Решение № 3097 от 25.04.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, …………. г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІI „В” въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.съдия: БИЛЯНА

КОЕВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 11621 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 382678 от 12.04.2018 г., постановено по гр. дело № 34374/2017 г., Софийският районен съд, ГО, 51-и състав, е осъден "А.-И." ЕООД да заплати на Р. Г. А. и на М.Д.А., на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от по 1379,05 лв. на всеки от тях – представляващи обезщетение за вреди, изразяващи се в паднала шпакловка и оцветяване на мазилката и латекса на тавана на дневната на апартамент 85, находящ се в гр. София, ж.к. Изток, ул. “*********, на две места, както следва: петно с размери 100/60 см. в хоризонталния участък на покрива, на разстояние около 70 см. От скосената му част, в зоната на вратата, водеща към терасата на апартамента, между оси 15-16, и петното с размери 30/40 см. в средата на дневната, в близост до колоната между осите 15-16 и оси М-Н, които вреди са причинени в следствие на неправилно пробиване и захващане на дървена настилка на терасата към апартамент 93, собственост на ответното дружество и компрометиране на хидроизолацията на терасата, както и поради несвоевременно отстранение на проблема, ведно със законната лихва от 30.05.2017 г. до окончателното погасяване на задълженията.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника "А.-И." ЕООД, в която се правят оплаквания, че същото е недопустимо, евентуално неправилно. Жалбоподателят поддържа, че правният спор относно присъждане на обезщетение за необходими разноски за отстраняване на дефекти в апартамент № 85 вкл. От течове в дневната в резултат на некачествено строителство е разрешен с влезли в сила съдебни актове, приложени като доказателства. Поддържа, че е ангажирана гаранционната отговорност на ответника по реда на ЗУТ с решение по гр.д. № 13375/2015 г. на СРС, 47-ми състав и за присъдените суми ищците са получили плащане от ответника по образуваното от тях изпълнително дело Сочи се, че СРС не е зачел обективните и субективни предели на СПН на влезлите в сила съдебни актове. Излагат се съображения, че не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Излага доводи, че никъде в исковата молба не се твърдят факти, че в резултат на виновно поведение на служители на ответното дружество е довело до настъпване а вредите. Поддържа се, че съдът не е поставил под анализ заключенията на ВЛ, а вещото лице се е произнесло относно причините за появяваване на течове само при външен оглед, без да е извършван демонтаж на дървената настилка и без да е установено, дали има пробиване на хидроизолацията.

Поддържа се, че ВЛ е уточнило, че от архитектурния проект се вижда, че е предвидено изграждане на пергола на терасата на ищците, а покрив – не, а данните за поставяне на покритие върху предвидената по проект пергола сочат на съпричиняване. Поддържа се, че заключенията на ВЛ не са обсъдени заедно с останалите доказателства по делото, а именно констативен протокол от 22.11.2017 г., разрешение за ползване от 2008 г. и показанията на свидетеля П., както и протокол за оглед от 09.03.2017 г. Поддържа се, че в протокола за оглед се съдържа признание на неизгоден за ищците факт относно характера на вредите в апартамента, размер и местоположение и техния произход. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените от ищците искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба от насрещната страна е постъпил такъв, в който се излагат подробни съображения в подкрепа на правилността на първоинстанционното решение, като се иска същото да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски по делото.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

По отношение доводите на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение, настоящият състав намира същите за неоснователни, поради следните съображения:

Видно от депозираната искова молба от 30.05.2017 г., предмет на настоящото производство е обезщетение за вреди появили се от обилен теч, вследствие на последните проливни дъждове от тераса на намиращия се над апартамента на ищците имот, за обезщетяване на които ответното дружество се твърди да е било поканено, за което се съставил протокол от 09.03.2017 г.

Видно от представеното по делото съдебно решение от 04.08.2014 г. по гр.д. № 32132/2013 г. на СРС, 48-ми състав, влязло в сила на 27.02.2014 г., ответникът в настоящото производство е осъден да заплати на ищците на основание чл. 163, ал.

2 вр. с чл. 160 и сл. от ЗУТ сумата от по 1207,70 лв. – представляваща половината от стойността на разходите за отстраняване на недостатъци по имот от некачествено строителство на процесния апартамент, предизвикващи напукване на таван успоредно на ос “К” на отстояние

60 см, от чупката на наклона и идентична пукнатина при чупка на покрива до ос “С”;, както и поява на миризми в зоната на мокрите помещения и кухнята.

Видно от представеното Решение № 5490 от 24.07.2015 г. е уважено възражението за прихващане на ищците в настоящото производство по предявен от ответника осъдителен иск, което възражение за съдебно прихващане е имало за предмет вземането им по горепосоченото влязло в сила решение от 04.08.2014 г. по гр.д. № 32132/2013 г. на СРС, 48-ми състав.

За да е основателен отвод за присъдено нещо следва да е налице обективен и субективен идентитет между спора, предмет на влязлото в сила решение и предявения по-късно иск. Под обективен идентитет се има предвид двете решения да са постановени по еднакво искане и на същото основание, а под "същите страни" се има предвид и случая когато иска за защита на същото субективно право е предявен от процесуален субституент, или от прокурора, от необходим другар, от наследници и правоприемници в хода на процеса. Няма обективен и субективен идентитет, когато в исковата молба има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, към който момент се преклудират всички възражения. Допустим е последващ иск, по който се прави правоизкючващо възражение въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на решението. Основанието на иска са фактите и обстоятелствата, от които се извежда претендираното право.

