г. на Софийския градски съд, VІ-11 състав, с което делото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че делото не му е родово подсъдно.
Твърди се, че неправилно е прието, че за настоящото дело не е приложима специалната подсъдност по чл. 96 ЗАПСП. Поддържа се, че в чл. 96 ЗАПСП няма разграничение между деликтни и договорни искове, а и при двете групи можел да възникне спор за авторски права. Твърди се, че тази подсъдност следвала и това, че ищецът е предявил иска и като организация за колективно управление на права, поради което за него била приложима хипотезата на чл. 95в ЗАПСП.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от сдружение „Музикаутор“ с искова молба от 27.02.2026 г., с която срещу „Национален дворец на културата“ ЕАД е бил предявен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4 550,79 евро /8900,57 лв./, представляваща законната лихва за периода 2.08.2022 г. – 2.12.2025 г. върху главница от 20 541,78 лв., присъдена по гр.д. № 41926/2022 г. на СРС, заедно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до изплащането.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен лицензионен договор № В431/3.07.2015 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерта на Майкъл Болтън, проведен на 18.07.2019 г. в зала 1 на НДК. Във връзка със спор по този договор на 2.08.2022 г. ищецът предявил срещу ответника иск за заплащане на сумата 20 541,78 лв., представляваща главница за възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5181,09 лв. Претендираните главница и мораторна лихва до размера от 5158,27 лв., били присъдени с влезли в сила решение от 23.01.2024 г. по гр.д. № 41926/2022 г. на СРС, 1 потвърдено с решение от 27.02.2025 г. по в.гр.д. № 4930/2024 г. на СГС и определение № 3181/11.11.2025 г. по т.д. № 1098/2025 г. на ВКС, ІІ т.о. Поради пропуск на СРС обаче не била присъдена претендираната законна лихва от подаване на исковата молба, а ищецът не обжалвал по този въпрос пред горните инстанции, тъй като страните сключили извънсъдебно споразумение на 21.03.2024 г., с което ответникът признал дължимостта и на тази лихва. На 2.12.2025 г. ответникът платил на ищеца присъдените главница и мораторна лихва. Ищецът твърди, че ответникът дължи и законната лихва от подаване на предходната искова молба /2.08.2022 г./ до изплащането на главницата /2.12.2025 г./, която възлизала на 8 900,57 лв. /4550,79 евро/. Според ищеца спорът бил подсъден на СГС на осн. чл. 96 ЗАПСП, тъй като искът се основава на частичено нерешен авторскоправен спор, породен от неизпълнение на договор, отстъпващ ползване на авторско право.
С обжалваното определение от 19.03.2026 г. съдът е приел, че искът не му е родово подсъден, а е подсъден на СРС, тъй като цената на иска е под 25 000 лв., а искът не е по чл.
96 ЗАПСП, тъй като не е спор за авторско право, а е за неизпълнен договор.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Спорният въпрос по делото е дали за същото е приложима специалната родова подсъдност по чл. 96 ЗАПСП, според която разпоредба споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища. Според настоящия въззивен състав тази подсъдност не е приложима поради следното:
Предмет на настоящото дело е иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за претендирана законна лихва периода 2.08.2022 г. – 2.12.2025 г. върху главница от 20 541,78 лв., присъдена по гр.д. № 41926/2022 г. на СРС. В този смисъл настоящото дело няма за предмет спор по ЗАПСП, а има за предмет спор по друг закон – ЗЗД. Релевантно за настоящия спор не е дали има нарушение на право по ЗАПСП /който въпрос е относим към дължимостта на главницата/, а дали има забава в плащането на главницата по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което е общ облигационноправен въпрос, а не е авторскоправен въпрос. Вярно е, че искът по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер спрямо вземането за главницата, но това не означава, че когато е предявен в самостоятелен процес, искът по чл. 86 ЗЗД се подчинява на подсъдността на иска за главницата.
По тази причина в случая е без значение кое от двете застъпени в практиката тълкувания на обхвата на чл. 96 ЗАПСП ще се споделят – дали тази подсъдност касае само деликтните искове по глава 12 от ЗАПСП или и договорните искове относно договори с предмет права по този закон. Дължимостта на процесното вземане по чл. 86 ЗЗД не произтича от разпоредбите на ЗАПСП, а от друг закон – ЗЗД. Следователно, настоящото дело не представлява „спор по този закон“ по смисъла на чл. 96 ЗАПСП, поради което за неговата родова подсъдност са приложими общите правила на чл. 104 ГПК и по-конкретно – на т. 4.
Доколкото цената на иска е под 25 000 лв., то делото е подсъдно на районен съд, а именно – на СРС.
Отделен е въпросът, че в случая и искът за главницата е бил разглеждан от СРС по гр.д.
№ 41926/2022 г., поради което нелогично би било искът за лихвата да се разглежда от друга първа инстанция.
С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1280/19.03.2026 г. по т. д. № 432/2026 г. на Софийския градски съд, VІ-11 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Указва на жалбоподателя, че при евентуално подаване на касационна частна жалба, към същата следва да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 7,67 евро /като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл. 280 ГПК, а жалбата да бъде подписана от адвокат или юрисконсулт с приложено пълномощно.
Съобщението да се изпрати чрез профила в ЕПЕП на пълномощника на ищеца, на когото е разрешен достъп в първата инстанция.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3