В настоящият случай на първо място основанието на иска е различно – а именно отоговорността на ответното дружество като собственик на вещта, от която са произтекли вредите. Отделно от това ищецът сочи нови факти, които видно от предмета по двете дела са различни, а именно теч вследствие на последните (2017 г. – предвид депозираната искова молба) проливни дъждове от тераса на намиращия се над апартамента му. Налице е разлика относно увреждането както във времево отношение, така и по характер на вредите. А щом се сочи нов факт или обстоятелство, то иска е предявен на ново основание и липсва обективен идентитет между делата.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно по следните съображения:

Уважаването на предявения иск при квалификацията на чл. 49 ЗЗД предполага наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника; поведение на едно или няколко от натоварените от ответника лица, обективно отклоняващо се от изискванията за полагане на дължимата при осъществяване на възложената работа грижа, довело до засягане на абсолютно субективно право на ищците, в резултат на което са им причинени вреди.

Не е спорно между страните, че ищците са собственици на апартамент № 85, находящ се в гр. София, ж.к. Изток, ул. "********и че ответното дружество е собственик на апартамент № 93, находящ се в същата сграда разположен непосредствено над апартамента на ищците.

По делото е представен протокол за оглед на ап. 85, находящ се на ул. “Д-р ********, от който се установява, че на 09.03.2017 г. в 11.00 ч. на оглед са присъствали В.Д.– управител на “А.-И.” ЕООД, П.В., собственик на ап.87, съседен на ап. 85 и М.А., собственик на ап. 85. В протокола е посочено, че при огледа се установило петно на тавана на дневната, на 60 см пред вратата на терасата. Посочено е, че местоположението му предполага, че теза е в зоната на общите части на покрива и покривния борд. Посочено е, че “А.-И.” ЕООД предава ключове от стълбището на вх. А 2 до терасата на ап. 93 и че ремонтът ще бъде извършен от собствениците на ап. 85, както и че в случай, че се наложи демонтаж на декинга на терасата, то трябва да бъде възстановен при приключване на ремонта.

Съгласно заключенията на вещото лице по допуснатите по делото съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи така описаните вреди в апартамент № 85 се дължат на теч от терасата, към апартамент № 93, дължащ се на компрометирана хидроизолация, намираща се под подложната дървена конструкция на дървената настилка, както и на компрометирана хидроизолация в зоната на пресечната точка на хоризонталната част на терасата и вертикалната част на обратната греда над покривната плоча. Вещото лице е посочило, че описаните петна по тавана на ищците са причинени от течове, идващи от терасата, собственост на ответното дружество. Посочено е, че няма основание да се счита, че теча е в резултат на дефект в покрива, явяващ се обща част на етажната собственост.

Съдът намира, че заключенията на вещото лице по СТЕ и допълнителната СТЕ са пълни, компетентни и обосновани, поради което на основание чл. 202 ГПК същите следва да бъдат кредитирани.

Във връзка с оплакванията на въззивника следва да се отбележи, че обстоятелството, че същият е строител на сградата, поради което носи гаранционна отговорност за строителството, която е била анагажирана от ищците, не го освобождава от отговорността му за вредите причинени в качеството му на собственик на апартамента находящ се над увредения апартамент. С оглед обстоятелството, че собственикът на апартамент №93, чиято прилежаща тераса поради компрометирана хидроизолация, се установява да е причина за теча и настъпилите в резултат от него увреждания в жилището на ищците, е юридическо лице – ответното дружество "А.- ин " ЕООД, ангажирането на гражданската му отговорност за вреди предполага повредите в апартамента на ищците да са настъпили в резултат от виновно поведение на лицата, ангажирани в осъществяването на негова дейност. Достатъчно е да бъде установено, че увреждането е настъпило по вина на едно или няколко от лицата, натоварени с осъществяване дейността на юридическото лице, без да е необходимо да бъде установена и личността им.

Съгласно правилото на чл. 141, ал.

1 от ТЗ, намиращо съответно приложение при едноличното дружество с ограничена отговорност, каквото е ответното, дейността на дружеството се организира и ръководи от управителя му. От приложената справка по електронната партида на ответното дружество в търговския регистър по делото се установява, че за управител на ответното дружество е определен едноличния собственик на капитала му – В.П.Д.. Ръководната функция на управителя се състои както в задължението му да организира и ръководи текущата търговска дейност на дружеството, така и в задължението да стопанисва неговото имущество, част от което се явява и процесния апартамент № 93, находящо се в гр.

София, ж.к. Изток, ул. "********6, вх. А. Тази функция той може да осъществява както лично, така и чрез останалите, ангажирани в осъществяване на дейността на дружеството лица.

В настоящият случай съобразно приетите по делото доказателства причината за настъпилите вреди е именно нарушена хидроизолация намираща се под подложната дървена конструкция на дървената настилка на терасата на апартамента, както и на компрометирана хидроизолация в зоната на пресечната точка на хоризонталната част на терасата и вертикалната част на обратната греда над покривната плоча Бездействието във връзка с необходимостта от извършването на ремонтни дейности в притежавания от дружеството недвижим имот, а именно поправяне на компрометираната хидроизолация, обаче – било лично, било чрез своевременно ангажиране отговорността на други лица, представлява отклонение от изискването за полагане на дължима грижа. В този смисъл именно бездействието на лицата, ангажирани в осъществяването на дейността на ответното дружество, и най-вече на неговия управител, като лице, натоварено с организирането и ръководството на дейността на дружеството, е станало причина за установените по делото увреждания в жилището на ищците.